/КРОСС/ Един статус на Сашо Симов привлече вниманието ми вчера. Със зоркото си око той бе забелязал, че „Дневник" са пуснали първата критична статия срещу Георги Близнашки и отбеляза леко иронично, че това е единственият начин „умните и красивите" да запазят някаква част от разобличения си вече морален профил - захапвайки служебния премиер от позициите на някакво свръхпротестърство.

Стана ми интересно и намерих статията в „Дневник". Натъкнах се на една много интересна подробност за нея, която е показателна за атмосфератата в околопрезидентските среди. Любопитното и странното е, че авторката на текста Лора Филева е дъщеря на Румяна Бъчварова. Да, разбира се, децата не отговорят за родителите си, но все пак е твърде интересно, което трябва да имаме предвид, защото и без това основният патос срещу Близнашки е заради това, че той не иска да назначи Аглика Адамова за заместник-министър на правосъдието. Авторката подозира, че това се дължи на факта, че тя е дъщеря на скандалния ректор на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов и това я кара да изригне срещу служебния премиер.

Този текст е като за панихида и е добре Близнашки да знае това. След като една година групата на „Капитал" го използва като извинение за това, че протестът не е мракобесно-десен, а в него се е включил мастит левичар като Георги Близнашки, днес те вече нямат никаква нужда от него. Нещо повече - служебният премиер е изключителна пречка, защото с нелепото си медийно поведение и слугинаж на ГЕРБ той само за седмица дискредитира протеста повече от протестна акция, организирана от бояджията Асен Генов. Близнашки изпълни мечтата на живота си и се докопа до управленските висини, но цената, която ще плати за това, е ужасяваща. Защото той все повече се поставя в ситуация, в която целият политически фронт ще се обърне срещу него, а характерът на конституционалиста е такъв, че няма да издържи на подобен натиск. Истината е, че служебният премиер успя да се изхаби само за една седмица, защото в неопитността си, или пък в желанието да бъде честен, каза няколко истини, които няма да му бъдат простени. Първо - той призна, че това е правителство на протеста. И няма нужда да слушаме един политически нарцис - толкова много протестъри се уредиха с постове покрай това правителство, че е чудно как Антоанета Цонева не се е сетила да им събира комисионна по 15% от заплатите като политическо импресарио.

Близнашки бе поставен от Плевнелиев като опит да имитира някаква безпристрастност, но самият служебен премиер отдавна така се е изчистил откъм ценни идеи и смисъл, че моментално се постави на политическо разположение на ГЕРБ като шеф на подписката за референдума и държач на папките на президента. Това беше самоубийствено не само за протеста, но и за самия него, но така е в българската политика - камикадзетата последни научават, че са ги пратили на сигурна смърт.

Близнашки в момента е поел ролята на секскукла в политиката. Съжалявам за грубото сравнение, но ще се опитам да го защитя. Той е изключително удобен за ГЕРБ, защото Бойко Борисов чрез него реализира своите мрачни кадри, но винаги може да си измие ръцете с това, че един „опасен комунист" сам е решил на кого да заложи.

БСП, искат или не, трябва да реагират остро на ренегата от своите редици, защото наглостта на десните не познава граници и те като нищо ще се опитат да припишат скандалните грешки на Близнашки като някакъв дефект на левицата изобщо. А самите десни и остатъците от „умните и красивите" всъщност повече нямат нужда от своята лява политическа маймунка в лицето на професора. Това, което Близнашки не разбра, е, че те изобщо не са му приятели и никога няма да бъдат. Те го използваха в сложната си и оплетена многоходова игра, а сега е времето да го смачкат, защото самото му присъствие начело на държавата дискредитира протеста изключително много.

Заради всичко описано оръдейният залп по служебния премиер тепърва предстои, а най-много ще го заболи, когато уличните му приятели един по един почнат да се отказват от него. Кариеристът Близнашки просто не успя да научи, че лицемерието на българската десница не познава граници, а всичките им клишета са само политически театър. Те го използваха докрай, но в мига, в който той доби управленски статут, почна да им пречи, защото кръгът „Капитал" вече не вижда смисъл да продължава да играе театъра на приятелството. Очевидно и с протеста се случва добре познатата история - в мига, в който бунтът си сложи вратовръзките, той се превръща в нещо като конституционалист, глътнал два бастуна.

Трагедията на Близнашки започна в мига, в който той си въобрази, че може да осъществи леви идеи през десницата. Това, пак да използвам един израз на Сашо Симов, е като танц с дявола, при който ти му продаваш душата си. Близнашки не само не постигна успех в битката със задкулисието, но прие да бъде марионетка в неговите ръце и стана непотребен изведнъж. Той се превърна в една изоставена и забравена латексова кукла, която напомня за следите от прегрешението и заради това всички ще я подритват. Още няма седмица управление и от „Дневник" скочиха да му пият кръвта.

Но нима някой очаква от шефа на прислугата да се съпротивлява!?

Не! Те ще искат от него дори да се съгласява с техните критики.

Почакайте и ще видите.

В крайна сметка, когато карнавалът свърши, маймунката с елечето трябва да бъде прибрана в клетката, докато господарите й харчат спечелените от нея пари.

Ееех, Близнашки, каква борба да продължава бе, братче?

Румен Петков, главен редактор на Рogled.info