/КРОСС/ Вече са известни партиите и коалициите, които ще се борят за влизане в 43-о народно събрание на България: засега те включват 20 партии и 7 коалиции. Наред с тях ще участват и независими кандидати, чийто общ брой едва ли ще надхвърли 10-15. Възможно е обаче още някои формации да бъдат шкартирани от ЦИК, ако примерно се окаже, че събраните от тях подписки имат дефект и не съдържат изискваните от Изборния кодекс 2500 имена и подписи на избиратели, подкрепящи участието на съответната формация в изборите.

Тук често се прави една елементарна грешка, като се смята, че който подкрепи някоя политическа сила или независим кандидат за участие в изборите, то той (тя) ще направи това и с гласа си в деня на изборите. Това, разбира се, не е така. Едно е да смяташ, че някой има право да участва в изборите, и съвсем друго е да дадеш гласа си за него. В този смисъл оповестяването на дадена подписка не разкрива тайната на вота на избирателите, които са я подкрепили.

Тази година броят на кандидатите за парламентарна слава намалява в сравнение с предходните избори: през 2013 в парламентарните избори участваха 36 политически формации: 30 партии и 6 коалиции, но в парламента влязоха само 4.

Сегашното намаление спрямо пика от 2013 г. говори за политически реализъм.

През 2009 г. партиите и коалициите бяха само 20, като бариерата преминаха 6 от тях. Интересна конфигурация се получи на изборите през 2005 - участваха общо 22 партии и коалиции, от които цели 7 влязоха в парламента!

Това е и рекордът на най-много партии, прескочили бариерата от 4% от действителните гласове. На другия полюс бяха изборите през 1991 г. - тогава в парламента влязоха само 3 партии и коалиции.

Зад тези сухи числа обаче се крият политически и лични драми. Така например през 1991 г. на изборите се явиха две СДС-та с тирета и две БЗНС-та, които общо получиха над 14% от гласовете, но се изхитриха всичките да останат под бариерата. Това доведе до първото правителство на СДС на малцинството (СДС имаше само 110 депутати и в началото беше подкрепено от ДПС), което имаше рекордно къс живот. През 1994 пък БСП получи първото абсолютно мнозинство (125 депутати), а на следващите избори през 1997 ОДС постигнаха рекорд от 137 депутати!

Интересна драма се случи с идването на царя през 2001 г., когато управляващата коалиция направи три фундаментални грешки и зорлем падна от власт. Първо, ако ОДС не бяха попречили на царя да стане президент, проектът НДСВ нямаше да се случи или поне не в този си вид. Второ, ако ОДС си бяха насрочили изборите в нормалния срок от 48 месеца (примерно през април 2001), то царското цунами нямаше да има време да се вдигне и ОДС щеше да спечели втори мандат. ОДС обаче избра да управлява 50 месеца (последните два без парламент), но това му беше и последното управление. И трето, ако ОДС бяха приели предложението на царя за съвместно управление, коалицията НДСВ + ДПС нямаше да се случи, а ОДС щеше да остане във властта. Самото НДСВ тогава имаше 120 депутати, а щеше да има цели 135, ако не бяха му спретнали две фалшиви НДСВ-та, за които отиде над 5% от вота главно по софийските села.

Друга интересна случка имаше на изборите през 2013. Както е известно, партиите получават субсидия, ако вземат поне 1% от вота, а коалициите - ако влязат в парламента, т.е. ако имат поне 4%. Но това „както е известно" очевидно не беше известно на ръководствата на ДСБ и СДС.

Вместо да участват самостоятелно и да вземат субсидията, и двете партии се набутаха в някакви безполезни в електорално отношение коалиции. В резултат на което загубиха над 2 милиона лева общо. За разлика от тях, партията „Глас народен" на Светльо Витков не направи тази чутовна глупост, взе си единия процент, усвои си субсидията от половин милион и заживя охолен във финансово отношение партиен живот.

Една от интригите на предстоящия вот е колко партии ще влязат в парламента и колко други партии ще успеят да грабнат субсидията (подчертавам - партии, защото малките коалиции никакви пари няма да вземат по упоменатите причини). Спокойно може да се прогнозира, че в 43-ото народно събрание ще има не по-малко от 4 и не повече от 7 партии и коалиции. По-вероятно е те да са 5 или 6 и именно на последните две числа е добре да заложим, ако хазартните дилъри ни предложат да влезем в играта.

И докато всички чакаме сакралната дата 5 октомври, гласовете на малцинството и на други бедни българи са вече напазарувани. А в българските гори (включително в народните паркове и в резерватите) вият резачки и пъплят огромни камиони с трупи. Често даже без номера, но на никого не му пука. До следващото грандиозно наводнение. И докато от чешмите дори на София и големите градове не протекат кал и други боклуци.

Автор: Проф. Михаил Константинов за 24 часа