/КРОСС/ Спе­ци­ално внима­ние заслужава въпро­сът за налага­ните срещу Русия санкции, осо­бено на фона на лип­сата на как­вито и да било санкции срещу Украйна, чието пра­ви­тел­ство използва тежко въоръже­ние за унищожа­ва­нето на раз­бун­ту­ва­лите се свои съграж­дани от източ­ните части на стра­ната. В тази връзка си струва да се запи­таме защо сход­ните действия на Башар Асад срещу сирийските бун­тов­ници ста­наха при­чина за налага­нето на дра­ко­нови мерки срещу режима му и едва не доведоха до военна намеса на Запада в под­крепа на въоръже­ната опо­зиция, а сега действи­ята на укра­ин­ските бун­тов­ници и пла­хите опити на Москва да ги защити поне на думи, срещат ярост­ните обви­не­ния на същия този Запад и водят до все по-​сурови санкции не срещу пра­ви­тел­ството в Киев, а именно срещу Русия.

Въпреки посто­ян­ните и все по-​настойчиви при­зиви на САЩ към европе­йс­ките държави в ника­къв слу­чай да не сътруд­ни­чат с рус­наците в сфе­рата на енергий­ните доставки, за самите европе­йци е ясно, че Европа може и да не прежи­вее соци­ал­ния взрив, който веро­ятно ще последва рез­кия спад в ико­номи­ката на кон­ти­нента, про­во­ки­ран от санкци­ите срещу Русия. Лятото скоро ще свърши и ще се наложи не само да се гаран­тира отоп­ле­ни­ето на граж­да­ните наЕС, но и непрекъс­на­то­стта на про­из­вод­стве­ния цикъл на него­вите инду­стри­ални предпри­я­тия. Ико­номи­стите пре­дупре­жда­ват, че в ника­къв слу­чай не бива да се допуска спад с повече от 5% на европе­йския БВП (който и без това не демон­стрира осо­бено бърз рас­теж), тъй като това би било ката­строфа за ико­номи­ката на Европа.

Тъкмо това обаче ще се случи, ако конфликтът между ЕС и Русия в енергий­ната сфера продължи да се задъл­бо­чава под натиска на Вашинг­тон. При подобно раз­ви­тие много европе­йски страни, съще­ству­ващи в немалка степен благо­да­ре­ние на редовно отпус­ка­ните заеми от един­стве­ния ста­би­лен инду­стри­а­лен „донор" на кон­ти­нента - Герма­ния, няма да могат да оце­леят в рам­ките на ЕС. Впро­чем, ако санкци­ите срещу Русия все пак бъдат въве­дени в пъл­ния им обем, пред­лаган от САЩ, съще­ству­ва­нето на самия ЕС ще се окаже под въпрос, тъй като наци­о­нал­ните ико­номики на „дотаци­он­ните" страни-​членки (сред които е и Бълга­рия) могат про­сто да пре­ста­нат да функци­о­ни­рат. Това, на свой ред, ще доведе до още по-​голям ръст на без­ра­бо­тицата и, като след­ствие, до непред­ска­зуем сце­на­рий за раз­ви­ти­ето наЕС като цяло.

Именно поради това, както отбе­ляза неот­давна и евро­коми­са­рят по енерге­ти­ката Гюн­тер Йотингер, рус­ките доставки на пет­рол и газ за Европа „не бива да ста­ват обект на санкции". Той добави, че винаги се е обя­вя­вал про­тив как­вито и да било санкции в сфе­рата на достав­ките на руски енерго­но­си­тели. В същото време обаче, Йотингер под­черта, че Русия зависи от запад­ните тех­но­логии за добив на енерго­но­си­тели от шел­фо­вите зони, както и за добив на шистов газ. Спо­ред него, огра­ни­ча­ва­нето на достав­ките на подобни тех­но­логии за стра­ната може да бъде разгле­дано от Съвета на ЕС, ако „Русия не съдейства за постига­нето на мир в Украйна".

