/КРОСС/ На мнозина войната в Украйна им прилича на начало на Трета световна война. Най-вече защото избухва точно 100 години след Първата световна - доста закръглено е, за да е случайно, и говори за цикличност.

А най-големите катаклизми в историята винаги се възприемат като повтарящи се. Затова и усещането е като за голяма война.

Аналогии с Втората световна и със Студената война го засилват.

Русия днес, подобно на Германия при Хитлер, е настроена реваншистки. Тя иска да се върне в ролята на глобален хегемон, която допреди 25 години си поделяше с Америка. Онзи свят обаче бе двуполюсен и поради това стабилен. В днешния свят има и регионални свръхсили - Европейският съюз, Турция, Иран, Индия и Китай, което го прави по-сложен и поради това по-нестабилен. Днес е доста невероятно в света да се сглобят два лагера и да се начертае фронтова линия между тях.

А и войната в Украйна не е единствената. На горе-долу същото разстояние от България, но на юг, се води друга война, в която залогът с различен. В Близкия Изток възниква Ислямска държава, която повежда мюсюлманите на свещена война с останалия свят. Райони на тлеещи конфликти са и полуостров Индустан и Южнокитайско море. Те обаче са далече от нас.

За да сме сигурни, че Третата световна война е избухнала и че България е в менгеме, ни трябват отговори на два въпроса: 1. Ще се намеси ли НАТО в украинската война срещу Русия? 2. Ще се намеси ли Турция в ислямския джихад?

Отговорът и на двата въпроса е "да". И преди срещата на високо равнище на НАТО в Уелс бе ясно. че НАТО няма да допусне обратимост на завършилия вече процес на разпад на бившия СССР и повторно сплотяване на населенията и териториите му под руски флаг. Ясно бе и че. колкото и да го отрича засега, в скоро време НАТО ще приеме Украйна за свой член, както постъпи с Латвия, Естония и Литва. От сателитите на СССР в Европа извън НАТО са само балканските Сърбия, Македония, Черна гора и Босна. От бившите съветски републики в Европа Беларус е най-далече от молбата за членство, но Молдова, Грузия, Армения и Азебрайджан чакат своя ред за пакта.

Залогът на срещата в Уелс всъщност бе какво парче от Украйна ще приеме пактът след края на войната там - ако ще е само Западна Украйна, и то лишена от излаз на море, това за НАТО е твърде малко.
Но то все пак е много повече от нищо

Залогът на джихадистите оц Ислямска държава засега е кюрдската зона в Ирак, която Германия бърза да въоръжи. Сполучат ли, ще сложат ръка на огромно нефтено находище. А Турция ще реши най-големия проблем в азиатския си тил и ще се насочи към експанзия на Балканите. Тя спря напъните да се присъедини към Евросъюза и вече води политика на присъединяване на Евросъюза към нова Османска империя по ислямската дъга от Мароко до Китай със столица не в Брюксел, а в Истанбул. Членството в НАТО е формална пречка за турската експанзия към Европа затова и ислямистките главорези се оказват ръжена, с който Турция бърка в този огън. Нейната подкрепа за новата Ислямска държава след избора на Реджеп Ердоган за президент преди седмица стана особено видима.

България почувства, че менгемето на войните в Украйна и Близкия Изток я стяга. Тя се оказа силно пострадала от санкциите на ЕС срещу Русия и още по-силно - от руските ответни санкции срещу Евросъюза. Разширяването на санкциите по волята на НАТО или ЕС ще я засегне още повече. От друга страна бежанската вълна от Сирия вече я заля, а сега се надига нова. С негласното съдействие на Турция нелегалните имигранти от Ирак, Афганистан, Сирия и ислямските страни в Северна Африка ще се множат и телената ограда по Странджа няма да ги спре. Бежанска вълна се надига и в Украйна и вече над 500 хиляди души са напуснали домовете си. Макар и малка, част от тях ще дойде в България.

Пред българските държавници има три пътя за справяне с комбинираните заплахи от двете войни, като изборът между тях е избор на по-малкото зло.

