/КРОСС/ Св. Ириней, един от великите отци на Църквата, се родил в Смирна. Той бил ученик на смирненския епископ св. Поликарп.

"Аз живо помня - писал св. Ириней вече на старост - всичко, което ми разказваше Поликарп за своите беседи с Йоан Богослов, който говорил за Иисус Хростос, за Неговите чудеса и учения. И Поликарп вярно ни предаваше онуй, което бил чул от очевидеца на Словото на живота. Аз, по Божия милост, слушах всичко това с внимание и го записах не на хартия, а в сърцето си."

Ириней, ученикът на великия Поликарп, ръкоположен от него за презвитер, също така ревностно служил Богу и заедно с Потин проповядвал в Галия. Там тия двама свети мъже турили основите на църквите в Лион и Виена през последната половина на второто столетие. Тия църкви били скоро изпитани чрез жестоко гонение и се оказали верни на Бога.

Езичниците разпространявали най-ужасни клевети против християните и с това възбудили против тях всички жители на страната. Християните били влачени в тъмници, бити с тояги и камъни, а имуществата им били ограбвани. Но те показали несъкрушимо мъжество и твърда вяра.

Между мъчените в туй време особено бележита е една млада девойка на име Бландина, прислужница в една християнска къща. Тя била подложена на най-жестоки изтезания, за да изтръгнат от нея признание за приписвани на християните престъпления, или пък да я заставят да се отрече от Христа. Но тя само повтаряла: "Ние сме християни и не вършим престъпления". Няколко дни я мъчили и най-после я хвърлили на зверовете да я разкъсат.

Престарелият еп. Потин бил също така повикан на съд. На въпроса на управителя: "Кой е Богът на християните?" - той безстрашно отговорил: "Ти ще узнаеш, ако бъдеш достоен". Мъчили го и след това полужив го затворили в тъмница, гдето скоро предал Богу дух. Гонението и след това продължило със страшна сила. Множество християни загинали в жестоки мъчения. Езичниците знаели, че те вярват във възкресението на мъртвите, затова изгаряли телата им и пепелта хвърляли в реката, като мислели, чрез това да докажат суетността на тяхната вяра.

За живота на св. Ириней са се запазили твърда малко подробности, затова не е известно как се е спасил от това ужасно гонение. Но след смъртта на Потин лионските християни го избрали за епископ. Известно време той ръководил Божията църква и положил живота си за Христа в последните години на второто столетие, при царуването на Септимий Север. Във време на неговото епископство различни лъжливи тълкувания на Св. Писание смущавали вярващите. Св. Ириней написал против ересите пет книги. В тях ясно и красноречиво излага християнското учение и опровергава лъжеучителите.

Свети Ириней, епископ Лионски, е един от най-забележителните отци и учители на Църквата. Той се подвизавал през II век и посветил целия си живот на борбата с гностицизма (1). Значението му за християнската Църква от II век може да се сравни със значението на свети Атанасий Велики (2) през IV век. И двамата с живота и делото си са защитавали чистото, неповредено църковно учение от лъжливите еретически учения на своето време - свети Ириней от гностицизма, а свети Атанасий - от арианството (3).

Свети Ириней бил родом от град Смирна в Мала Азия. От младини той изучил из основи цялата елинска мъдрост и бил добре запознат с гръцката поезия, философия и другите елински науки.

Но той не се увлякъл по суетното светско знание. Когато чул за духовната, християнската премъдрост, пожелал да я приеме с цялото си сърце. Той искал вече да се поучава само в тази истинска душеспасителна мъдрост, а светската, елинската смятал за нищо.

В истините на християнската вяра Ириней бил наставен от свети Поликарп, епископ Смирненски (4). Свети Поликарп бил ученик на свети апостол и евангелист Йоан Богослов (5) и от него самия бил поставен за епископ в град Смирна. Той се потрудил много за полза на Христовата Църква, защото се грижел не само за своето смирненско паство, но писал послания и до съседните църкви. Според свидетелството на блажения Иероним (6), Поликарп бил "водач на цяла Азия в християнството".

Именно на този славен мъж бил ученик свети Ириней. Когато чул от него душеспасителното християнско учение, Ириней го обикнал повече от всяка светска наука. Като станал ученик на свети Поликарп, той сякаш станал ученик на Самия Христос, защото с цялото си усърдие възприемал с ума си истините на християнската вяра и се посветил изцяло на служение на Бога. Тъй като Поликарп бил ученик на свети апостол и евангелист Йоан Богослов, той предавал на Ириней всичко, което сам чул от светите апостоли - очевидците и слугите Христови. Ириней запечатвал всичко това в ума си, записвал го в сърцето си като на хартия.

