/КРОСС/ Светът не се състои само от САЩ и Европа и никой друг не иска да следва заплахите им срещу Русия

Мисълта за нова сту­дена война е била веро­ятно послед­ната, която е могла да дойде на ум на пре­зи­дента на САЩ Барак Обама във вечер­ния здрач на 22 октом­ври 2012 г. Тогава се състоя про­сло­ву­тият му дебат в Уни­вер­си­тета Лин, щата Фло­рида с него­вия съпер­ник от Репуб­ли­кан­с­ката пар­тия Мит Ромни, който съвпадна с датата на т.нар. „нощ на дългите ножове".

За да натрие носа на Ромни, Обама се подигра с твър­де­ни­ето му, че Русия пред­став­лява най-​голямата геопо­ли­ти­ческа заплаха за САЩ през ХХI век. Пред­ва­ри­телно добре редак­ти­ра­ната насмеш­лива фраза на Обама зву­чеше така: „Губер­на­торе, рад­вам се, че все пак при­зна­вате, че Ал Кайда пред­став­лява заплаха за нас, след като само преди няколко месеца, когато ви попи­таха за най-​голямата геопо­ли­ти­ческа заплаха, пред която е изпра­вена Аме­рика, вие отго­во­рихте, че това е Русия. Повта­рям, не - Ал Кайда, а Русия. Затова ще ви при­помня, че вече не сме в 80-​те години на мина­лия век и че сту­де­ната война при­ключи преди повече от двай­сет години. Виждам обаче, че когато става въпрос за тази сфера, вие изглежда искате да вър­нете външ­ната ни поли­тика от 80-​те години".

По време на цялата си последна пре­диз­борна кампа­ния Барак Обама сочеше „пре­за­ре­жда­нето" на отноше­ни­ята с Русия като най-​голямото външ­нопо­ли­ти­че­ско постиже­ние на пър­вия си пре­зи­дент­ски ман­дат. Той с гор­дост гово­реше за прего­во­рите с Москва за съкраща­ване на стра­теги­че­с­ките въоръже­ния, за безцен­ната помощ на рус­наците при съз­да­ва­нето на мрежата от тран­зитни марш­рути към и от Афга­ни­стан, известна като „Север­ната разпре­де­ли­телна мрежа", даваше и други при­мери, свър­зани с афга­ни­стан­с­ката война, огра­ни­ча­ва­нето на рус­ките военни доставки за Иран и склон­но­стта на Русия да под­крепи анти­иран­с­ките санкции, наложени от САЩ. Той изтъкваше всичко това, за да докаже колко успешна е била външ­ната му политика.

Не знам кога точно Обама е преми­слил и е решил да се обърне на 180 гра­дуса и да възпри­еме тезите на съпер­ника си Ромни. Самият той свързва тази метаморфоза изцяло със съби­ти­ята в Украйна, раз­вили се четири месеца след при­съе­ди­ня­ва­нето на Крим към Русия. Както показ­ват послед­ните му изказва­ния, за този кратък период Обама успя да се хвърли от едната към другата край­ност. А от наложе­ните в нача­лото на август санкции срещу Русия, аме­ри­кан­ският пре­зи­дент изглежда изпитва истин­ско удо­вол­ствие, по-​конкретно от факта, че именно той „налага преграда пред истин­ския прогрес" на Русия и „още повече отсла­бва рус­ката икономика".

Обама не крие лику­ва­нето си, като не пре­става да повтаря, че „пер­спек­ти­вите за рас­теж на рус­ката ико­номики са близки до нулата". Подобна демон­страция на непри­крито озлоб­ле­ние обаче се отра­зява крайно нега­тивно върху ими­джа на Аме­рика в очите на све­тов­ната общ­ност. Бъдете сигурни, че извън пре­де­лите на Северна Аме­рика и Западна Европа съще­ствува цял огромен свят, който наблю­дава тези изпъл­не­ния на Обама с нарастващо недо­ве­рие и възмущение.

По-​голямата част от меж­ду­на­род­ната общ­ност, т.нар. мъл­ча­ли­вото мно­зин­ство, трябва да е наясно с няколко клю­чови момента в това странно на пръв поглед пове­де­ние на Обама. Нека първо си зада­дем няколко въпроса. Как аме­ри­кан­ският пре­зи­дент може да си при­сво­ява изклю­чи­тел­ното право да интер­пре­тира меж­ду­на­род­ните норми така, че те винаги да обслуж­ват про­веж­да­ната от него поли­тика? Как би обяс­нил аме­ри­кан­с­ката агре­сия про­тив Ирак и Либия, довели до раз­руша­ва­нето на двете държави, или пък скан­дал­ната си намеса в Сирия? Кой на прак­тика носи отго­вор­но­стта за нача­лото на пре­врата в Украйна в края на 2013 г.? Уви, Обама изглежда не си дава сметка, че със сво­ите действия вреди на самия себе си и еро­зира дове­ри­ето към аме­ри­кан­с­ката поли­тика и, че всичко това в крайна сметка има пора­зя­ващ ефект. При­мер за това е оча­ро­ва­тел­ната рето­рика на държав­ния сек­ре­тар на САЩ Джон Кери, който в наве­че­ри­ето на посеще­ни­ето си в Делхи в нача­лото на август се опита да улучи вер­ния тон. Тя обаче по ника­къв начин не про­из­веде оча­к­ва­ното впе­чат­ле­ние в Индия.