Меж­ду­временно, в нача­лото на юли бри­тан­ският премиер Дейвид Камерън при­зова ЕС да наложи трети пакет санкции срещу Русия, като този път те да засегнат отделни сек­тори на рус­ката ико­номика, вклю­чи­телно енергий­ния. Спо­ред Камерън, „Русия не трябва да има достъп до европе­йс­ките пазари, европе­йс­ките капи­тали и европе­йс­ките научни постиже­ния и тех­но­логии, докато стиму­лира конфликта в една съседна на ЕС държава". Бри­тан­ският премиер обаче, кой знае защо забравя да уточни, че самият той е убе­ден про­тив­ник на съще­ству­ва­нето на самия ЕС, както и че стра­ната му се готви в скоро време да го напусне.

Всъщ­ност, налага­нето на сек­тор­ните санкции срещу Русия е изгодно най-​вече за аме­ри­кан­с­ките компа­нии, про­кар­ващи т.нар. „шистова рево­люция" в Европа. Става дума за раз­ра­бот­ва­нето на шисто­вите нахо­дища в Украйна от компа­ни­ята BurismaHolding, в чийто дирек­тор­ски борд е Хънтър Байдън (син на вицепре­зи­дента на САЩ), Дейвън Арчър (семеен при­я­тел на държав­ния сек­ре­тар Джон Кери) и бившият пол­ски пре­зи­дент Алек­сандър Кваш­нев­ски. Тоест, на прак­тика Вашинг­тон поставя под кон­трол енергий­ната сфера на Украйна, която занапред ще се раз­вива съоб­разно аме­ри­кан­с­ката стратегия.

Под пред­лог, че Русия трябва да бъде нака­зана за действи­ята си в Крим, както и заради позици­ята си по случ­ващото се в Украйна като цяло, САЩ при­нуж­да­ват европе­йс­ките си съюз­ници - потре­би­тели на рус­кия газ, да се пре­ори­ен­ти­рат към закупу­ва­нето на енерго­но­си­тели на доста по-​високи от рус­ките цени, което осигу­рява на аме­ри­кан­ския биз­нес оче­видни кон­ку­рентни предимства.

Редица експерти прогно­зи­рат, че след като ЕС успя с тол­кова големи уси­лия да пре­одо­лее поне частично теж­ките про­блеми на такива страни членки като Гърция и Испа­ния, опитът му да се ангажира с още по-​тежките про­блеми на Украйна може да има смър­то­носни после­дици както за еврото и един­ството на евро­зо­ната, така и за цялата ико­номика на съюза. От друга страна, въпреки загу­бите си от бъдещите санкции, Москва може да се пре­ори­ен­тира към нови потре­би­тели на сво­ите енерго­но­си­тели, както показва и подпи­са­ният наскоро впе­чат­ля­ващ газов дого­вор с Китай. В крайна сметка, санкци­ите и търгов­ските войни са изгодни един­ствено за САЩ, които с тяхна помощ реша­ват соб­стве­ните си задачи по отноше­ния на Русия и ЕС.

Освен това, при форму­ли­ра­нето на съвмест­ната си позиция със САЩ за ико­номи­че­ския натиск върху Русия, европе­йс­ките държави би след­вало да отчи­тат, че хипо­те­тич­ното пре­кра­тя­ване на рус­ките пет­ролни и газови доставки за кон­ти­нента ще доведе до много сери­о­зни про­блеми в 25%-30% от елект­роцен­тра­лите, прекъ­сване на рабо­тата на поло­ви­ната от неф­топре­ра­бот­ва­тел­ните предпри­я­тия и спи­ра­нето на всички хими­че­ски заводи.