Свети Поликарп ръкоположил Ириней в презвитерски сан и го изпратил да проповядва Божието слово в Галия.

По това време епископ на Лион бил свети Потин, който впоследствие завършил служението си като мъченик за Христовото име. Когато пристигнал в галския град, свети Ириней започнал да се труди усърдно, като помагал на свети Потин в архипастирските му трудове. В Лион започнало жестоко гонение против християните от страна на езичниците и свети Ириней се проявил като мъжествен защитник на верните и твърд стълб на Църквата.

Оттук епископ Потин го изпратил в Рим, за да отнесе послание от изповедниците до епископ Елевтерий (7).

След завръщането си от Рим и мъченическата кончина на свети Потин (8), свети Ириней поел управлението на архиерейския престол.

Той бил добър пастир на лионските граждани в най-тежките за тях времена, защото тогава Христовата църква била връхлитана от много беди: нечестивите идолопоклонници започнали жестоко гонение против християните, а безбожните еретици всявали смут и разногласие в Църквата.

Заради Христовото име Ириней търпеливо понасял всички притеснения и неприятности, които му създавали идолопоклонниците, а против еретиците се въоръжил със словото и писанията си. Архипастирската му дейност не се ограничавала с Лион, където съумял да обърне в християнството всички граждани, но се разпростирала по цяла Галия. Той поддържал живо общение с римската и малоазиатските църкви, за което свидетелстват неговите послания до римските презвитери Флорин и Власт, а също и посланията до римския и малоазиатския епископ по повод споровете за празнуването на Пасха, възникнали при папа Виктор I (заемал папския престол от 187 до 200 г., бел.ред.).

Свети Ириней винаги се стараел да помирява враждуващите и несъгласните. Така например, когато римският папа Виктор I с неразумната си настойчивост създал опасност от разделение между западните и източните християни поради разногласията във възгледите за времето на празнуването на Пасха, с влиянието си свети Ириней успял да предотврати разкола и да помири несъгласните.

Голяма ревност проявил свети Ириней и в изобличаването на съвременните му еретически лъжеучения. Той написал много съчинения, в които дръзновено изобличава заблужденията на еретиците и разкрива истините на християнското вероучение.

От всички негови творения най-забележително е "Против ересите" (9). Свети Ириней започнал да го пише по молба на един свой приятел с цел да опровергае ереста на валентинианите (10), усърдно разпространяващи лъжеучението си не само в Рим, но и в Галия.

После, като желаел да изтъкне лъжливостта и същността на валентиновата ерес, която само повтаряла предишни заблуди на еретиците, той описал и най-древните ереси, появили се по-рано и воюващи против християнството. С истинска християнска мъдрост Ириней опровергал всички заблуди на еретиците и разкрил единственото спасително учение - християнското.

Главното основание, на което се гради цялото християнско вероучение, "стълб и утвърждение на Църквата" ("Против ересите", книга III, гл. 11. Бел.ред.), според израза на свети Ириней, са четирите новозаветни Евангелия, написани от учениците и очевидците на Господа. Тези евангелия - разсъждава Ириней - са следните: Евангелие от Матей, написано на еврейски език, Евангелие от Марко, ученика на апостол Петър, Евангелие от Лука, спътника на свети апостол Павел, и Евангелие от любимия ученик на Господа Иоан, написано по време на пребиваването му в Ефес, Мала Азия.

Следователно в Църквата има само четири истински апостолски, достоверни и непогрешими евангелия. "Невъзможно е - разсъждава свети Ириней - да има повече или по-малко Евангелия, отколкото съществуват в Църквата." А последователите на еретика Валентин, продължава той, без всякакъв страх предлагат своите съчинения и се хвалят, че имат повече евангелия, отколкото са те всъщност. Стигнали са до такава дързост, че своето писано наскоро съчинение наричат "Евангелие на истината", макар то в нищо не е съгласно с Евангелията на апостолите. Защото ако предлаганото от тях евангелие е истинско, а изобщо не е сходно с предадените ни от апостолите, то желаещите могат да научат, както показват самите писания, че то не е предаденото от апостолите Евангелие на истината ("Против ересите", кн. III, гл. 11).

А истинността и достоверността на новозаветните Евангелия свети Ириней доказва по следния начин. Евангелията трябва да бъдат четири дори поради това, че съществуват само четири посоки на света; освен това, според разсъжденията на свети Ириней, броят на Евангелията трябва да съответства на четирите завета, дадени от Бога на човечеството - на завета към Адам преди потопа, на завета след потопа към Ной, на законодателството при Моисей и на четвъртия и последен завет - християнския, който съдържа в себе си всички останали (Пак там).

