/КРОСС/Интервю на Калина Андролова с доц. Иво Христов; списание a-specto

ДОЦ. ХРИСТОВ, ОТ ВСИЧКИ ПАРТИИ БСП СЕ НАМИРА В НАЙ­-ДРАМАТИЧНА СИТУАЦИЯ НА ТЕЗИ ИЗБОРИ. ПРОМЯНАТА ТАМ ОБАЧЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЕ ОТЛАГА.

Първо не знам какво означава клишето „промяна на БСП". Защото, ако под промяна се разбира промяна на лица, промяна на лозунги, промяна на наименованията на предизборните коалиции, това не е съдържателна, а епидермална промяна. В БСП се наблюдава демонстра­ция на старото правило, че когато нямаш съдържание, и формата става съдържание. Проблемът е много сериозен. Тази партия се води социалистическа и лява, но нито е лява, нито е социалистическа. Друг е въпросът, какво оз­начава „ляв" и „социалистически" в началото на XXI век. БСП не е нищо друго освен организацията, която пред­ставлява политическия фронтмен на българския преход, който пък има за свое основно съдържание преразпределение на обществената и държавната собственост, натрупана по времето на социализма в ръцете на бо­гоизбраната част от номенклатурата. Като цената за това беше сриването на страната ни от Вто­рия в Третия свят, тотална деиндустриализация, връщането на страната в едно полуархаично и предмодерно състояние, превръщането на Бълга­рия в периферна лимитрофна територия, тоест периферия на периферията на ЕС. Една мъртва зона между Русия, Близкия изток, Турция и ЕС с до­минитета, разбира се, на САЩ в региона. Така че, когато говорим за промяна на БСП, трябва много ясно да кажем, че тя не е възможна. Забележете па­радокса, България има близо 80% пауперизирано (бедно, в нищета) население, това е страна, която крещи от социални проблеми и противоречия, от чудовищна со­циална несправедливост. Ние имаме типичен случай на превръщането на България в един, при цялата услов­ ност на сравнението, микс от полуазиатски и полулатиноамерикански социален модел. Който представлява, от една страна, богоизбрано малцинство, т.нар. олигар­ хия (която някои хора чак миналата година откриха), която държи основните лостове на икономическите и властовите шансове, и, от друга страна, е една огро­мна пауперизирана маса, все по-сриваща се по пътя на цивилизационното затъпяване. Налице е изсмукване на живителния социален капитал, един процес, който вече поприключва. Преди 25 години България беше страна с близо 9 милиона души население, а по индекса на човешко развитие на ООН беше сред 35-те най-развити страни в света, а в момента е след 80-о място. В тази ситуация, когато има обективна заявка за силна лява партия, вие имате БСП, политическо джудже. Защо това е така? За­щото, ако БСП трябва да отговори на тази заявка, тя трябва да престане да бъде това, което е в момента. А това е невъзможно.

ОТНОСНО СВАЛЯНЕТО НА СТАНИШЕВ СЕ ПОЛУЧИ ЕДНА ИСТЕРИЯ, СЯКАШ СЪС СВАЛЯНЕТО НА СТАНИШЕВ ЩЕ ЗАПОЧНЕ НОВА ЕРА В БСП.

Самият факт, че промяната се свежда до персонифи­кация, до имена, показва дълбокото неразбиране какво се разбира под „промяна". И тъй като в България няма политика в модерния и съдържателния смисъл на тази дума, под политика очевидно се разбира смяната на един антураж с друг антураж. Когато говорим за смяна на политиката, трябва да отбележим, че политическата партия има за задача да представлява интереси. Основни­ят много прост и ясен, разкриващ индикатор за всяка една партия е: чии интереси представлява?! На този въпрос БСП не може да отговори. Върхушката на БСП пара­зитира върху носталгично настроения и все по-уми­ращ електорат. По цял свят левите партии държат младежките движения, активните малцинства или мно­зинства, ако щете. У нас „лявата партия" се спаружва и се превръща в лимитрофическо образувание около все по-умиращ електорат в буквалния и физическия смисъл на тази дума. И колкото и да е странно, електоралното сви­ване на БСП е по-скоро медицински, а не социален процес.

КАЖЕТЕ МИ ЕДНО РЪКОВОДСТВО, КОЕТО Е ТОЛКОВА ЧУЖДО НА ЕЛЕКТОРАТА, КАК УСПЯВА ДА ГО ЗАБЛУЖДАВА ГОДИНИ НАРЕД, ДА ГО МАНИПУЛИРА? ВИЖДАМЕ РЪКОВОДСТВО, КОЕТО ПРЕДПРИЕМА ДЕЙСТВИЯ, ТЪКМО ОБРАТНИ НА ЕЛЕКТОРАЛНИТЕ НАСТРОЕНИЯ.

