Житие на св. Александър, Йоан и Павел, Константинополски патриарси

Св. Александър живял в царуването на Константин Велики. Участвал е в Първия вселенски събор вместо престарелия и болен патриарх Митрофан, след чиято смърт бил възведен в сан патриарх и управлявал Цариградската църква от 325 до 340 г. Той бил ревностен защитник на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници.

Веднъж, както свидетелства историкът Созомен, езическите философи поискали да встъпят в спор за вярата с православния епископ. Александър се обърнал към оня, който бил избран за състезанието, и с твърдост му казал: "В името на Господа Иисуса Христа заповядвам ти да мълчиш!" И философът веднага онемял. Това чудо обърнало самия философ и мнозина други към Христовата вяра.

За друго едно чудо - внезапната смърт на Арий вследствие на молитвата на св. Александър - сведетелства неговия съвременник св. Атанасий Александрийски в писмото си до епископ Серапион. Еретикът Арий отхвърлял Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение бил осъден на Първия вселенски събор и предаден на отлъчване от Църквата. По-късно той проявил лицемерно разкаяние и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът бил строг ревнител на истината. Той виждал неправдата и не желаел да бъде изпълнител на царската повеля.

Изпаднал в мъчително недоумение, Александър от все душа се обърнал към Бога и с пламенна молитва, щото сам Господ по каквито пътища знае, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият нейн враг. И Бог изпълнил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съмишленици, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя внезапно почувствал силни стомашни болки, паднал и умрял. Всички били поразени от внезапната смърт на еретика и то в минутата, когато той вече тържествувал от своя кощунствен успех. В това събитие всички признали чудното Божие застъпничество за опазване чистотата на светата православна вяра.

Св. Александър починал в 340 г. на 98-годишна възраст.

Св. Йоан Постник управлявал Църквата във време на император Анастасий и починал в 595 година.*

* Св. Йоан Постник († 595) бил четвърти по ред византийски патриарх, който носел името Йоан (пръв с това име бил светият Йоан Златоуст).

Авторът на "Номокомон" Йоан III Схоластик (патриарх 565-577) също е почитан от църквата, на 21 февруари.

По-долу св. Димитрий Ростовски разказва за друг константинополски патриарх на име Йоан - Св. Йоан II Кападокийски (Кападокс). Той оглавявал Константинополската катедра от 518 до 520 г. и починал през 523 година).
Бел. Pravoslavieto.com.

Св. Павел управлявал Църквата като патриарх само 5 години. Като видял засилването на иконоборческата ересРечник, той се отказал от патриаршеската катедра и се оттеглил в манастир. До самата си смърт Св. Павел не преставал да влияе чрез своите внушения и убеждавания за възстановяването на иконопочитанието.

Умрял в 784 г., като малко преди смъртта си приел велика схима.

В памет на светите наши отци Александър, Йоан и Павел, Константинополски патриарси

Украсеният с добродетели свети Александър бил архиерей (хорепископ) (1) при светейшия Митрофан, първия Константинополски патриарх (2). Като ревностен поборник на благочестието, той бил изпратен на Първия вселенски събор в Никея, защото патриарх Митрофан не могъл да присъства на него поради преклонната си възраст и телесни недъзи. Като негов представител и заместник на този събор, Александър ревностно защитавал православната вяра от злочестивия Арий. Когато заседанията на събора приключили и Александър поел пътя си към Константинопол, на блажения Митрофан се явил ангел Господен и му възвестил близката кончина. Ангелът му наредил да назначи Александър за свой приемник и казал:

- След десет дни ще приемеш венец от Бога. А патриаршеският престол нека след теб поеме твоят съслужител Александър.

(*) Император Константин Велики управлявал Изтока от 324 до 337 г., а Запада - от 306 до 337 г.

Благочестивият цар Константин (*) заедно с много отци отишъл при светейшия патриарх Митрофан, който вече бил на смъртен одър. Когато го попитал кого ще благослови за патриаршеския престол след смъртта си, Митрофан казал:

- Господ ми откри, че след мен престолът ще приеме съслужителят ми Александър, който наистина е достоен за него и за Светия Дух.

Така и станало.

(*) Александър заемал патриаршеския престол от 325 до 340 г.

