/КРОСС/ 36% от работодателите смятат, че минималната заплата е фактор за намаляване на заетостта в страната. За почти всяка втора фирма - 43%, тя е пречка за наемането на млади хора. Изненадващо дори сред служителите има 31%, които са на мнение, че административно определяното минимално възнаграждение оказва негативно, а не позитивно влияние на заетостта, пише в."Сега".

Данните са от национално изследване за влиянието на минималните осигурителни прагове и заплатата върху заетостта, поръчано от социалното министерство в рамките на националната програма за реформи. То е представително и е правено от февруари до май тази година сред 2525 работодатели и 3500 служители.

Тъй като мнозинството от работодателите и служителите не виждат вреди върху заетостта, изследването заключава, че "минималната заплата е високопродуктивен инструмент, чрез който държавата мотивира повишаването на заплащането на труда". Картината обаче съвсем не е толкова категорична. В различните райони и сектори мненията варират на двата полюса.

Очаквано в секторите, в които традиционно се наемат хора основно на минималните заплати, работодателите са най-склонни да твърдят, че минималните възнаграждения влияят негативно върху заетостта. На другия полюс са сектори като държавното управление, здравеопазване и социални дейности, финанси и застраховане, което също е логично, тъй като в тях заплатите не се влияят от минимума.

Дебатът как да се определя минималната заплата и нуждата от формула с ясни критерии се води от няколко години без успех. От Българската стопанска камара предложиха при определянето на размера й да се вземат предвид секторът и регионът именно заради значителните разлики. Отдавна се настоява да се ползват и обективни критерии като производителност на труда, цени, линия на бедността, средното за страната възнаграждение и др. Това са измерими показатели и биха прекратили популистките изкушения на политиците, пише още изданието.