Накрая, най-главното доказателство за това, че Евангелията са именно четири, а не повече или по-малко, Ириней вижда в съответствието на Евангелията на четирите животни херувими от Апокалипсиса сред и около престола на "всичко устройващото и всичко държащото Слово" (Пак там). Силата на доказателството е в това, че Евангелието трябва да служи за израз на четирите вида или начина на дейност на Сина Божий, които се посочват в Апокалипсиса (Откр. гл. 4) със символите на четирите животни херувими.

Първото животно, както се повествува в Апокалипсиса, е подобно на лъв и посочва предвечното господство и царската власт на Бог Слово. Това изразява и Евангелието на Иоана, описвайки вечното и славно рождение на Сина от Отца като Бог от Бога: "В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало" (Иоан. 1:1-3).

Второто животно прилича на телец и означава първосвещеническото служение на нашия Господ Иисус Христос. Същото, според разсъждението на свети Ириней, разкрива и Евангелието от Лука - то започва с разказа за свещеника Захария, който принася жертва на Бога. Това означава, че Агнецът, предопределен от вечност за заколение заради греховете на света, се е явил в света, за да принесе на Бога изкупителна жертва за греховете на човеците.

Третото животно до престола на Словото, има лице на човек и показва явяването на Сина Божий в човешки образ и вид. И Евангелието от Матей също главно възвестява за човечеството (човешкото естество) на Иисус Христос, като Го представя като Син на Иосиф и Мария.

Накрая, четвъртото животно е подобно на хвърчащ орел и посочва присъствието в Църквата на Светия Дух, пратен от Бог Отец заради изкупителните заслуги на Сина Божий. Според Ириней присъствието на Светия Дух изразява Евангелието от Марко, написано във формата на сбит и като че съкратен разказ, защото именно такъв е пророческият дух.

"По този начин - заключава свети Ириней - каквато е дейността на Сина Божий, такъв е и видът на животните, и какъвто е видът на животните, такъв е характерът на Евангелията. Четири са животните, четири са Евангелията, четири вида са и дейностите на Господа" ("Против ересите", кн. III, гл. 11).

Пълното съответствие на Евангелията на четирите начина на дейност или служение на нашия Господ Иисус Христос следователно представлява несъмнено доказателство за техния истинен апостолски произход, за тяхната правдивост и достоверност, а всички други евангелия, представяни за истински, не са правдиви и достоверни, защото истински Евангелия може да има само четири и нито повече, нито по-малко.

Свети Ириней особено укорявал еретиците, отричащи единството на Божието същество. Еретикът Маркион погрешно утвърждавал две противоположни действия в Бога, изразени в двата завета - Стария и Новия. Той казвал, че съществуват два бога - един наказващ, а друг - милуващ.

Изобличавайки това лъжеучение, свети Ириней казвал, че подобна представа е несъвместима със самото понятие за Бога. Истинският Бог - разсъждава той - не може да бъде нито само наказващ и порицаващ, без любов и благост, нито само благ и милосърден, без правосъдие и съд, защото както любовта, така и правосъдието същностно и необходимо принадлежат на Бога. Едно от най-съществените свойства на Бога, продължава той, е премъдростта. Ако Бог е премъдър, значи притежава способността да определя и решава, а следователно - и да съди, а ако съди, значи въздава на всеки според делата му, тоест или наказва, или награждава ("Против ересите", кн. III, гл. 25).

Едно от главните доказателства, върху които Маркион основавал теорията си за противоположността между старозаветното и новозаветното домостроителство, между Стария и Новия Завет, било това, че Божиите действия в Стария Завет са уж противоположни на Божиите действия в Новия Завет. В Стария Завет Бог се явява като че ли само Бог на съда и правдата, казвал Маркион, а в Новия завет Бог е изключително Бог на любовта и милосърдието.

В своите съчинения свети Ириней опровергава нечестивото заблуждение на Маркион и разкрива, че както Старият, така и Новият Завет представляват едно неразривно цяло. Да се приписва на Бога в Стария Завет само правосъдие, а в Новия - само една всеобхватна любов, според свети Ириней означава да не се познава и да не се разбира духът и смисълът нито на единия, нито на другия Завет. Бог строго наказва в Стария Завет, но още по-строго ще наказва и наказва в Новия. Християнството е по-съвършено от иудейството, Новият Завет е по-обширен и пълен от Стария. Въз основа на това и изискванията на християнството трябва да бъдат много по-строги, отколкото изискванията на иудейството. В иудейството са били дадени по-малко средства за изпълнение на божествения закон, в християнството са дадени много повече - в него са предоставени всички благодатни дарове и сили за изпълнението му. Поради това всяко нарушение и неизпълнение на този закон в християнството трябва да се наказва много повече, отколкото в иудейството.