След като светейшият патриарх Митрофан се преставил в Господа, за патриарх на Константинопол бил поставен Александър, който усърдно се грижел за словесното Христово стадо (*), като прогонвал вълците - еретиците и елините, защото трябвало да води борба не само с арианите, но и с елинските философи.

Веднъж няколко елински философи се осмелили да идат при царя и да го укорят, че е отхвърлил древната вяра на дедите си, римските и гръцките закони, и е приел нова вяра и нови закони, което водело - както казвали те - не до укрепване, а до разруха на царството. Философите молели царя да позволи да встъпят в спор за вярата с епископ Александър. Царят им разрешил. Божият светител Александър, макар и да не бил обучен в елинската философия, но преизпълнен със Светия Дух, не се отказал от разискванията.

Събрали се много философи и изявили желание всички едновременно да влязат в спор с християнския епископ. Но светителят им предложил да изберат един най-мъдър и красноречив философ и да му поръчат да води спора, а останалите да слушат.

- Невъзможно е - разсъждавал свети Александър - един човек да надприказва всички вас, които викате и възклицавате.

Философите избрали един, когото смятали за най-мъдър, и го представили на светителя, а самите те се приготвили с внимание да го слушат. Започвайки спора, светейшият патриарх Александър се обърнал км него с думите:

- В името на Господа Иисуса Христа, повелявам ти да замлъкнеш!

И философът веднага загубил дар слово и онемял, така че не могъл да изрече нито една дума.

Тогава цялото събрание от философи изпитало страх и срам и едни от тях позорно избягали, а другите повярвали в Христа. А онемелият със знаци дал да се разбере, че той признава както своята заблуда, така и правотата на християнската вяра. После паднал в нозете на светителя и езикът му веднага се развързал, а той започнал високо да прославя нашия Господ Иисус Христос и бил кръстен с останалите си другари.

По този случай царят и всички вярващи се възрадвали и прославили Бога, дарувал такава чудна сила на Своя угодник.

По-късно свети Александър с молитвата си умъртвил и злочестивия Арий.

Няколко години след Първия вселенски събор, еретикът Арий бил повикан в Константинопол. Тук той измамил с лукавството си благочестивия цар Константин. Царят го запитал дали вярва така, както са заповядали светите отци на Никейския събор. А Арий скрил под дреха на гърдите си писанието на своето зловерие, ударил се с ръка по гърдите и възкликнал:

- Така вярвам!

По този начин еретикът наглед изразявал съгласие с утвърденото в Никея изповедание, а в ума си потвърждавал, че вярва в това, което записал със своята ръка и скрил на гърдите си. Нечестивецът се кълнял пред царя, казвайки: "Така вярвам!"

Без да подозира за това лукавство, царят повярвал на думите му, изпратил го при светейшия патриарх Александър и заповядал той да бъде приет в църковно общение като православен. Насрочен бил неделен ден, в който Арий трябвало да бъде въведен в храма за общение с верните.

Обаче свети Александър отказвал да приеме в общение Арий, основателя на ерес.

Междувременно изтичала събота и приближавал неделният ден. През нощта Божият архиерей паднал в олтара пред престола за молитва. Той със сълзи молел Бога да вземе душата му, само да не види деня, в който еретикът ще встъпи в църковно общение и ще се причасти със светите Тайни, или от милосърдие към Своята Църква да изтреби Арий измежду живите.

Свети Александър се молел така цяла нощ. Настъпило утрото и наближило времето за литургия. Арий, преизпълнен с гордост, тръгнал от царските палати към храма, обкръжен от множество оръженосци и царски сановници, които съчувствали на ереста му.

Когато стигнал до "Константиновото тържище", наречено така, защото там се издигал мраморен стълб с изваяние на царя, той бил обзет от преголям страх поради угризения на съвестта. По тази причина усетил нужда да удовлетвори телесната си потребност и започнал да търси някое скришно място. Недалеч се намирало едно такова обществено място и като влязъл там, Арий бил неочаквано поразен от страшна болест. Утробата на нечестивеца се разтворила, както на Иуда (Деян. 1:18), и вътрешностите му се изсипали.

Така ужасно погинал еретикът.

