/КРОСС/ - Г-н Щонов, някои реагираха на вашето назначение с "изненада!", въпреки че не сте безкрайно непознат. Но наистина малко се знае за вас.

- Роден съм в Пловдив. Учих в английската гимназия, завърших Университета на Пенсилвания в САЩ с две бакалавърски специалности - финанси от "Уортън" и електронно инженерство. По-късно завърших магистратура по бизнес администрация (МВА) от Масачузетския технологическия университет. Работил съм в инвестиционни банки и консултантски фирми, а последните четири години в "Близу".

- Писахме, че сте работили по големи сделки за сливания? Може ли да кажете за някои от тях?
- Банкерите в този сегмент на пазара обичат да говорят за мащаба на сделките, в които са участвали. Една такава сделка, в която имах значителна роля, макар по това време да бях едва на 27-28 години, бе сливането на Бел Атлантик и GTE, за 53 млрд. долара. За мен по-важно е каква е ползата от дадено сливане, дали се намаляват разходите, дали се подобрява пазарната позиция, въобще как фирмата става по-конкурентна на пазара.

- А какво правите тук?
- През 2004 г. се върнах в България с идеята да използвам опита си, за да работя за увеличаване ефективността на големите предприятия в Източна Европа, основно в банковия, телекомуникационния и енергийния отрасъл. Работил съм във водещата консултанска фирма "МакКинзи" основно в България, Ръмъния, Гърция и Украйна.

- Не ви ли беше по-добре при многомилиардните сделки?
- Дори когато работи за многомилиардни сделки, човек си остава обикновен служител, специалист.

- А тук?
- Тук също си служител. Мащабите тук са по-малки, но работата е сходна, дори предизвикателствата са по-големи, тъй като много индустрии не работят на пазарно ориентиран принцип. Пример за това е енергетиката.
Защо се върнах? Защото искам да помагам. Мисля, че хора като мен с успешна кариера на Запад трябва да се връщат тук. Въпрос на избор е къде да живееш - в една уредена страна или в една малко по-неуредена страна, за която обаче можеш да бъдеш по-полезен.

- Комфортно ли се чувствате у нас? При многото българи, които се чувстват нещастни.
- Много е типично за нас, българите, да гледаме само негативно на нещата. Живеем в прекрасна страна, слънце, море, ски, гостоприемни хора. На кръстопътя на Европа. Има толкова много потенциал пред нас, просто трябва да се хванем на работа и да я свършим професионално. Бих искал действията ми да са полезни за обществото и като българин искам да ги правя тук. На моменти е трудно, но трябва постоянно да си повтаряме: „Ще се справим".

- Казахте, че сте консултирали в енергетиката. Къде?
- Чехия, Русия и България. Последно бяхме изготвили план за реструктурирането на сектора през 2009 г. с идеята той и в частност БЕХ да работят при пазарни условия. За съжаление, не получихме подкрепа.

- Какво беше ясно?
- Държавните фирми да се реструктурират според европейските правила и да се управляват ефективно. Регулаторът да е професионален и независим. Да се движим към либерализация на пазара.

- Кажете за едно дружество, което повлича и холдинга - НЕК?
- НЕК е в ситуация на доставчик от последна инстанция и сам не може да се справи със сегашната ситуация, наложена от неефективна регулаторна рамка и липса на прозрачност. Компанията, от една страна, купува енергия от производителите, от друга страна, я продава на потребителите на регулирания пазар.

- На домакинствата и на малкия бизнес.
- Най-вече. И неефективностите, наложени от ДКЕВР - кои разходи са признати, кои не са, всички тези неща НЕК ги обира. За да се превърне тя в стабилна компания, регулаторът трябва да си свърши работата- да прави ценообразуването по най-ефективния начин. В момента не съм убеден, че това се случва. АЕЦ „Козлодуй" произвежда най-евтината електроенергия, но пък има и поскъпа - тази от ВЕИ- та,
ТЕЦ „Марица-изток 1" и ТЕЦ „Марица-изток 3", когенерациите. Договорите са сключвани в миналото, по тогава действащите закони и към момента не можем да ги променим. Намираме се в ситуация, в която системата е изпаднала в дисбаланс, защото миксът от цените, по които НЕК изкупува енергията, са по-високи от тези, на които се продава на крайните потребители.