"В Новия завет - разсъждава Ириней - колкото се е увеличила нашата вяра в Бога (тоест се е разкрила повече), толкова са се увеличили и изискванията към начина ни на живот. Заповядано ни е да се въздържаме не само от лоши дела, но дори от лоши мисли, от безсъдържателни разговори, от лекомислени думи и празни приказки. В същата мяра се е увеличило и наказанието за онези, които не вярват в Словото и презират пришествието Му" ("Против ересите", кн. III, гл. 27; сравн. кн. III, гл. 25; кн. IV, гл. 28 и 40).

Поради това, че иудейството е по-несъвършено от християнството, Божиите наказания в него били "умерени" и като че временни, а в християнството, тъй като е по-високо и съвършено от иудейството, тези наказания са много по-строги и вече не са само временни, а вечни ("Против ересите", кн. IV, гл. 28).

По такъв начин както в Стария, така и в Новия завет Бог еднакво се явява и наказващо, и любящо Същество, и там, и тук Той награждава и наказва, помилва и дава възмездие. И това е все същият един, истинен, всемогъщ и всесъвършен Бог.

Изобличавайки Маркион и другите подобни на него еретици, свети Ириней подробно разкрива в съчиненията си смисъла и значението на Стария Завет.

Според разсъжденията му старозаветният закон има две страни: външна - обредна, и вътрешна - нравствено-духовна. Външната страна на закона е имала само относително и временно значение: онези обредни предписания и постановления, с които е бил ограден целият живот на старозаветния човек и които са го държали в игото на робството, според възгледа на свети Ириней са имали смисъл само по отношение на иудеите и в ръцете на Божия Промисъл са били само необходимо средство за нравствено-религиозното възпитание на еврейския народ. Евреите е трябвало да бъдат държани в игото на робството, "поради грубостта и непокорността на сърцата им", казва Той, и "поради постоянната им склонност да се връщат към идолите и да си отливат златни телци" (Пак там", кн. IV, гл. 14 и 15). С Новия Завет обредните предписания на Моисеевия закон са се оказали съвсем ненужни и излишни, защото човекът бил поставен в други отношения към Бога, в отношения близки, синовни, и е станал способен да изпълнява Божиите повеления свободно и непринудено, без особени подробни външни предписания. Духът на робството в отношенията на човека към Бога в Стария Завет и духът на осиновяването в Новия изобщо не си противоречат. Изменението на духа на робството в дух на свобода и осиновяване посочва само строгата постепенност, последователност и премъдрата целесъобразност в историята на божественото домостроителство и нравствено-религиозното възпитание на хората. Един и същи Бог възпитавал по един начин древното човечество и възпитава по съвсем друг начин новото. "Бог прави всичко с мяра и ред - разсъждава свети Ириней - и при Него няма нищо непремерено, защото няма нищо безредно" ("Против ересите", кн. IV, гл. 4).

Според свети Ириней необходимо възпитателно средство в ръцете на Божествения Промисъл, което после, с идването на Новия завет, се оказало ненужно и излишно и затова било отменено, е външната страна на Моисеевия закон, която същевременно е била пророчество за бъдещите времена на Месията и имала значение на първообраз. И от тази гледна точка отменянето на обредния Моисеев закон е отново естествено и необходимо и изобщо не доказва противоположността между Стария и Новия Завет. Но онова, което особено свидетелства против теорията на Маркион, е отношението на Спасителя към вътрешната, нравствената страна на старозаветния закон. Спасителят - казва свети Ириней - не е отменил тази страна, а само я е "допълнил и разширил" ("Против ересите", кн. IV, гл. 12 и 13). Най-главната нравствена заповед на Моисеевия закон била любовта към Бога и ближния и Спасителят не я отменя, а напротив, утвърждава я и я изяснява като основна заповед на Новозаветния закон. Нравственото учение на Евангелието, и изобщо на Новия Завет, е по-високо и по-съвършено от нравственото старозаветно учение, но главната основа и на едното, и на другото е една и съща. Оттук и Виновникът за едното и другото нравствено учение е един и същ.