Ония, които стояли наблизо и го очаквали да излезе, като видели, че се бави, сами влезли при него и го намерили да лежи мъртъв, в кръв и гной. В града веднага се разнесла новината за страшната неочаквана смърт на Арий. Еретиците били посрамени, а православните се радвали, че Христос, истинският Бог, е отмъстил на Своя враг и хулител. А най-много въздавал благодарение на Христа Бога светейшият патриарх Александър, за това, че Той явил милост към Своята Църква и я спасил от лютия звяр.

Когато научил за смъртта на Арий, благочестивият цар Константин още повече се укрепил в благочестивата вяра и до самата си кончина защитавал догматите на Никейския събор.
(*) Свети Григорий Богослов (Назиански) бил за кратко, по-малко от година, Константинополски патриарх. Той е известен с възвишените си творения, заради които е наречен Богослов. Паметта му се чества от светата Църква на 25 януари.

Такава сила имала пред Бога праведната молитва на великия Божий архиерей Александър. Подобно на остро оръжие тя умъртвила Божия враг и доставила тържество на православната Църква. За това впоследствие напомня свети Григорий Богослов (*) в словото си към цариградците, като с одобрение и похвала се отзовава за свети Александър:

- Истина ви казвам, вие сте ученици на славния Александър, ревностния поборник и проповедник на Света Троица, който и със слово, и с дело се въоръжи против еретическото заблуждение. Вие помните равноапостолската му молитва, с която унищожи началника и ръководителя на еретиците на място, за което е достоен най-нечестивият език, за да въздаде с позор за позора и с безчестната смърт, пратена заслужено, да бъде изобличено навеки смъртоносното зло на ереста, погубила много души.

Това слово свети Григорий произнасял за похвала на свети Александър и за посрамване на нечестивия Арий, затова споменава и Ариевата смърт на позорно място по молитвите на Александър. Защото както оскърбявал Божия Син, като похулвал Неговото Божество, равносилно и съвечно на Бог Отец, така и сам той приел безчестна смърт, и по този начин за оскърблението било отмъстено с оскърбление.

Свети Александър водел Христовата Църква дълги години, докато не достигнал дълбоки старини. Когато вече бил на смъртен одър, неговите словесни овци го наобиколили и запитали:

- На кого оставяш твоите чеда, отче? Кого ще поставиш за наш пастир вместо себе си? Кой би могъл да върви по стъпките ти и твърдо да управлява Църквата?

Александър посочил двама честни мъже - презвитера Павел и дякона Македоний, и казал:

- Ако искате да имате разумен и преукрасен с добродетели пастир, изберете Павел. А ако искате пастирът ви да е само благовиден, да сияе с външна красота, изберете Македоний.

(*) Павел I заел престола през 340 г. Скоро след това бил прогонен, но се завърнал отново през 347 г. и управлявал патриаршията до 350 година.

Като казал това, светейшият патриарх Александър се преставил в Господа на деветдесет и осем годишна възраст. След него престолът заел свети Павел, първият Константинополски патриарх с това име
(*) (паметта му се почита на шестия ден от месец ноември).

Свети Иоан, наречен Кападокс, понеже бил родом от Кападокия, приел престола на Константинополската патриаршия след неправоверния Тимотей (1), в края на царуването на еретика Анастасий (2). Той бил избран против волята си, понеже не искал да приеме този висок сан, и бил поставен на престола по-скоро от правоверния народ, отколкото от царската власт. Иоан нямал покой до смъртта на нечестивия цар, който го ненавиждал и преследвал.

Анастасий защитавал ереста на Север - антиохийския лъжепатриарх (3) и противник на IV Вселенски съборРечник на светите отци в Халкидон (през 451 г.). Следвайки учението на Диоскор и Евтихий, отлъчени и анатемосани на този събор, Север признавал само едно естество в Лицето на Господ Иисус Христос. Той твърдял, че Словото и плътта във въплъщението са се слели в едно естество и не признавал в едното Христово лице две естества, както учат да вярваме светите отци и както днес богословства Църквата, възпявайки:

"по естество си бил Бог и по естество си станал човек заради нас: не в две лица разделяем, но в две естества неслитно познаваем" (Догматик на 6-ия глас., бел.ред.).

Този суетен противник на православието погрешно твърдял, че Божеството на Света Троица страдало на кръста заедно с човешкото естество на Христа. По тази причина той прибавял към пеенето на Трисветата песен думите: "разпнал се за нас, помилуй нас".

