/КРОСС/ Недостигът на студенти в българските университети е резултат на много комбинирани фактори и по никакъв начин не може да бъде отдаден единствено на лошата демографска тенденция. Въпросът до голяма степен се корени в местоположението на нашата страна в Европа. То отваря пътя на много младежи и девойки, често на най-интелигентните, да получат образованието си в чужбина.

Дали у нас има твърде много университети, както вдигат глас хората (в момента в България има 51 висши училища)? Бих казал, че конкуренцията никога не е нещо лошо. Но само ако се конкурират качество с качество. Когато се конкурират качество с лесна диплома - резултатът става ясен.

Проблемът с качеството на висшето образование не може да бъде отделен от проблемите на цялото ни общество. Наша грижа е да направим условията такива, че те да са примамливи за собствените ни деца. Но това може да стане единствено със спазване на правила, със стриктни критерии. Само те могат да пресекат в корен създаването на образователни пирамиди, на цехове за производство на дипломи.

Когато в Националната агенция по оценяване и акредитация повдигнем въпроса за повече и по-строги критерии към висшите училища обаче, именно университети от горния тип надават най-много писъци. Защо ли? Защото нямат потенциала да изпълняват изисквания за качество.

Преди време ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев справедливо отбеляза, че е важно не само колко хора идват да учат в която и да било образователна институция, но и какви са те. У нас за съжаление, именно количеството на записаните определя бюджета на висшето училище заради принципа „парите следват студента". Той може би е бил правилен в момента на въвеждането му, но не и сега. Тази система е дефектна, тя води само до наддаване за брой привлечени младежи и кажи-речи нищо повече.

Редно е при определянето на това кой колко пари получава да бъдат вземани предвид и други фактори и важни критерии - например какъв е изследователският потенциал на даденото висше училище, с каква оценка е преминало то през процеса на акредитация. Това са въпроси, които доста време тревожат академичната общност и не работят в полза на качественото образование. Изключително важно е тези казуси да бъдат отразени в новия Закон за висшето образование, който, надявам се, ще бъде приет в най-кратък срок.

Проф. Боян Биолчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (1999-2007 г.). Председател на Националната агенция по оценяване и акредитация