/КРОСС/ В навечерието на парламентарните избори страната ни е на прага на ново управление и възможности за промени. Затова "Стандарт", заедно с БАН, организира и 4 SOS дебата за това какъв курс трябва да поеме България. Една от горещите теми, които ще дискутираме, е за здравеопазването. Днес поставяме на фокус модела на финансирането му и попитахме експертите - има ли нужда да бъде сменен?

В момента у нас има задължително здравно осигуряване, при което 8-процентовата вноска се изразходва от НЗОК. С нея фондът покрива около 50% от медицинските услуги и лекарства. Останалата част обаче пациентите са принудени да доплащат. Те могат да правят това чрез допълнително доброволно застраховане в множество частни дружества. Тази система обаче не проработи. Хората все още избират да доплащат на ръка и обикновено - под масата. Това крие рискове - често много от тях нямат и нужните средства за скъпи консумативи при операции например. Освен това, парите на ръка потъват, без да се реинвестират в системата, а лекарите продължават да са недоволни от условията си на работа. Възможностите за промени на този модел са няколко. Първата е в усъвършенстването му. В този вариант може да се определи един основен пакет с услуги, който да покрива НЗОК. Останалите пък може да се дадат на частните фондове срещу доброволно или задължително допълнително осигуряване. В първия случай разликата със сегашното положение е, че по-ясно ще се каже за какво не плаща касата.

Друг вариант е пълната демонополизация на НЗОК. При нея пакетът с услуги ще се плаща от различни частни фондове, наред с касата, а всеки сам ще избира къде да се осигурява. Те могат да бъдат създадени на регионален принцип, на професионален или съвсем свободно. Този вариант не изключва и съществуването на допълващо доброволно или задължително осигуряване. То ще е отново за услуги извън основния пакет.

Трети вариант за промяна е американският. При него няма осигуряване, а застраховане, тоест - всеки сам внася средства в своя сметка и те се трупат само за него. При осигуряването внасяш пари, които всички ползват, когато имат нужда, както и обратното - има солидарност.

Четвърти вариант е връщането към т.нар. бюджетно финансиране. При него никой не се осигурява специално за здраве, а държавата определя част от приходите от данъци за финансиране на сектора. По този начин се гарантира базов минимум за всички.