От този окаян Север възникнала ереста на акефалите, тоест безглавите, наречени така, защото не признавали властта на православните епископи над подчинените им църкви, както главата властва над останалите членове, а всеки смятал себе си за началник и учител, според собственото си мъдруване. След смъртта на неправоверните епископи и презвитери, защитаващи това лъжеучение, еретиците не извършвали нито кръщение, нито божествена литургия по обичайния църковен чин. Те се причастявали с приготвен предварително и дълго съхраняван агнец, като се събирали в дните на светата Пасха и го раздробявали на малки частици. Тогава всеки от тях си избирал каквато си иска вяра; самоволно приели властта на учителството, те учели и други, проповядвайки им своето лъжеучение. Затова от тях се породили много и противоречащи една на друга ереси. За тях споменава и гръцкият църковен историк Никифор Калист в осемнадесета книга, глава 45:

"Към тези еретици принадлежеше и злочестивият цар Анастасий, който много навреди на Божията Църква, като прогони православните архиереи от престолите им. Този цар пожела да прогони и свети Иоан, Константинополския патриарх, но Божият съд застигна еретика и смъртта прекъсна живота му."

Няколко дни преди кончината си, царят видял насън един страшен мъж, Който подобно на Съдия седял със слава на висок престол и пред Него предстояли мнозина. Съдията държал в ръката Си книга. Като я разтворил, намерил в нея името на Анастасий и като я показал на царя, казал:

- Исках да ти позволя по-дълго да живееш, но поради твоето нечестие ще изтрия четиринадесет години от живота ти.

И Съдията изтрил записаното в книгата. А царят, обзет от страх и трепет, станал разтревожен от сън, извикал един от най-близките си съветници, наречен Амант, който във всичко бил съгласен с него, дори и с еретическото му мъдруване, и натъжен му преразказал сънното си видение. Амант изслушал царя и се ужасил от неговия разказ.

- Тази нощ - казал той - и аз имах страшно видение. Видях се да стоя до твоята царска особа като слуга, но дойде една голяма свиня, хвана ме за дрехата, хвърли ме на земята и ме изяде.

Като си разказали страшните си видения и изпаднали в ужас, те призовали един влъхва на име Прокъл и му разказали сънищата си, за да ги изтълкува. А той им казал, че и двамата скоро ще умрат.

И наистина, скоро дворецът бил поразен от мълния и нечестивият цар погинал от зла смърт.

(*) Юстин I царувал от 518 до 527 г.

След кончината на Анастасий на царския престол бил избран Юстин (*), мъж праведен и благочестив. Амант и другите нечестивци, които помагали на Анастасий в злите му дела и притеснявали верните, били осъдени от справедлив съд на смърт.

Така се сбъднали сънните видения на Анастасий и Амант.

След гибелта на тези врагове настъпили мир и спокойствие в Христовата Църква и сред нейните пастири. Светейшият патриарх Иоан заедно с новоизбрания благочестив цар Юстин и целия правоверен народ се възрадвали на освобождението на светата Църква от игото на мъчителите и възпели в храма благодарствени химни. Скоро след това царят и патриархът свикали най-близките четиридесет души епископи на поместен събор и предали на анатема антиохийския лъжепатриарх Север и всичките му единомишленици, а наред с това утвърдили и възхвалили Четвъртия вселенски събор в Халкидон.

Свети Павел, когото почитаме днес, бил четвъртият Константинополски патриарх с това име. Той бил родом от Кипър и заел престола след еретика иконоборец (1) Никита (2), при царуването на Лъв (3), сина на Копроним. За този свети Павел се споменава в животоописанието на свети Тарасий (4).

Павел бил добродетелен и благочестив мъж, но прекалено слабоволен и боязлив, защото като гледал големите мъчения, на които нечестивият цар подлагал православните заради светите икони, той скривал благочестието си и встъпил в общение с еретиците, макар и да не желаел това. След смъртта на царя той поискал да възстанови благочестивия обичай на поклонение на светите икони, но не успял да стори това, понеже нямал помощник.

Междувременно иконоборствотоРечник се укрепило много в града, а също и в съседните страни. Павел бил силно опечален и като виждал, че няма надежда за успех, решил да остави патриаршеския престол, който заемал не повече от четири години. Той се разболял, тайно напуснал патриаршеския дом и отишъл в манастира на свети Флор, където приел света схима. Скоро всички научили за това и били много удивени.