Самото ръководство на БСП е елемент от по-голяма манипулация. Ако сметнем, че тези хора са хора с автономна воля, докато правят всичките тези неща, това означава да ги надценим. Те са елемент от по­широк пъзел. А по-широкият пъзел е, че, както знаете, ние вече имаме нова комунистическа партия. Под комунистическа се разбира цялата прелест на тоталитаризма с йерархията, с вожда и т.н. Това е ГЕРБ, това е повече от ясно. ГЕРБ се превръща в действителния наследник на БКП. И не случайно там чисто персонално присъстват хора, свързани с правешкия режим от преди 1989 година.

Калина, това, което е особено перверзно в нашата ситуация, е, че българската олигархия, която между другото е долнопробен геополитически слугинаж на геополитическите центрове, тя даже няма собствена визия и гръбнак, тя играе една изключително перверзна игра. Жертвите на българската олигархия непрекъснато възпроизвеждат статуквото под формата на партии и мероприятия, да използвам този хубав термин. Защото цялата стилистика на политически еднодневки и проекти (ние сме в ерата на партиите проекти, Бареков, Борисов и др.) е, че ние причиняваме страдания на този народ, след това използваме страданията, за да възпроизведем чрез съответните нови политически проекти същото статукво. Докъде може да продължи този процес? До буквално физическото изчерпване на населението. Така че, когато говорим за възможностите на върхушката на БСП, трябва да знаем, че тя има обективно зададен коридор на възможности. Ако някой от тези хора чисто теоретично, защото аз практически не виждам как би станало това, постави въпроса за действителна „промяна на БСП" в съдържателен, а не в персонален или словесен смисъл, той не би оцелял и половин час във физическия смисъл на тази дума.

АНАЛИЗАТОРЪТ ВАЦЕВ ТВЪРДИ С ИНТЕРЕСНОТО СИ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР, ЧЕ В БСП ИМА АМЕРИКАНСКА И РУСКА ПАРТИЯ ЕДНОВРЕМЕННО. ОБАЧЕ СЕ ВИЖДА НАПОСЛЕДЪК, ЧЕ Е ПОБЕДИЛА АМЕРИКАНСКАТА ПАРТИЯ, НАПРИМЕР ДРАГО СТОЙНЕВ ПРОВАЛИ „ЮЖЕН ПОТОК", А В ПОСЛЕДНАТА МИНУТА ТРЯБВАШЕ ЯВНО ДА СИ ИЗПЪЛНИ ПОЕТИЯ АНГАЖИМЕНТ И ПОДАДЕ РЪКА НА „УЕСТИНГХАУС", ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ ИМА МНОГО НЕЯСНОТИ ОКОЛО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО...

Самият факт, че основната разделителна линия, както Вацев е казал, във върхушката на БСП е проамерикан­ска или проруска, показва, че българските политически партии не изпълняват основната си обязаност (да из­ползвам тази дума от Възраждането) да представляват интереси вътре в страната. В България това, което се е самонарекло „политическо", не е нищо друго освен ори­ентация на, пази Боже, българските елити към един или друг геополитически господар. Което показва, че вътре българската социална среда не може да излъчи импулси за ефективно политическо структуриране. Очевидно, че под ляво се разбира слугинаж в полза на Кремъл, а под дясно се разбират евроатлантическите ценности. И на­шето слънце - президентът, също е типичен пример за това, че в условията на нелепия български преход може да има особен талант.

КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТА?

Отвъд естетическите резерви Плевнелиев е абсолютно закономерно на този пост. Той е еманация и персони­фикация на пълното падение на България. Така че, ако Плевнелиев не заемаше този пост или нещо като Плевнелиев, това би било проблем и би било изнена­да. Съществуването на Плевнелиев и на такива като Плевнелиев на постовете, които те заемат, е законо­мерност, а не случайност.

ЗАЩО УНГАРИЯ МОЖЕ ДА ЗАЩИТАВА НАЦИОНАЛНИЯ СИ ИНТЕРЕС, А НИЕ НЕ? КАКВО НИ ПРАВИ ТАКИВА СЛУГИ?

