/КРОСС/ Текст на проекторешение на УС на БНБ по КТБ: „Квесторите на банката, поставена под специален надзор, могат да продават на други банки вземанията си по кредити, срещу цена не по-ниска от балансовата стойност на вземането към 1 май 2014 г., към която се добавят обезценките, извършени след поставяне на банката под специален надзор".

С подобно решение да разреши евентуално на квесторите да продават задължения към КТБ, БНБ може да създаде проблеми при оздравяването на банката, защото се нарушават балансите от активи и пасиви. Много ми е интересно как ще оценят обезценката на задълженията, след като зная със сигурност, че референтните числа на одиторите не могат да се ползват при транзакции - самите одитори ще направят нужните квалификации.

Вложителите могат да съзрат дискриминация, защото се нарушава масата на несъстоятелността и цяла група от кредитори на банката също могат до оценят тези действия като нарушаващи техните права. Неслучайно процесът по несъстоятелност се ръководи от съда - именно за да се гарантират балансирана защита на правата на всички заинтересовани страни.

Квесторите имат тотално различна функция - да управляват банката до момент, в който или тя се оздрави (по тази тема досега трябваше да има оздравителен план, но няма нищо) или да се фалира.

Вероятно някои ще съзрат зад подобен акт и опит задълженията на „определени" хора да бъдат прехвърлени към други банки за да останат извън спектъра на обществено внимание. Осветяването на имената им - намерило пиков израз в искането за разкриване на кредитните досиета - почти със сигурност ще стане при процедура за оздравяване или при несъстоятелност.

Мнозина говорят, че се търси друга банка на властта, за да играе ролята на КТБ, като вече се предполага коя е избраната. Но няма да се получи - авторите на плана мислят твърде линейно и рутинно, а ситуацията се променя.

Планът по преструктуриране на ПИБ на практика не оставя много опции за действие на собствениците и на БНБ, в това число и на квесторите на КТБ.

В същност спорът не е кой и дали може да се спаси банката (за това никой от БНБ и квесторите не говорят), а дали е възможен съвместен план на частните акционери и на държавата, в лицето на БНБ и на МФ. Именно това е работата на квесторите - активно да проработват варианти - с или без помощта на акционерите.

Както при несъстоятелността, така и при оздравяването на банката покриването на финансовите дупки - преоценки, загуби, в капиталова неадекватност и пр. - става първо за сметка на капитала на акционерите (увеличени на капитала с или без промяна в структурата на собственост). Именно квесторите трябва да разработят и предложат на БНБ варианти за държавна намеса, в това число и солидарни с акционерите и вложителите действия.

Оценката за възможния размер на ликвидната подкрепа не е функция на някаква свръхточна преценка, а предположение или вероятностна прогноза за размера от краткосрочно и средносрочно финансиране необходимо за покриване на вълните от тегленията от банката и възможните ограничения и контрамерки за възстановяване на доверието в банката, включително и за приходи на банката, и привличане на нови инвеститори. Това е хипотеза за по-ниска точка на равновесие, защото отсега е очевидно, че банката не може да излезе от тази криза без свиване на дейността и мащаба.

Необяснима е позицията на БНБ да не изисква от квесторите план за оздравяване на банката, който досега трябваше да бъде готов, независимо от чакания с прекомерни надежди доклад на одиторите на 20 октомври. Именно квесторите могат и трябва да бъдат активната страна, като разработят, преговарят и дори наложат условия на акционерите за реализацията на оздравителен план, както и да формират предложение към БНБ за предоставянето на ликвидна подкрепа, в рамките на определените от ЕК условия. Напълно нереалистично е да се чака 20 октомври, за да има БНБ оздравителен план или позиция по КТБ. Одитните доклади, в това число заложените в тях оценки и заключения за състоянието на банката, няма да съдържат категорични изрази, а принципни оценки и съждения. В частта „Какво да се прави" и особено в частта „Решения" - дали банката може да се спаси - одиторите няма да дадат отговор, защото това е прогноза с поглед и към бъдещия бизнес на банката и най-вече към възможните сценарии за действия от страна на държавата и БНБ.

Одиторите не могат да се ангажират с крайни оценки за възможностите на кредитополучателите да върнат кредитите - от това ще произтече и прогнозата за обезценка на вземанията, - защото тя зависи от външни за банката фактори, в това число и от невъзможни за прогнозиране политически фактори - примерно дали държавните предприятия ще върнат или изтеглят парите си като вложители.

Да не говорим, че отправеното от квесторите писмо от 31 юли до кредитополучателите с опит за форсирани отговори изкуствено замъглява и влошава прогнозата за състоянието на кредитния портфейл доколкото прехвърля върху кредитополучателите допълнителен стрес, задължения и разходи. Това трудно може да се оцени като действие в посока търсене на възможности за оздравяване на банката. Ако квесторите приемат, че обезценката на вземанията е 10%, защо не предлагат същия дисконт на кредитополучателите при предсрочно погасяване на кредита. Така квесторите стават синдици и навлизат без съдебна санкция в несвойствената им територия на „осребряването" на масата на несъстоятелността.

Както вече посочих многократно, въпросът за оздравяването или отнемането на лиценза на банката е различен от въпроса за търсене на отговорност от нейните управители и акционери. Ако има нарушение - а това се вижда и с просто око, - има прокуратура, следствие и надзор, който да захрани прокуратурата с оценки и анализи, както и да форсира смяна на собствеността. Банката е отделно юридическо лице и особено при специален режим и при следваща промяна в собствеността може да си търси правата при накърнен интерес срещу управители и акционери.

Тихото убийство на КТБ чрез бездействие от страна на БНБ е недопустимо и дава много лош сигнал към международната общност и пазарите. Срива лични съдби на мнозина български граждани и компании.

Неслучайно и премиите по политическия риск за България (заедно с Латвия), скочиха най-много във втория четиримесечие на 2014 г. в света.

А за това плащаме всички ние.

Илиян Василев - посланик на България в Русия (2000-2006 г.). Основател и почетен председател на Българския икономически форум и на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Член на УС на Българската асоциация за външна политика. От 2007 до 2011 г. е председател на Делойт България. Заместник-председател на българския Реформ Юнион Клуб. Инициатор и координатор на Софийското бизнес училище. Управляващ партньор на консултантската компания по анализи на проектни и стратегически рискове Innovative Energy Solutions.