/КРОСС/ Въпреки острата антируска реторика на някои западноевропейски политици, се забелязват признаци, че обявената от Русия забрана за внос на почти всички хранителни стоки от ЕС подкопава решимостта на Евросъюза да се изправи срещу най-големия си доставчик на горива, отбелязва агенция Reuters.

В много столици от ЕС се опасяват, че задълбочаващата се търговска война с Русия може да попари надеждите за икономическо възстановяване след тежката криза. Публикувани вчера данни сочат, че икономическият ръст в Еврозоната се е забавил почти до нула през второто тримесечие на тази година, дори още преди ефектът от ответните руски мерки да се е почувствал.

Унгарският премиер Виктор Орбан каза, че Европейският съюз сам си е навредил икономически, налагайки санкции на Русия заради Украйна, и призова за преразглеждане на тази политика.

Ден преди Орбан премиерът на Словакия Роберт Фицо разкритикува санкциите, като ги нарече "безсмислени". Според него те застрашават икономическия ръст в ЕС.

Двете съседни страни имат силни икономически и енергийни връзки с Русия и са критикували санкциите на ЕС и преди.

"Политиката на санкции, следвана от Запада, т.е. от нас, предизвикала ответни действия от страна на руснаците, причинява повече вреди на нас, отколкото на Русия", каза Орбан в радиоинтервю. "В политиката на това му се казва сам да се простреляш в крака", добави унгарският премиер.

Литовският външен министър Линас Линкевичус, пристигайки за срещата на външните министри от ЕС в Брюксел, отвърна на хапливата забележка на Орбан, че е по-добре да се простреляш в крака, отколкото да се оставиш да те застрелят в главата. 

Шведският външен министър Карл Билд отрече, че руската забрана за внос на храни е разкрила противоречия вътре в ЕС. Според него руските контрамерки ще имат само маргинален ефект върху ЕС, но ще засегнат по-дълбоко новата руска средна класа.

ЕС винаги е бил разделен на различни лагери по въпроса за санкциите. Страни като Великобритания, Франция, Полша, Швеция и балтийските републики са в лагера на "ястребите", докато страни като Гърция, България и Австрия са по-скептични.

Забелязват се признаци, че ЕС протяга маслинена клонка на руския президент Владимир Путин, отбелязва Reuters.

Европейската комисия съобщи късно снощи, че Владимир Путин, украинският президент Петро Порошенко и перзидентът на комисията Жозе Барозу са се съгласили да преговарят за разрешаване на руско-украинските спорове за цените на газта и за търговията.

Днес в Сочи финландският президент Саули Ниинистьо каза на Путин, че санкциите, наложени и от двете страни, вредят на двустранните отношения и предложиха да се търсят начини за слагане на край на украинската криза.

Външните министри от ЕС не обсъждаха в Брюксел днес налагането на някакви нови санкции срещу Русия. Вместо това те се фокусираха върху ефекта от санкциите за икономиката на Евросъюза.

ЕС се готви също да започне дипломатическа кампания с цел да убеди страни като Бразилия и Египет, които могат да се изкушат да запълнят празнината, възникнала след руската забрана за внос на хранителни продукти от ЕС. Според служител на ЕС, цитиран от Reuters, въпросните страни трябва да се въздържат да играят неприятелски спрямо Евросъюза".