София /КРОСС/ Анелия е едно от децата с увреждания, които от години живеят в институции. Тя е с множество тежки диагнози, ниско тегло, неконтактна и неподвижна. Храни се с гастрален катетър. В това състояние е на две години и половина, когато специалисти започват индивидуална работа с нея. Целта, която си поставят е "да събудим душата в това малко телце, в което влизат и излизат тръбички почти всеки ден". Започват интензивни грижи и занимания с момичето, променя се подхода на грижа - не като към пациент, а като към дете, което се нуждае от подкрепа и внимание. След две години индивидуална работа Анелия вече ходи, произнася думи, храни се с лъжичка. И намира новите си родители. Това е една от историите, представени в издадения от Държавната агенция за закрила на детето Сборник с текстове за работа с деца от специализирани институции и техните родители „Връзки, раздели, срещи". Той бе представен от съставителя му психоаналитикът Весела Банова и д-р Любомир Жупунов - педиатър, по време на семинар с участници в процеса на деинституционализация на деца в Банско, организиран в рамките на изпълнявания от Държавната агенция за закрила на детето проект „Подкрепа". В срещата участваха зам.-министърът на труда и социалната политика г-жа Спаска Петрова и председателят на ДАЗД г-жа Ева Жечева.
Наръчникът дава отговор на въпросите как се работи с деца с увреждания, как трябва да се отглеждат те в семейна среда, кои са най-подходящите услуги за тях и техните родители и близки. Текстовете в сборника представят добри практики на социални услуги от България и Белгия. Те показват, че ефективната и продължителна работа с децата от институциите, с техните родители, с хората, които се грижат за тях - приемни семейства, социални работници, рехабилитатори и др., могат да подобрят живота им и да им дадат шанс за развитие.

Основните теми, които са засегнати в книгата са: функциите на родителите и на детето, как трябва да бъде съобщавано на родителите за увреждането от страна на медицинските специалисти, как ще се постигне приемането на децата с увреждания от страна на обществото.

Едно от големите предизвикателства пред всички, ангажирани с деинституционализацията в България, е срещата с психичното страдание на децата от институциите, смята Весела Банова. Авторката на сборника подчертава, че умствената изостаналост и делинквентността понякога са причинени от раздялата с майката, с близките или от анонимността на грижата в големите институции. Затова са необходими нови услуги, които да помогнат за преодоляването на тези пречки.
Резидентните услуги и новият тип на грижа в центровете за настаняване от семеен тип и защитени жилища за деца с увреждания също са намерили място в книгата на г-жа Банова. Тя подчертава, че „работата в най-добрия интерес на детето има своите предизвикателства, но когато е успешна, дава опори на детето и тогава то успява да срещне своите родни майка и татко, приемни родители или осиновители".
Наръчникът е създаден в рамките на проект „Детство за всички", чиято основна цел е създаване на устойчив модел на деинституционализация на децата с увреждания от домовете за деца с увреждания и домовете за медико-социални грижи за деца.