Без рус­ките енерго­но­си­тели неиз­бежно ще ста­нем сви­де­тели на колапс на път­ни­че­ския, търгов­ския и част­ния транспорт, на чиито фон про­сло­ву­тата „пет­ролна криза" от 1973 г. ще изглежда като дет­ска игра. Освен това, за 1⁄3 от насе­ле­ни­ето на ЕС, т.е. за над сто мили­она души (вклю­чи­телно за цялото българ­ско насе­ле­ние), пред­сто­ящата зима веро­ятно ще се превърне в кошмар. Тук е мястото да напомня, че степента на зави­симост на европе­йс­ките държави от рус­кия газ варира от 20% - за Ита­лия, до почти 100% - за Бълга­рия и Латвия.

В пуб­ли­ку­ва­ния неот­давна доклад на Све­тов­ната банка се посочва, че повиша­ва­нето на напреже­ни­ето в Украйна, а стра­теги­ята на Вашинг­тон цели именно това, може да доведе до „нови и още по-​сурови санкции и възможни прекъ­сва­ния на търгов­ските и бан­кови потоци". Ако обаче рус­ките компа­нии не могат да плащат задълже­ни­ята си заради санкци­ите, а общият обем на задълже­ни­ята им към европе­йс­ките банки се рав­нява на 165 млрд. долара, в зоната на най-​големия риск ще се окажат най-​вече френ­ските, герман­с­ките и ита­ли­ан­с­ките банки. Загу­бите на аме­ри­кан­с­ките ще бъдат доста по-​малки, тъй като рус­ките задълже­ния в тях са за 32 млрд. долара.

Про­валът от страна на Киев на състо­я­лите се през юни три­странни прего­вори (между Украйна, Русия и ЕС) за реша­ване на газо­вия про­блем, както и взривът, избух­нал няколко дни по-​късно на укра­ин­ския участък от маги­страл­ния газопро­вод Урен­гой - Помари - Ужго­род, са поред­ният аргумент в полза на спеш­ната необ­хо­димост от реа­ли­за­ци­ята на про­екта за газопро­вода „Южен поток". Те демон­стри­рат нена­дежд­но­стта на Украйна като дълго­сро­чен парт­ньор наЕС в енергий­ната сфера и пра­вят стро­ежа на „Южен поток" на прак­тика безалтернативен.

Тук е мястото да напомня, че още през март 2014 г. вода­чът на укра­ин­ския т.нар. „Десен сек­тор" Дмит­рий Ярош (меж­ду­временно обявен за меж­ду­на­родно издир­ване от Интерпол през юли т.г.) заплаши да взриви преми­на­ващия през Украйна газопро­вод, за да лиши Русия от възмож­но­стта да печели от износа на пет­рол и газ за Европа.

Оче­видно Вашинг­тон при­лага мак­симални уси­лия за влоша­ва­нето на отноше­ни­ята между ЕС и Русия в енергий­ната сфера, използ­вайки за целта съюз­ниците си в Киев. Новото изо­стряне на руско-​украинската газова криза, само по себе си, е достатъ­чен аргумент в полза на реа­ли­за­ци­ята на газопро­вода, по който още през 2015 г. би могъл да се доставя газ за Европа. Пред­вид все по-​непредсказуемия „укра­ин­ски фак­тор", за ЕС става изклю­чи­телно важно да разпо­лага с алтер­на­ти­вен на укра­ин­ския марш­рут за доставка на енерго­но­си­тели. От тази гледна точка, реа­ли­за­ци­ята на „Южен поток" е и гаранция за повиша­ване енергий­ната сигур­ност на Европа. В тази връзка пове­де­ни­ето и под­хо­дите на Европе­й­с­ката коми­сия към този стра­теги­че­ски важен за ЕС про­ект изглеж­дат трудно обяс­ними, защото се опре­де­лят преди всичко от поли­ти­че­ския натиск и инте­ре­сите на Вашинг­тон, а не от жела­ни­ето на самите европе­йци да полу­ча­ват най-​евтиния възможен руски газ (вклю­чи­телно по тръ­бопро­вода „Южен поток") при това по един оче­видно сигу­рен и безпро­блемен марш­рут. (geopolitica​.eu)