Първият е най-лошият, но за щастие най-малко вероятният. Това е поемане към т.нар. от военните „пълномащабна" война. По този път България ще изгори, но българските държавници избират тъкмо него и това пролича по Визията ни за сигурност до 2020 г., изготвена от военния министър Велизар Шаламанов, но оттеглена от служебния кабинет в края на август. Най-важното и най-шокиращото в нея са две неща. Първо, че Русия е идентифицирана като враг. Второ, че се настоява България да купи ракети, с които да се брани от нея.
Визия 2020, по всичко личи, се базира на убеждението, че Русия и НАТО неминуемо ще се сбият и че това вероятно ще стане заради Украйна. Но досегашните ходове на страните правят тази прогноза да изглежда погрешна. Самият Шаламанов признава, че не очаква „пълномащабна" война. При такива кризи военните говорят за „интензивност" на конфликта, а в Украйна интензивността е ниска. Районът на бойните действия е ограничен, някои видове оръжия не се използват, армиите не се разгръщат изцяло, няма мобилизация на запасняци, а се разчита на доброволци и опълченци.

На този фон покупката на ракети за удар по Русия изглежда смел ход, ако не беше смешен. България съвсем доскоро имаше такива ракети, но ги демонтира. С тях тя плати своето членство в НАТО, както плати с четири реактора членството си в ЕС. Това бе комплекс от четири ракети с неядрен заряд, които България бе купила от СССР и който бе стълб на нейната защита от агресия. Ракетите бяха в готовност за изстрелване от полигон в плевенското село Телиш. Две от тях сочеха към Турция, една се целеше в Гърция и четвъртата беше в оперативен резерв.

Българската военна доктрина през `80-те години на XX век се основаваше на възпиране на турската агресия със заплаха за неминуем удар по Истанбул. Заради близостта на изстрелването, високата им скорост и точност нашите ракети нямаше как да бъдат прехванати и унищожени с ракети „Пейтриът". Освен огромния брои жертви в 10-милионния град те биха задръстили Босфора за корабоплаване и поради това бяха неприемлива за Турция цена за завзетата наша територия. Тогава се разчиташе, че при война едновременно с Гърция и Турция България ще получи помощ от Варшавския договор още на втория ден, когато врагът ще е стигнал подстъпите на Стара Загора и Пловдив. След демонтирането на ракетите техният командир ген. Ангел Марин зае най-добре платения пост на безработен у нас вицепрезидент на България, и то за 10 години.

Покупката на нови ракети сега (нещо от типа на американските „Пършинг" или „Круз") ще наложи повторно създаване на нов род войски, разходи за обучение, за инфраструктура и полигон. Проблемът е, че в Русия няма достатъчно значима военна цел в техния обсег (Севастопол и Приднестровието е по-добре да се обстрелват от Румъния). Избере ли се гражданска цел, това май ще е Краснодар или Сочи. Ударът по единствения руски курорт на Черно море обаче няма да отрази руската заплаха. Русия не можеш да я уплашиш с цивилни жертви. А и такъв удар вече не се връзва с представата за воинска доблест.

Освен ако ракетите не бъдат снабдени с ядрен заряд. Това обаче е немислимо, тъй като нарушава толкова много международни договори, че няма как да бъде допуснато. То ще превърне България в цел за руския ядрен арсенал, който в момента е насочен другаде.

Всичко това влиза в тежко противоречие както с антивоенните и пацифистки нагласи на обществото у нас, така и с икономическата реалност. България просто не може да си позволи военни разходи над 1% от брутния й вътрешен продукт, колкото и на военните да им се играе на война с ракети, кораби и самолети.

Превъоръжаването, дрънкането с оръжия и особено дислоцирането на чужди войски у нас ще надигне протести и ще активизира петата колона на Русия. Ще има и случаи на дезертьорство, каквито са в изобилие в украинския конфликт. Всичко това ще подрие бойния дух и боеспособността на армията ни, ще разедини и противопостави обществото.