Царица Ирина (царувала от 797 до 802 г., бел.ред.) много се натъжила, като научила, че патриархът се оттеглил, без да каже никому нищо. Тя отишла при него със сина си, цар Константин, и го запитала:

- Отче, какво направи и защо постъпи така?

Павел й отговорил:
* Светата четворица апостолски престоли - става въпрос за патриаршеските престоли - Константинополския, Римския, Антиохийския и Александрийския.

- Болестта и очакването на скорошната смърт ме подтикнаха да приема светия схимнически образ, а да оставя престола ме накараха най-вече църковните смутове и раздори, защото Църквата страда, смущавана от иконоборческата ерес. Дългото нечестиво мъдруване на еретиците й нанесе голяма рана и аз, окаяният, три пъти вече одобрявах ереста с ръката и подписа си. Аз не само не избягнах мрежите на зловерието, но потънах в тях с езика и ръката си, за което сега премного скърбя. Но най-много ме наранява и тежи на душата ми това, че виждам как всички страни, подчинени на вашата власт, които твърдо пазят православното изповедание и пребивават в православното учение, странят от нашата църква и ни гонят като чужди овци от себе си - Христовото стадо. По тази причина не желая да бъда пастир на еретическото събрание и предпочитам да лежа в гроба, отколкото да подлежа на анатема от светата четворица апостолски престоли (*). Но тъй като Бог е дал във ваши ръце скиптъра, за да се грижите с царската си власт за разпръснатото по поднебесната християнско стадо, обърнете вниманието си съм скръбта на вашата майка - Църквата, и не допускайте да пребивава повече в неутешима печал, а всячески се погрижете отново да възприеме предишното си благолепие. Не позволявайте повече мерзката ерес, подобно на глиган, да опустошава и разорява Христовото лозе при вашето благоверно царуване. При вас има един, който може изкусно да отгледа гроздето на истинското изповедание и да го преработи в божествения лин на единната Църква. Той ще напълни чашата на премъдростта и ще приготви за благочестивия народ питието на православното учение.

Попитали го:

- Отче, за кого говориш?

* Тарасий бил Константинополски патриарх след Павел IV, от 784. до 806 г.

- Говоря за Тарасий* - казал, - първия царски съветник. Зная, че той е достоен да управлява Църквата, защото може с жезъла на разума си да прогони еретическото празнословие и да води разумно словесното стадо Христово, като го събере зад оградата на правоверието.

Като чули тези слова на патриарх Павел, благочестивата царица Ирина и синът й цар Константин си отишли, обзети от скръб. А Павел се обърнал към неколцината велможи, които останали при него:

- О, как ми се иска да не бях на този престол по времето, когато Църквата пребиваваше в смущение от еретиците, осъдени от вселенските престоли. Ако не бъде свикан Седми вселенски събор и ако не бъде осъдена иконоборческата ерес, няма да се спасите.

Велможите му казали:

- Защо, когато бе поставен за патриарх, даде писмено одобрение на иконоборството?

- Тогава поставих подписа си - отговорил той, - а сега се разкайвам и се боя от Божието наказание, задето тогава мълчах от страх и не ви казвах истината. Сега се покайвам и ви казвам, че не можете да се надявате на спасение, ако пребъдете в еретическото мъдруване.
1. Павел IV заемал патриаршеския престол от 780 до 784 г.

2. Лъв III Исавър, царувал от 717 до 741 г. и бил яростен иконоборец.

След няколко дни патриархът починал в мир (1). Оттогава гражданите на Константинопол започнали свободно и без страх да беседват и спорят с еретиците за светите икони, в защита на които от времето на Лъв Исавър (2) никой не дръзвал да отвори уста.

Като научихме всичко това за тримата светители - Александър, Иоан и Павел, които честваме днес, да прославим Единия в Троица Бог, Отец Син и Свети Дух. Амин.
(*) Иоан бил патриарх от 518 до 520 г.

Останалите дни от живота си свети Иоан прекарал в църковен мир, усърдно ръководейки повереното му стадо и угаждайки на Бога. След три години на патриаршеския престол свети Иоан смиром се преставил в Господа (*).