/КРОСС/Двама от най-големите умове в съвременната философия - Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, ще бъдат по едно и също време в България, но вероятно няма да се срещнат. Кръстева ще бъде у нас за три дни в края на септември, а Тодоров е вече е тук. Идват за участие в събития в София, но и двамата имат намерение да се завърнат към спомените от детството, съобщи Площад Славейков. 

Цветан Тодоров, смятан за един от най-значимите в света интелектуалци, е кацнал на летище София в четвъртък. Посрещнал го е неговият най-близък приятел в България проф. Стоян Атанасов от СУ „Св. Климент Охридски". Тодоров е бил поканен от Нов български университет, които организират представяне на издадената от тях книга „Недовършената градина". Събитието е на 23 септември от 18 ч. във Френския културен център.

В момента Цветан Тодоров не е в София, тръгнал е да попътува из страната и да си я припомни. На летището никой не го е познал, по думите на посрещачите му 75-годишният българин е имал библейска осанка. Ще се появи едва на представянето на книгата му и ден по-късно ще отпътува обратно за Париж.

Цветан Тодоров живее във Франция от 24-годишен. Заминава като стипендиант през 1963 г. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания. Изнасял е лекции в университетите „Йейл" и „Харвард". Сред най-важните му книги са „Поетика на прозата", „Памет за злото, изкушение за доброто", „Живот с другите". На български са преведени и „Завладяването на Америка. Въпросът за Другия", „Страхът от варварите", „Несъвършената градина", чието ново издание вече се нарича „Недовършената градина".

Тодоров от години не е стъпвал в България. Твърди, че след промените у нас през 1989 г. е идвал у нас няколко пъти за по два-три дни. На въпрос на Ивайло Харалампиев в интервю за „Капитал" през 2012 г. как помни България и следи ли какво се случва в страната, Цветан Тодоров отговаря: „Следя еволюцията в най-общи линии, но не и всекидневните детайли. Не мога да ви кажа името на министър-председателя, но знам, че е бивш кмет на София. Петдесет години вече живея във Франция, така че съм по-добре информиран за ситуацията там, както и съседните страни Испания, Италия, Германия, Великобритания и, разбира се, САЩ. За България черпя информация от фрагменти, които сами по себе си са доста несъвършени. Но България е важна за формирането на моята визия за света, защото, когато я напуснах, вече бях 24-годишен. Продължавам да отвръщам с рефлекси, придобити през онези години на тоталитарния комунистически режим. Не познавам добре съвременна България след 1989 г. Бил съм няколко пъти, но винаги за по два-три дни, така че не мога да се похваля с личното усещане, че съм живял в новата обстановка. В мен в много по-голяма степен е останала онази България на Тодор Живков, Вълко Червенков и Георги Димитров".

Най-красивият ум на България във Франция, жената, която унищожава предразсъдъците, единственият наш мислител, чийто трудове се изучават в абсолютно всички хуманитарни дисциплини в западните университети, си идва у нас. Юлия Кръстева, чието мнение е фактор в историята на изкуството, на литературата, психологията, философията, киното, пристига в София за три дни, съобщи професорът в СУ „Климент Охридски" Миглена Николчина.

Една от първите и изключително важни теории на Кръстева се занимава с детските преживявания и тяхното влияние върху психиката на човека по-късно. От 25 до 28 септември Кръстева ще се завърне към детството си и юношеството си в родината - ще се срещне със съученици, познати и приятели. Ще се разходи из класните стаи на началното училище „Патриарх Евтимий", в 33-та гимназия на площад „Георги Димитров", в залите на Софийския университет, където е изучавала френска филология, а в аулата на университета ще изнесе лекция. Кръстева ще посети и местата, където са били редакциите на седмичника „Средношколско знаме" и всекидневника „Народна младеж".

Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет „Дени Дидро" и има частна практика като психоаналитик. Преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в още редица университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология. Член е на Британската академия.

Кръстева дава тласък на феминисткото движение в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. В публикацията „Времето на жените" (1993) тя прави разделение на трите вида феминизъм - според идеология и исторически произход, което е широко употребявано днес.

Българката е считана за една от основните теоретички на женското писане в рамките на литературния феминизъм. Но трилогията, озаглавена „Женският гений" (1999-2002), посветена на Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет, тя открито критикува феминизма и се разграничава от феминистичните теории с обяснението, че всеки субект е неповторим.

За нея Роман Якобсон пише, че „има дарбата да поставя под въпрос общоприетите аксиоми." В „Чужденката" Ролан Барт има текст, посветен на нея: „Юлия Кръстева промени мястото на нещата: тя винаги унищожава последните предразсъдъци. Нейната работа е изцяло нова, точна не от научнo пуританство, a защото заемайки цялото пространство тя се нарежда на място, изпълва го с точност и задължава всеки, който не я приема, да се намери в позицията на отблъснат или на цензор".

Кръстева има и опоненти. Най-силната й критичка е философката Джудит Бътлър, която я охулва в книгата „Безпокойства около родовия пол" заради нейните „изключително правоверни психоаналитични разглеждания, подкрепящи режима на задължителната хетеросексуалност". Сред критиците на Кръстева са още професорите по математика и физика Алън Сокал и Жан Брикмон. В книгата „Модерни глупости", те анализират с помощта на математически терми три статии на Кръстева, целящи според професорите просто да впечатлят читателя.

Въпреки това българката е неоспорим авторитет в световната теория. Нейните интерпретации на картините на Джото и Белини, както и изследванията върху темата за майчинството в западноевропейската живопис осветляват много от причините, поради които жената лесно се превръща в обект на отвращeние. Тази нейна теория даде основа на известната кино критичка Лаура Мълвей за нейните текстове, посветени на жената в холивудските филми.