/КРОСС/ Визията, с която българската делегация ще отиде на срещата на НАТО в Уелс в четвъртък, ще бъде редактирана до последния момент, преди да бъде приета на заседанието на Министерския съвет в сряда.

Официално вчера Съветът по сигурността към правителство прие документа, но той няма да бъде публикуван официално, преди да бъде гласуван. Дотогава ще бъдат изчистени и последните редакции.
Заседанието на кабинета е ден преди срещата на НАТО, където ще участват президентът Росен Плевнелиев и военният министър Велизар Шаламанов.

С документа се бърза именно заради най-висшия форум на алианса. Целта е да се препотвърди пред Брюксел, че армията ще продължи да се модернизира и че ще бъдат увеличени парите за отбрана. Това вече неведнъж беше поискано от НАТО.

Първият вариант на визията обаче предизвика спор в кабинета, тъй като не беше съгласуван. Премиерът Георги Близнашки дори го сравни с „миникриза". Повод станаха текстовете, че Русия е в явна информационна война с България. Това наложи приемането на визията да бъде отложено, за да се редактира.

В последния вариант на визията вече правителството се придържа изцяло към позициите на НАТО и ЕС за кризата в Украйна. Вече не се говори за информационна война. Редактираният документ е с доста по-балансирана позиция относно Русия. Така авторите му са се съобразили изцяло с позицията на премиера.

В интервю за „Дневник" през уикенда Близнашки заяви, че „не може сила като Русия бланкетно да се определя като заплаха за сигурността". Това е коренно различно от позицията на военния министър Шаламанов, който защити първоначалния вариант.

На базата на тази визия и решенията на Срещата на върха на НАТО през септември 2014 г. правителството ще приеме Национална програма „България в НАТО и в европейската отбрана - 2020", където вече детайлно ще бъдат разписани ангажиментите на страната по отношение на модернизацията и финансирането на армията. Програмата ще бъде предложена на XLIII Народно събрание, но не е ясно дали ще бъде постигнат консенсус, за да бъде приета. Ако не бъде, това ще е лош сигнал към партньорите от НАТО, отбелязва „Сега".