/КРОСС/ Никой не знае броя на психично болните в България. Този сериозен социален и здравен проблем все още стои нерешен, а неговото задълбочаване започва след като през 2001 година бе отменено задължението за тяхната диспансеризация. Според официални данни броят на гражданите в Европа с някакви психични отклонения е около 40%. У нас вероятността отдавна да сме задминали тези проценти е голяма, поради редица социални фактори като бедност, трайна безработица, високи нива на престъпност, лошо образование, липсваща практика за превенция на подобен род заболявания, коментират от ПП "Република БГ".

В България недостигът на средства и подготвени кадри за лечение на хора с психични отклонения е хроничен проблем. Въпреки че значителна част от болните получават необходимата медицинска помощ, след излизане от болницата те се сблъскват с редица други трудности, поради липсата на специализирани служби, поради липсата на подготвени екипи, които да следят периодично състоянието им и поради негативното обществено отношение към тях, на мнение са от партията.

Според "Република БГ" е необходима инициатива за законодателни промени в посока да се позволи на близки на психично болните български граждани, след кратко обучение, да се грижат за тях срещу заплащане, осигурявано от бюджета на социалното министерство.

Крайно наложително е да се стартира програма за превенция на психичните заболявания като за целта се подготвят екипи към социалните служби в цялата страна, които да поемат отговорността по ресоциализацията на психично болните след излизането им от лечебното заведение и да обучават роднините на болните, за да могат да се справят със спецификите на различните заболявания. Задължително е да се проведе сериозна информационна кампания за дестигматизация на психично болните и за повече обществена чувствителност към тях, категорични са от партията.

"България е страна с високи нива на стрес, упражняван всекидневно върху гражданите не само в работата и семейството, но и чрез медиите и политиката. Именно изхождайки от тези предпоставки няма да е излишно поне народните ни избраници да са с високи нива на психическа стабилност, тъй като от техните решения зависи дългосрочната стабилност на цялото българско общество. Затова е добре е да се помисли и за разширяване на обхвата на професиите и дейностите, за които се изисква тестване за психични отклонения и/или заболявания. Не е логично да има задължителни психологически прегледи за шофьори от категория „С" нагоре, да има задължителни психотестове за носене на оръжие, а да няма такива за кандидати за народни представители например. бществената отговорност на народните избраници е не по-малка, дори в някои случаи е несъизмерима", категорични са от партията.

Снимка: Булфото, всички права запазени