/КРОСС/ Интервю с проф. Румен Гечев, бивш депутат, бивш министър на икономиката, член на Националния съвет на БСП за "Капитал".

Кои данъци бихте увеличили/намалили и защо? Какви други данъчни промени предлагате?

Смяната на плоския данък с прогресивно данъчно облагане е условие за реализирането на две взаимно свързани цели: първо, засилване на елемента на социална справедливост и смекчаване на поляризацията на доходите, и второ, осигуряване на допълнителни бюджетни приходи от няколкостотин милиона лева. Тези приходи трябва да се използват за инвестиции чрез публично-частното партньорство. Така средствата ще се върнат обратно при средната класа, при това с нараснала стойност. Няма развита страна, която да не е с прогресивен данък върху доходите. Дори и такива с изявени десни управления. Всъщност погрешно е да се определя прогресивното облагане като ляво или дясно просто защото никъде този проблем не е идеологизиран. Но пределният данък върху доходите трябва да се повиши умерено, да речемq около два пъти под нивото на аналогичните данъчни ставки в развитите европейски страни. Данъците върху печалбата на фирмите категорично не трябва да се променя.

Бихте ли увеличили/намалили осигуровките ?

Промяната на осигурителните тежести трябва да става само в контекста на всички реформи, в това число данъчните, пенсионните, здравните и др. Защото те са тясно зависими, не бива да се правят реформи на парче. Би следвало да се търси по-добър баланс между интересите на предприемачите и заетите. Комбинираното въздействие на два основни фактора: застаряването на населението и ниската производителност на труда, налагат провеждането на конкретни политики, в това число преосмисляне на баланса, за който стана дума.

Според вас трябва ли да се увеличат минималните и максималните осигурителни прагове и как? А минималната работна заплата?

Осигурителните прагове трябва плавно да растат и това е посочено в нашата управленска програма. Първата стъпка бе направена при правителството на Орешарски. То повиши и минималната работна заплата, след като преди това тя беше замразена за 4 години. Тя трябва да продължи да расте, на само в съответствие с растежа на производителността на труда. Тук няма място за популизъм.

Според вас нужна ли е актуализация на бюджет 2014 г.?

Няма никакви основания към днешна дата за актуализация на бюджета. Лимитът на дълга е определен в Закона за бюджета 2014 г, където е фиксирано, че той тази година може да нарасне с 4.4 млрд. лв., или общо до 18 млрд. лв., с натрупване към дълга от минали периоди. Както знаете, 3 млрд. лв. от новия дълг ще се използват за плащането на стар дълг от 2002 г., като падежът на плащането е 15 януари 2015 г. Освен това към края на август т.г. фискалният ни резерв достигна 8.9 млрд лв. През последните месеци бе формирано ново управленско мнозинство между ГЕРБ, ДПС и част от екипа на правителството, в това число министъра на финансите. Натискът за актуализация на бюджета бе политически мотивиран. За това положиха доста усилия и от президентството. Но не им се получи. Да бъдат така добри да минат сега през избори, ако искат да управляват по нов модел. Демокрацията винаги е по-добър механизъм от задкулисието.

Какви са опциите за финансиране на дефицитите в бюджета? Според вас нужна ли е на България помощ от МВФ?

На този етап не ни е нужна помощ от МВФ. Първо, такава помощ винаги идва с доста сериозни условия и рестрикции за нас. Второ, състоянието на държавните ни финанси е много добро и нямаме проблем да си осигуряваме евтин кредитен ресурс от пазара. Дефицитите трябва да се поддържат на ниски нива, задължително под 3% от БВП. Финансовата дисциплина е предпоставка за стабилен икономически растеж. Всъщност само такъв растеж на БВП може да гарантира свиване на дефицитите и поддържане на нисък дял на дълга в БВП. Така например беше в периода 2005-2008 г.

Какво е най-удачното решение на казуса КТБ?

Удачното решение зависи от пълнотата и надеждността на информацията за банката. От междинните оценки на квестори и одитори виждам, че показателите драстично се различават от това, което ни представи БНБ в критичните дни в края на юни и началото на юли тази година. Това ми дава основание да считам, че в този казус има преплетени сериозни нарушения в принципите на банкиране с опити за политическо инженерство. Моето разбиране е, че каквото и да се предприеме, ангажиментът на държавните пари, т.е. на данъкоплатците, следва да бъде само до тези определени от действащия закон за защита на депозитите до 100 хиляди евро. Опитът за въвеждане на банкова ваканция от страна на БНБ, ГЕРБ, ДПС и президентството показа, че някои хора не се спират пред нищо, за да постигнат користните си цели. Добре, че успяхме да осуетим този нагъл опит, защото последиците за икономиката ни щяха да бъдат много тежки. След изборите трябва да се пристъпи към сериозни промени в ръководството на БНБ, което вместо да реши проблема, по-скоро беше част от него.

Трябва ли да се предприемат промени и какви в структурата и ръководството на финансовите регулатори?

Драстични промени едва ли. Просто трябва да се спазват законите. Може би трябва да се увеличат малко правомощията на Комисията за финансов надзор по отношение на публичните средства в банките. Но не бива да се допуска и дублиране на функциите на БНБ и КФН.

Трябва ли влизането на България в Единния банков съюз и еврозоната да се превърнат в приоритет за страната?

Разбира се. Там ни е мястото, още повече че това е най-елегантният начин за преминаването от Паричен съвет към управляемо плаващи валутни курсове. Такъв преход ще осигури конкурентни предимства на българските износители. Към момента страната ни изпълнява критериите на еврозоната и ние имаме интерес да започнем навреме процедурите към присъединяване. Още повече че този процес отнема няколко години.