И така, според разсъждението на свети Ириней, между Стария и Новия завет няма ни най-малко противоречие, и двата са творение на един и същ истинен и височайши Бог, Който устройва делото на спасението на човеците в строга постепенност и последователност, по премъдър план, начертан от вечност. Оттук е ясно от само себе си, че и старозаветните писания, в които се изразява волята и домостроителството на Бога за спасението на хората, са също така боговдъхновени и спасителни, както и новозаветните писания, в които се изобразява самото извършване и усвояване на спасението.

"Един и същ е Духът Божий - разсъждава свети Ириней, - Който чрез пророците възвестявал какво ще бъде пришествието на Господа, а чрез старците (тоест седемдесетте тълковници, бел.ред.) добре е изтълкувал казаното от пророците. Той е проповядвал и чрез апостолите, че е настъпила пълнотата на времето за осиновяване и се е приближило Царството Небесно" ("Против ересите", кн. III, гл. 21).

Според учението на свети Ириней Бог е Господ в най-широкия смисъл на тази дума. Само Той е Владика и Господ на всичко и няма друг, равен или подобен на Него Владика и Господ, и не може да има, "защото онзи, който има някой по-висок от себе си или равен на себе си, вече не може да се нарича нито Бог, нито велик Цар" ("Против ересите", кн. II, гл. 30). Само Бог, като Господ на всичко, без остатък притежава върховната власт и могъщество над всичко, а останалото, което съществува, е сътворено от Него и се държи от Неговата власт.

Изобличавайки еретиците, Ириней размишлявал и за източниците на светата християнска вяра. Накратко неговите разсъждения са следните.

Свещеното Писание както на Стария, така и на Новия Завет несъмнено има Божествен произход, защото е написано с особеното духовно озарение на писателите на свещените книги от Божия Дух. Този Свети Дух е действал както чрез пророците, така и чрез апостолите. Свещеното Писание е първият и най-главен източник на вяра и религиозно познание - истинен и непогрешим и задължителен за всички.

Правилното и безпогрешно разбиране на Писанието е възможно само под ръководството на светата вселенска Църква и само в нея може да се познае истината. Същия Божествен произход, както и Писанието, има и свещеното Предание, което поради тази причина представлява другият източник на вяра и религиозно познание, също така истинен и непогрешим и задължителен за всички, както Свещеното Писание. Единствена пазителка на истинското апостолско Предание може да бъде само вселенската Църква в лицето на нейните предстоятели.

"Всеки, който желае да узнае истината - казва свети Ириней, - трябва да се обърне към Църквата, защото единствено на нея апостолите са съобщили божествената истина и като богаташ в съкровищница са положили в нея всичко, което се отнася до истината. Само Църквата е врата към живота" ("Против ересите", кн. III, гл. 4).

И в частност, според учението на Ириней, само законно ръкоположените пастири на Църквата, са истинските учители и пазители на истината, съдържаща се в Нея.

Това значение на Църквата като единствена непогрешима пазителка и носителка на истинското апостолско предание свети Ириней основава на постоянното присъствие на Светия Дух и постоянното действие на божествените дарове и сили в нея. Според него Божият Дух съществува в Църквата от самото Й основаване. Той е като че животът и душата на Църквата, Той я движи и управлява точно така, както душата движи и управлява членовете на нашето тяло. В Църквата от Бога са положени всички необходими служения - апостолството, пророчеството, учителството, с помощта на които се извършва нашето спасение.

Поради постоянното и непосредствено присъствие в Църквата на Божия Дух, Тя никога не може да греши или да се заблуждава. Оттук божествената истина, предадена Й от апостолите устно или писмено, винаги ще пребъде в нея една и съща, все така чиста и божествена, каквато е била и във времената на апостолите, защото един и същ Свети Дух е действал и в апостолите, действа и сега в лицето на техните приемници в Църквата. Приемствеността на апостолското звание, разсъждава свети Ириней, се запазва в Църквата навред и непрекъснато, а заедно с нея и апостолското предание се запазва в чист и неповреден вид.

"Изобщо - отбелязва свети Ириней - Църквата, макар и разпръсната по целия свят, поради присъствието в нея на един и същ Дух Божий и поради непрекъснатостта на апостолското звание в нея, съхранява навред едно и също учение. Тя еднакво вярва, като че има една душа и едно сърце, еднакво проповядва, учи и предава, като че има едни уста. Еднакво вярват и имат едно и също църковно предание и в Германия, и в Испания, и в Галия, и в Изтока, в Египет и Ливия. Както слънцето е едно и също за целия свят, така една и съща проповед на истината сияе и просвещава в Църквата всички" ("Против ересите", кн. I, гл. 10).