Вме­сто това, на 9 август пре­са­ташето на Мини­стер­ството на външ­ните работи в Делхи потвърди, че индийският външен мини­стър въз­наме­рява да обсъжда с Кери не санкци­ите срещу Русия или съби­ти­ята в Украйна, а скан­дал­ните раз­об­ли­че­ния на бившия агент на ЦРУ Еду­ард Сно­удън за шпи­он­ската актив­ност на Наци­о­нал­ната агенция за сигур­ност на САЩ в Индия. В тази връзка той посочи, че: „Както зна­ете, в Индия е налице сери­о­зно безпо­койство във връзка с раз­реше­ни­ето, дадено на аме­ри­кан­с­ките агенции да наруша­ват пра­вата на отделни лица и орга­ни­за­ции, както и на индийското пра­ви­тел­ство. Оче­видно е, че това поражда силно възмуще­ние в страната".

Общата кар­тина, която се очерта в комен­та­рите на индийските медии за миси­ята на Кери, бе като за зле подго­т­вена и изчерп­ваща се със стремежа да бъде дого­во­рена про­даж­бата на повече аме­ри­кан­ски оръжия за Индия, както и да потърси пътища за пре­одо­ля­ване на преч­ките пред износа на аме­ри­кан­ски ядрени реак­тори на индийския пазар. В пове­чето индийски ана­лизи Кери изглеж­даше досущ като без­крайно умо­ре­ния от живота търгов­ски път­ник от извест­ната пиеса на Артър Милър.

Защо става така? Та нали Индия пра­веше всичко възможно, за да демон­стрира любо­вта си към пред­ше­стве­ника на Обама - Джордж Буш младши. Оче­видно дъл­боко в съзна­ни­ето на индийците, вклю­чи­телно и на елита, се е наложило впе­чат­ле­ни­ето, което днес вече много трудно може да бъде пре­одо­ляно, че Обама е откро­вен циник и егоцен­три­чен опор­тю­нист, напълно лишен от как­вито и да било убеж­де­ния и затова непрекъс­нато е скло­нен към все­възможни поли­ти­че­ски „лупинги".

Струва ми се обаче, че именно послед­ният от тези „лупинги", свър­зан с отноше­ни­ето му към Русия, ще удари изклю­чи­телно силно по аме­ри­кан­с­ките инте­реси. Достатъчно е да споме­нем, че за Индия аме­ри­кан­с­ката стра­тегия, насо­чена към промяна на баланса в Азия, изглежда тол­кова непри­ем­лива, че Делхи в ника­къв слу­чай не би се ангажи­рал с нея. Обама не осъзнава, че светът не е заин­те­ре­со­ван от изо­лаци­ята на Русия или от отсла­б­ва­нето на ней­ната ико­номика в момент, когато гло­бал­ната ико­номика изпитва крещяща нужда от повече цен­трове на рас­теж, осо­бено извън запад­ния свят.

Така, ако се окаже, че Европа иска да внася само рус­кия при­ро­ден газ, а реши да наложи ембарго върху достав­ките на руски пет­рол, това ще бъде пре­кра­сен подарък за бързо рас­тящите ико­номики - било на Индия, Китай или Виет­нам. Ако Европа вече не иска да купува руско въоръже­ние, това също е отли­чен подарък за Индия, Ирак, Египет, Вене­цу­ела, Бра­зи­лия и редица други държави, които ще продължат да склю­ч­ват сделки за доставка на военна тех­ника и оръжие от Русия.

Не бива да забра­вяме за съще­ству­ва­нето на ШОС и БРИКС - орга­ни­за­ции, които въобще нямат ника­кво наме­ре­ние да се съоб­ра­зя­ват с външ­нопо­ли­ти­че­с­ките „лупинги" на Обама. Аме­ри­кан­ският пре­зи­дент оче­видно не си дава сметка, че инструмен­тите на сту­де­ната война отдавна са се изчерпали. Про­ява на откро­вена наг­лост от негова страна е да си въоб­ра­зява, че е нещо като при­каз­ния „хамелн­ски ловец на плъ­хове" и оста­на­лият свят покорно ще го следва нав­ся­къде. Всъщ­ност, защо светът трябва да поема бремето от уча­стие в аме­ри­кан­с­ките войни, само за да спаси недо­сега­емия ста­тут на аме­ри­кан­ския долар и да съхрани гло­бал­ната хеге­мо­ния на Аме­рика, въпреки оче­вид­ния й упадък?

Ново­ос­но­ва­ната банка на БРИКС трябва да се превърне в съпер­ник на Све­тов­ната банка и МВФ. Ней­ното съз­да­ване, както се изрази един изве­стен индийски стра­теги­че­ски експерт, шеф на Наци­о­нал­ния съвет за сигур­ност на Индия, „пред­вещава края на запад­ното господ­ство в гло­бал­ния финан­сов и ико­номи­че­ски ред" и вече е необ­ра­тим факт. Индия, Бра­зи­лия и Китай не се опа­ся­ват от запад­ните огра­ни­че­ния, наложени на рус­ките банки и не въз­наме­ря­ват да се съоб­ра­зя­ват с тях. И това е само една от при­чи­ните, поради които смя­там, че санкци­ите на Обама срещу Русия са обречени.

(Indian Punchline, Reflections on foreign affairs)

в. "Русия днес"