За 36% от фирмите минималната заплата е пречка за заетостта
Секция: ИКОНОМИКА
18 Август 2014 10:15
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
За 36% от фирмите минималната заплата е пречка за заетостта

/КРОСС/ 36% от работодателите смятат, че минималната заплата е фактор за намаляване на заетостта в страната. За почти всяка втора фирма - 43%, тя е пречка за наемането на млади хора. Изненадващо дори сред служителите има 31%, които са на мнение, че административно определяното минимално възнаграждение оказва негативно, а не позитивно влияние на заетостта, пише в."Сега".

Данните са от национално изследване за влиянието на минималните осигурителни прагове и заплатата върху заетостта, поръчано от социалното министерство в рамките на националната програма за реформи. То е представително и е правено от февруари до май тази година сред 2525 работодатели и 3500 служители.

Тъй като мнозинството от работодателите и служителите не виждат вреди върху заетостта, изследването заключава, че "минималната заплата е високопродуктивен инструмент, чрез който държавата мотивира повишаването на заплащането на труда". Картината обаче съвсем не е толкова категорична. В различните райони и сектори мненията варират на двата полюса.

Очаквано в секторите, в които традиционно се наемат хора основно на минималните заплати, работодателите са най-склонни да твърдят, че минималните възнаграждения влияят негативно върху заетостта. На другия полюс са сектори като държавното управление, здравеопазване и социални дейности, финанси и застраховане, което също е логично, тъй като в тях заплатите не се влияят от минимума.

Дебатът как да се определя минималната заплата и нуждата от формула с ясни критерии се води от няколко години без успех. От Българската стопанска камара предложиха при определянето на размера й да се вземат предвид секторът и регионът именно заради значителните разлики. Отдавна се настоява да се ползват и обективни критерии като производителност на труда, цени, линия на бедността, средното за страната възнаграждение и др. Това са измерими показатели и биха прекратили популистките изкушения на политиците, пише още изданието.