/КРОСС/ Земята може да бъде унищожена на 16 март 2880 г., когато преминаващ астероид може да удари нашата планетата. Учени изследващи космическия обект, открили, че той се върти толкова бързо, че би трябвало да се разпадне, но някак остава непокътнат по траекторията си към Земята, пише The Daily Mail.

Според учените астероидът остава цял благодарение на сцепителни сили, известни като "силите на Ван дер Ваалс" (по името на холандски физик от началото на ХХ век - бел. ред.). Но макар това да се смята за голям пробив, учените все още не знаят как да го спрат.

Откритието било направено от учените от университета в Тенеси, в Ноксвил, САЩ. Предишни изследвания установили, че астероидите представляват свободно реещи се грамади от каменни отломки, които образуват едно цяло благодарение на гравитацията и триенето. Но американските изследователи установили, че астероидът 1950 DA се върти толкова бързо, че би трябвало да не се подчинява на тези сили.

Той е с размери около 1000 м в диаметър и прави едно завъртане около оста си на всеки два часа и шест минути. С тази скорост скалата трябва да се разпадне и в крайна сметка да се раздроби, но по необясними причини това не се случва.

Трима учени - Бен Розитис, Ерик Макленън и Джошуа Емъри от Катедратата за планетарни и наземни изследвания се заели да проучат как е възможно астероидът да не се разпада. Изследвайки температурата на 1950 DA и неговата плътност те открили, че причината той да оставя цял се крие във Ван-дер-Ваалсовите сили за взаимодействие между атомите.

""Открихме, че астероидът се върти по-бързо от граничните стойности, нормални за космически тела с неговата плътност на масата" - коментира Розитис. "Така че ако зависеше само от гравитационните сили 1950 DA да не се разпадне, това отдавна да се е случило. Затова стигнахме до заключението, че космическият обект дължи своята цялост на Ван-дер-Ваалсовите сили за между молекулярни и междуатомно електромагнитно взаимодействие. Всъщност около Екватора астероидът се върти толкова бързо, че фактически 1950 DA изпитва въздействието на отрицателната гравитация".

Съществуването на сили на сцепление на междуатомно ниво при малките астероиди е прогнозирано от учените, но те досега не са имали конкретни доказателства за това явление. Научните разработки на тримата учени, които ще бъдат публикувани в най-новия брой на списание "Нейчър", съдържат практически насоки за предотвратяване на сблъсък с масивни астероиди с нашата планета. Това е особено важно след метеоритния дъжд,, който падна над Челябинск през февруари 2013 година.

Изследването разкрива някои възможни техники за предотвратяване на космическа колизия или по-скоро предупреждава за опасността от стъпки, които биха имали фатален ефект. Като например изпращането на масивен космически обект, който да се сблъска с астероида. Това би предизвикало разпадането на 1950 DA и ще създаде условия за нов метеоритен дъжд, който да падне на Земята. Но с много далеч по-сериозни последици от онова, на което бяхме свидетели по време на космическия катаклизъм над Челябинск. Нещо подобно се случи с астероид P/2013 R3, който бе забелязан от космическия телескоп "Хабъл" през 2013 и 2014 г., като неговото разпадане е било предизвикано от сблъскване с метеорит.

"Балансът на силите, които поддържат целостта на тези астероиди е много деликатен и всеки сблъсък предизвиква тяхното разпадане" - коментира проф. Розитис. Астероидът 1950 DA се движи със скорост 15 км в секунда и ако се приближи опасно до Земята би могъл да падне в Атлантическия океан със скорост от 60 000 км/ч. Ако се сблъска със Земята ударът ще бъде със сила, равна на около 44,800 мегатона тротилов еквивалент. Макар че вероятността от удар е само 0,3%, рискът е с 50% по-голям в сравнение с други астероиди. В историята на Земята многократно е имали подобни колизии с астероиди като този и дори по-големи. Така нареченият "Сблъсък К/T" например отпреди 65 милиона години сложил край на съществуването на динозаврите на планетата.

Астероидът 1950 DA е открит на 23 февруари 1950 г. и е бил наблюдаван в продължение на 17 дни, след което изчезва за повече от половин век. На 31 декември 2000 астрономите отново засичат космически обект, който се оказва астероидът 1950 DA. Повторната му поява е точно 200 години след деня в който е открит първия астероид "Серес". Установено е, че астероидът 1950 DA има траектория, която в 20-минутен прозорец на 16 март 2880 г. не изключва напълно възможността от удар със Земята.

Графика на известните Потензиално Опасни Астероиди (ПОА) - Potentially Hazardous Asteroids (PHAs) - които са около 1400 на брой според данни за 2013. Това са доста големи космически обекти с големина от над 140 м, които следват орбита, която преминава съвсем близо до Земята.

Учените обаче предупреждават, че няма повод за сериозна загриженост. Ако наистина се наложи да се промени курса на 1950 DA, хората разполагат с достатъчно време, за да предотвратят сблъсъка с много по-прости методи - като посипване на повърхността му варовик или въглища на прах, или може би стъклени отломъци. По този начин ще се промени отражателната способност на астероида, а останалата работа ще свърши Слънцето, което просто ще избута астероида от пътя му към Земята.

В момента НАСА наблюдава около 1400 потенциално опасни астероиди , за да бъде предупредено човечеството навреме за евентуална рискова колизия. Това се осъществява с помощта на специална инфрачервена камера, която следи движението на астероидите - т.н. Камера за обекти близо до земята (Near Earth Object Camera (NEOCam). В момента тя е в процес на разработка, а когато стане напълно готова ще бъде изстреляна в космоса и ще бъде позиционирана на разстояние, четири пъти по голямо от това между Земята и Луната.

НАСА следи всичките тези небесни тела и предвижда бъдещите им траектории и възможни въздействия. Като част от тези усилия се работи по развитието на инфрачервен сензор, който може да подобри възможностите за проследяване на астероид, наречен сензор за Наблюдаване на Обекти минаващи близо до Земята (Near Earth Object Camera). Веднъж стартиран, космическият телескоп ще бъде разположен на място около четири пъти разстоянието между Земята и Луната. Чрез това ултрамодерно устройство могат да се наблюдават обектите, които минават и отминават близо до планетата ни, включително и в условия на облачна покривка или дневна светлина поради голямата му чувствителност и в пъти повече пиксели.