- Какво може да се направи? Казахте 18-19 мерки, много са за времето, в което ще управлявате енергетиката.
- Основните мерки са няколко - пълна прозрачност на пазара относно цените на производството на отделните централи, поети ангажименти (или сключени договори) и начинът, по-който се диспечират източниците; прозрачност в търговете за еленергия на свободния пазар, както и осигуряване на достатъчна конкуренция, за да стане пазарът по-ликвиден и да има реален шанс борсата на електроенергия да заработи, подобрено управление на държавните фирми, ефективна и независима работа на енергийния регулатор, особено в частта ценообразуване. Да се вземат предвид всичките разходи, за да може да се отрази реалното състояние на системата; разговори с всички участници на пазара за възможни отстъпки с цел оздравяване на пазара; въвеждане на устойчив подход за развитие на енергийния сектор в дългосрочен план. Това ще е и ролята на енергийния борд -да даде по-голяма предвидимост в енергетиката, каква ще бъде пътеката към пълно либерализиране на пазара, за да може енергийните компании да се подготвят за отварянето на пазара, за това им трябва време.
Ако енергийните компании, централите и разпределящите дружества не се реформират, не са ефективни, някои може и да не успеят да оцелеят на свободен пазар.
Реформите не трябва да се отлагат, не може да се работи както досега. Затова ще подготвим план, който в следващите няколко години постепенно да ни изведе от тази ситуация.

- Нямате много време.
- Да гледаме по-оптимистично. Имаме много добри енергетици. В АЕЦ „Козлодуй" фокусът ще бъде върху продължаване живота на 5-и и 6-и блок с 20 или 30 г. В този период те ще произвеждат евтина електроенергия. Това ще позволи да се стабилизира секторът, но само ако е реформиран, ако се спрат течовете. Разходите, които се правят от дружествата, трябва да се признават, когато са оправдани. Има начин да се стабилизира системата, но ако продължава както досега, просто си губим времето. Аз не съм тук да си губя времето.

- С какво ще започнете?
- С ефективното управление на държавните дружества, със създаването на действащ пазар на ел. енергия. Ще започнем активни разговори с ТЕЦ „Марица-изток 1" и ТЕЦ „Марицаизток 3", с електроразпределителните дружества, с ВЕИ-тата, за да направим модел, който е по-добър за държавата и да работи и за тях. Законът е позволил ВЕИ-тата да бъдат инсталирани, няма как да се върнем назад. Но и те разбират, че не може да продължава така, защото пари в системата няма. - Това трябва да стане бързо, нали?

- От една страна, трябва да стане бързо, защото сегашното служебно правителство разполага с ограничено време. От друга страна - този дълг от 3 млрд. лв. се е натрупал за много години, нека не си представяме, че ще се оправи за месец-два. Но ние ще начертаем пътя за справяне с диебаланса в енергетиката. Да се постигне съгласие по него и на следващото правителство ще му бъде по-лесно да продължи реформите. Сегашният дисбаланс се дължи и на липсата на последователност при вземане на стратегически решения.

- ДКЕВР ще обяви през октомври нови цени на еленергията. Не ви вкарвам в капана министърът да казва какви ше са цените, но какви заявления ще внесат държав ните дружества, така че да няма драстично увеличение преди зимата? Хвърлят се в пространството различни проценти за поскъпване, че дори от 10% нагоре.
- Не виждам как такива числа биха помогнали на общото благо на държавата. Ще представим на ДКЕВР реалното състояние на нещата, откъде идват дупките, повечето от тях са известни. Единият вариант е просто да се вдигне цената на тока - с колкото ДКЕВР реши. За мен това не е добро решение. Подобрият вариант е цената да се увеличава плавно в дългосрочен план и да се търсят допълнителни резерви в системата. Ще разчитам и на добрия тон при диалога със скъпите източници - ВЕИ, дългосрочни договори, когенерации, но всеки трябва да направи отстъпки. Трябва да се вземат под внимание и ползите от скъпите източници на електроенергия не замърсяват околната среда, загубите при преноса са по-малки, соларните източници добре покриват пика на потреблението през светлата част на деня.

- Ще освобождавате ли хора?
- Във фирмите, в които виждам потенциал за подобрение, давам шанс на мениджърите. Но има някои, които не са съгласни с общата посока, а аз като принципал съм длъжен да направя възможното те да си намалят загубите.
Затова може да се наложат кадрови промени
Но на този етап не планираме освобождаване на директори, освен тези, които вече обявихме.

- Ще поясните ли какво е енергиен борд?
- Идеята е не да отнеме функциите на ДКЕВР или на министерството, а да има спомагателен независим орган, който да осигури последователност в енергийната политика. В момента действащите закони, приетите стратегии за развитие на сектора и стратегиите на отделните участници, както държавните, така и частните, си противоречат и са несъвместими. Например за цената на тока на всички е ясно, че в дългосрочен план тя трябва да расте плавно, но при различните кабинети кривата е ту нагоре, ту надолу. Как човек да прогнозира в какво да влага пари, за да се отоплява - вклиматици, в газификация или в друго. Как инвеститорите да планират бизнеса, ако няма последователна политика. Това е идеята на енергийния борд - да гарантира експертност, независимост и ефективност при вземане на решения в енергетиката. Бордът ще работи на ниво вицепремиер.

