/КРОСС/В началото на юли Българският лекарски съюз (БЛС) в декларация остро осъди отхвърлената от депутатите актуализация на бюджета на НЗОК и призовава болниците и медицинските изпълнители за масово завеждане на дела срешу НЗОК за забавени плащания.

В резултат на призива се появиха информации, че лечебни заведения масово съдят Здравната каса заради забавени плащания по клинични пътеки, за лихвите по неиздължените по фактури суми, както и заради решение да връщат изплатени пари за лечение на пациенти.

От големите болници във Варна - УМБАЛ „Света Марина" и МБАЛ „Света Анна" - обаче опровергаха итформацията. Пред в. „Черно море" от лечебните заведения заявиха, че не са завели съдебни искове срещу НЗОК. 

От началото на годината досега не сме завеждали съдебни искове, каза изпълнителният директор на УМБАЛ „Света Марина" проф. д-р Жанета Георгиева, цитиран от изданието. Тя поясни, че според новите правила 30% от обема на дейност на болницата се смятат за надлимитни и лечебното заведение получава парите си чак когато Здравната каса извърши съответните проверки. На практика това води до забавянe на плащанията с около месец, заяви още проф. Георгиева.

Почти същото е положение и при нас, каза и.д. изпълнителен директор на МБАЛ „Света Анна" д-р Красимир Петров. Големият проблем е, че въпросните лимити намаляват, вместо да се увеличават. Поначало лимитите са подигравка за спешна болница, каквато е нашата, бе категоричен д-р Петров. Сякаш някой може да предвиди колко тежки катастрофи ще станат във Варненска област и колко операции трябва да се направят. От година и половина държавата не дала нито лев за капиталови разходи на болницата - ремонти и ново оборудване. На това отгоре намали и лимитите ни. Обикновено те бяха в рамките на 1,5 - 1,6 млн. лв. месечно, сега сме принудени да се оправяме с 1,1 - 1,2 млн. лв., колкото е приблизително фондът за възнагражденията на персонала. Всичко това води до загуби и натрупване на дългове, което предизвиква напрежение след медицинския персонал, каза още д-р Петров.

Той смята, че е абсурдно да се слагат лимити на болници, които работят по спешност. Крайно време е държавата да разбере, че спешната помощ не свършва с откарването на пациента в болницата, а тогава започва. Тя не се измерва с броя на линейките, а със специалистите в лечебните заведения. Затова повече внимание трябва да се обръща на спешната болнична помощ, а не на спешната доболнична, добави д-р Петров. Мнозина биха ме репликирали, че получаваме пари по клинични пътеки. Те обаче са недофинансирани и водят до загуби. Иначе всички частни болници щяха да работят по спешност, обобщи изпълнителният директор.