Паси: Има спешни задачи във външната политика, които могат да се свършат
Секция: ПОЛИТИКА
22 Август 2014 16:57
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Паси: Има спешни задачи във външната политика, които могат да се свършат

София /КРОСС/ Има спешни неща в българската външна политика, които могат да бъдат свършени още от служебното правителство. Това заяви пред БНР бившият външен министър Соломон Паси.
Би трябвало изборите да са се превърнали в рутина, а не цялата национална енергия през тия три месеца да бъде вложена в тях. Това, което трябва спешно да се направи, това е един въпрос, по който имаме забавяне около година - това е подготовката за българското председателство на ЕС през 2018-а година. Това е един изключително отговорен ангажимент, който имаме към ЕС. То е и един много мощен стимул за усъвършенстване на страната ни.
Втори изключително спешен въпрос е да се преборим за добро портфолио на номинираната за комисар Кристалина Георгиева. Има и други много важни неща, които могат да се инициират - членството на България в еврозоната, членството в Европейския банков съюз и, разбира се, може да бъде подадена една много серизона молба на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и в Европейската космическа агенция.
Най-голямата дупка във външната ни политика бих нарекъл неизползването на отношенията със Съединените щати. В тези два или три месеца могат да се направят правилни стъпки в това отношение.
Соломон Паси коментира и идеята си за преименуване на Министерството на външните работи на Министерство на външните и европейските политики.
След като влязохме в Европейския съюз и НАТО и имаме остра необходимост да формулираме нови политики, естествено е да сменим аморфната дума "работи" с целенасочената дума "политики". България не трябва да се срамува от това, че има външни политики, а точно обратното, би трябвало да се срамува в случаите, в които ги няма. Промяната на името, разбира се, е нещо чисто символично, но смятам, че от там трябва да се започне.