- Седми блок на „Козлодуй" и споразумението с „Уестингхаус" го оставяте на следващото правителство?
- Това е проект за мощност, която ще влезе в експлоатация 10 години след вземане на решението за нейното изграждане. Според предварителните данни стойността на 7-и блок ще е под 10% от БВП, това е една сериозна за страната ни сума. Има и нерешени въпроси около проекта, които биха могли да го оскъпят. Той може да окаже много добър за България, но ще може да се каже със сигурност едва след като решим кога ще имаме нужда от тази мощност, когато изготвим финансовия модел и анализираме подробно търсенето и предлагането в региона, тоест потенциалът за експорт. Трябва да е ясен финансовият модел, за да поеме България премерен риск. Тези анализи ще отнемат месеци. Нереалистично е те да се завършат в рамките на мандата на служебното правителство. Ще оставим на редовното правителство да вземе решение за проекта. Има проекти, в които рискът е по-малък, а ползите сигурни. Например газовите интерконектори, при които финансовият риск е малък и гарантират диверсификация на доставките на природен газ. Приоритетно ще работим за междусистемната газова връзка с Гърция.

- Отиващият си министър Стойнев ви предаде папка с кореспонденцията си по „Южен поток" с еврокомисаря по енергетиката Иотингер. Какво правите по този проект?
- Запознат съм с документите и с изискванията на ЕК. Ние сме част от Европейската общност и ще отговорим на тези изисквания. Работим за отстраняване на несъответствията с европейското законодателство. Нека си свършим работата и ще коментирам.

- А тръбите вече дойдоха.
- Сами разбирате, че ако един кораб е тръгнал преди две седмици, няма как той да бъде върнат.
Взел съм мерки, проектът да бъде замразен, докато не отговорим на наказателната процедура на ЕК, образувана срещу нас. „Южен поток" може да бъде добър за всички, но водещите страни в него са Русия и Европа. За България този проект може да донесе много плюсове с минимален риск, но само ако отговаря на изискванията на ЕК.

- Да минем към икономиката. Бизнес климатът за юни и юли бележи влошаване. Стопанският елит не беше оптимист заради нестабилността и банковите трусове. Как виждате икономиката в близките два месеца?
- Голяма част от икономиката се движи от европейските програми, искаме или не. Затова е много важно те да вървят добре. А Европейската комисия е спряла част от програмите поради съмнения за неефективно управление. Но не искам да съм реваншист, да говоря какво е било преди 5 август. Нужно е да има прозрачни процедури и по - добър контрол. Зам.-министър Ирена Младенова има отличен опит в работата с европейските фондове. Да покажем на комисията, че не ги вземаме тези пари просто да ги похарчим. Ако се купят машини, ако се стартират нови производства или услуги, парите се завъртат 4-5 пъти и ефектът се умножава. Трябва много повече хора да кандидатстват по програмите, за да се избират най-добрите проекти. Администрацията не разполага с достатъчно капацитет. Затова заедно с вицепремиера по европейските фондове Илияна Цанова разглеждаме възможността да се въведат повече финансови инструменти, които подобре могат да отразяват риска. Защото не можеш да очакваш от един административен служител да разгледа 20 проекта и да оцени двата найдобри.

- Искате да вкарате парите в банките ли?
- Не съм казал в банките. Казах финансови инструменти. Плащанията по програма „Иновации и конкурентоспособност" може да минат по три начина чрез грантове, през банки или чрез финансови инструменти като „Джереми" и други. Навсякъде има проблем ако минат през
1 грантове, се опира в административния капацитет.

- Но грантът си е безвъзмездна помощ за бизнеса.
- По-голямата част от европейското финансиране е чрез безвъзмездна помощ, над 70%, това е изискване на комисията. С банките има друг проблем - те ще кредитират предприятия, които познават. Ако финансираш през фондове, те пък ще изберат проекти, които бързо връщат парите. Затова се търси баланс. Идеята е да се стимулира икономиката чрез микс от тези средства. Ще наблегнем и на всички мерки за насърчаване на малки и средни предприятия, защото за мен там има най- сериозен потенциал. Третият фокус са инвестициите. Много инвеститори вече се срещнаха с мен.

- Какъв е проблемът там, защо има спад на инвестициите?
- Всички знаем проблема - инвеститорите не вярват на правосъдната ни система, не вярват, че интересите им ще бъдат защитени и се пренасочват към по-уредени страни. Това няма как да се оправи за 2 месеца. Те идват при нас и ние правим всичко, за да ги улесним да стартират бизнеса си в България.

Марияна Бойкова
„24 часа"