Две тежки решения трябваше да вземат европейските лидери на вчерашната си важна среща в Брюксел. С едното се справиха, другото остана насред път. Резултатите от форума обобщава Александър Андреев.

Както се и очакваше, избрани бяха две от главните действащи лица в европейската политика през следващия мандат на Еврокомисията. Италианската министърката на външните работи Федерика Могерини поема поста на баронеса Катрин Аштън като върховен представител по външната политика на ЕС. А президент на Евросъюза занапред ще бъде досегашният полски премиер Доналд Туск - първият политик от новоприетите средно- и източноевропейски държави, който заема толкова висока позиция в ЕС. Предшественик на Туск като президент беше белгиецът Херман ван Ромпой.

Разпределяне на топ позициите

Двете високи европейски позиции дълго време бяха обект на партийно-политически надборвания зад кулисите. Понеже новият председател на Еврокомисията, люксембургчанинът Жан-Клод Юнкер, е представител на партията, спечелила най-много гласове на изборите през май, консервативната ЕНП, левите в европарламента и сред европейските лидери настояваха за една от другите важни позиции. И я получиха в лицето на 41-годишната Могерини. В навечерието на избора към нея се отправяха две критики: че е твърде неопитна на политическата сцена (тя е министър едва от началото на годината) и че в настоящата криза проявява прекалено много симпатии към официална Москва. По втория пункт през последните седмици Могерини сякаш си взе бележка и с това успокои критиците.

Доналд Туск пък се оказа много подходящ кандидат за президент по няколко причини. Първо, защото либерално-консервативен политик „покрива" третия важен сегмент в европейския политически ландшафт - либералния. Второ - като „говорител" на всички страни от Средна и Източна Европа, бивши съветски сателити, а днес - нови членове на ЕС. И трето, не по-маловажно: Туск има подкрепата на британския премиер Дейвид Камерън, който почти беше заложил политическата си кариера в борбата срещу избора на Юнкер и сега спешно се нуждаеше от някаква поне минимална победа, която да продаде на съпартийците си в Лондон.

Украинският конфликт и санкциите

Втората, нерешената задача на вчерашната среща на върха, беше свързана с конфликта в Украйна, който досегашният европрезидент ван Ромпой открито нарече „война". Европейските лидери изразиха огромното си безпокойство от ескалацията на бойните действия и от участието на Русия в тях, но засега не взеха решение за нови санкции. Към Москва беше отправен ултиматум да прекрати намесата си в украинския конфликт, а Европейската комисия получи задачата до седмица да изработи план за нови санкции в областта на финансите и енергетиката, в случай, че Русия не коригира политиката си. Сред европейските лидера вчера имаше и противници на санкциите. Австрийският канцлер, социалдемократът Вернер Файман например изрази логичното опасение, че санкциите ще засегнат и самите хора в страните от ЕС.

Материал на "Дойче веле"