А и мислимите военни заплахи срещу България днес са толкова несъразмерни с нейната способност да ги отрази, че самият смисъл от поддържането на армия взе да се изплъзва. България би могла да е пълноценен член на НАТО и без своя армия, каквато е Исландия. Не е немислимо и България да излезе от военните структури на НАТО, ако това ще й даде сигурност при конфликт между НАТО и Русия. Така направи Франция, и то за цели 40 години, без да бъде компрометирана нейната лоялност към съюза.

Слава богу, че никой в НАТО не очаква от България чак такова себераздаване срещу Русия. Плановете на пакта при сегашната фаза на войната в Украйна са да разположи войски в Прйбалтика, Полша и Румъния, но не и у нас. При това те са с незначителна численост - 4000 души. И САЩ, които никога не са воювали с Русия, а обратно - били са й съюзник във всички войни, няма да дадат ракети на България, колкото и да ги иска. Откъде ще ги вземе Шаламанов тогава? От Северна Корея ли?

Тръгвайки по друг път, без да е „ястреб" на НАТО и въпреки умерената и балансираната си политика в ЕС, все пак България ще се опари много от войната в Украйна Този вариант е най-вероятният, в случай че войната се затегне и преговорите нямат успех. Най-рискови са газовите доставки през зоната на бойните действия. Газът е мирновременно гориво. Когато избухне война, го изместват въглищата и нефтът. А въглищата, които България внася, са от донбаските мини в Източна Украйна, които сега са под контрола на руски опълченци.

Този внос ще секне, както и вносът на руски нефт, ако спиралата на взаимните санкции между ЕС и Русия се развие докрай. Тогава не само икономиката, животът в България ще се парализира само след месецдва.
Друг вид риск - да се повтори Чернобилската авария пораждат ядрените централи в Украйна. Те са четири на брой с 15 реактора и според „Грийнпийс" рано или късно ще бъдат засегнати от боевете и ще се стигне до ядрена катастрофа. Две централи с девет реактора - Запорожката и Южноукраинската, са в епицентъра им. Освен тях има и 100 хранилища за радиоактивни отпадъци, повечето в Запорожието.

Никога досега в света не се е водела война в район с АЕЦ. Те са уязвими за оръжия, каквито използват и двете воюващи страни, например бомби по 1500 кг, които разбиват дебели бетонни стени.

Най-после пред България стои и перспективата да изиграе ролята на „гълъб" в НАТО и особено в Евросъюза.

Това означава да заеме проруска позиция и да се противопостави на новите санкции срещу Русия. В този случай България само ще се опърли от украинския конфликт, но| ще загуби имиджа си на найпредан съюзник на САЩ, който си спечели с бойните мисии в Афганистан и с участието си в „Коалицията на желаещите", окупирала Ирак.

Но нагласите на българските политици в момента са по-скоро за твърдост спрямо Русия. Освен това ролята на „гълъб" вече бе отнета на България от Унгария. Словения и Кипър, а и от Германия. Така че дори да направи миролюбив ход. България ще отбележи, че той не е бил забелязан.

Доста различни са рисковете за Бyлгария от юг. Надвисващата ислямистка заплаха се очертава да е дифузна, дълготрайна (за десетилетия напред) и неотразима. Летоброенето на исляма в момента отчита XIII век-тоест тази религия преживява своето средновековие. Подобно на християнското то се характеризира с яростна непримиримост и военни кампании срещу сектанти и иноверци, мракобесие, инквизиция и кланета.

Ако не бъде издигната желязна завеса между Европа и ислямския свят. България, като периферна държава с многобройно мюсюлманско население, е обречена на ислямистки терор, взривен етнически мир, поява на въоръжени милиции и държавен разпад по подобие на Ливан в миналото и на Ирак днес. Случаят с Кипър показва, че ЕС и НАТО няма да са в състояние да предотвратят това развитие, ако Турция и петролните монархии стоят зад него. Така картата на Европа след 10-20 години би изглеждала доста различно от днешната - един свит и окопан християнски Запад, ислямизирани Балкани и Русия.

Росен Янков
„168 часа"