На какво основание България може да се сравнява с Унгария?! Първо, Унгария е страна с наследена висо­ка имперска традиция. Второ, това е страна на на­следена традиция на съпротива във всички възможни форми, отстояване на националния идеал и т.н. Тре­то, това е народ, който винаги се е считал с особен социален исторически статут както по времето на Австро-Унгария, така и по времето на комунизма, така и след това. Така че появата на Орбан там е абсолютно закономерна. Има и нещо друго. В Унгария има нещо, което се нарича сериозна средна класа, има също така автентично унгарско селячество, това не са селата призраци, които са в България, и именно тези класи са основата и гръбнакът на консерватив­ния проект на Орбан, който проект не е нито ляв, нито десен, той е националистически и християнски. Има синтез на тези две неща, не случайно корона­та на свети Стефан с кръста е сложена да стои на техния герб. При цялата условност на аналогията такова нещо може да има само в Полша. Но Полша поради геополитическата ситуация и историческата традиция винаги изпълнява ролята на антигерманска, антируска и проамериканска марионетка в региона.

ДОРИ ТУРЦИЯ, КОЯТО БЕШЕ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН ВЕК ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОЛЗВАНА КАТО ИНСТРУМЕНТ ОТ САЩ ПО АНТИКОМУНИСТИЧЕСКАТА ОС, ДНЕС ПРОИЗВЕДЕ СВОЯ ЕРДОГАН, КОЙТО СЕ ОПИТВА ДА ПРОТИВОРЕЧИ И ДА ВОДИ СВОЯ САМОСТОЯТЕЛНА ПОЛИТИКА...

Ердоган показа кой контролира ситуацията. И той за разлика от българските политици действително е self made man. Той е тръгнал от най-ниските стъпала на турската политика и обществен живот. Освен това т.нар. турски неоислямизъм не може да бъде поставян в примитивните черно-бели схеми, които се рисуват, особено на фона на събитията в Гези парк. Това, което се случи в Турция, е, че рухна кемалисткият прозападен модел като неавтентичен за Турция (Турция просто го изтърпя тези 80 години), но рухна със запазването на всички онези напреднали модернизационни резултати, които кемалисткият светски режим създаде. Движението на Ердоган е представител на това, което се нарича новата анадолска буржоазия, новата анадолска средна класа, която е удивително съчетание: в политиката - ислямистки консерватизъм, в икономиката - пълна либерализация. Колкото и да е странно, в Турция, от една страна, имаме отдръпване на държавата от областта на икономиката с всичките разрешителни корупционни и други практики, тях вече ги няма, но доскоро при предишните режими Турция и корупция бяха двете имена на едно и също нещо. А, от друга страна, Ердоган върна гордостта на турците. Като империя, като държавообразуващ фактор. В гънките на турското съзнание никога не е умирала мисълта, че те са последният халифат на ислямския свят. Всичките тези неща, събрани накуп, съчетани с огромното трудолюбие на турския народ, с демографската и всякаква друга възходяща вълна на турското общество, предопределиха този възход на Ердоган. И нещо много важно: Турция в момента се намира в една много опасна ситуация. Около 50-60 години Турция изпълняваше ролята на много важен елемент, но само елемент в чуждия атлантически геополитически проект. Статутът на Турция се поддържаше от САЩ, защото тя беше контрапункт на СССР в Кавказ, на Балканите и в Близкия изток. След разпадането на СССР и отдръпването на Русия всъщност се оказва, че турският елит има съвършено друга визия за себе си и за обществото си. Тази визия се изразява в следното: от страна, която е елемент в чужда геополитическа конструкция, тя иска да се превърне в страна, която е център на собствена геополитическа конструкция. И те го правят последователно. Така че Ердоган съчетава вътрешния импулс с външния геополитически инструментариум. Не случайно Давутоглу ще бъде министър-председател на Турция, а не някой друг. И още нещо много важно: всичко това ще му струва много скъпо на Ердоган. Първо, бяха т.нар. „демократични" протести в Гези парк, второ, беше активирано движението на Фейтула Гюлен, което знаем как е създадено, и, трето, ще бъде разиграна кюрдската карта, случаят с „Ислямска държава" в Ирак е само предупреждение към Турция. Вече изтекоха данни, че въпросното движение е организирано и финансирано от Катар, а съвсем ясно е Катар чия марионетка е.

НИТО ОРБАН, НИТО ЕРДОГАН ИМАМЕ. ИМАМЕ СИ ПЛЕВНЕЛИЕВ, ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ, СЪЩО НЕСЪСТОЯТЕЛНИ, ДА НЕ ГИ ИЗБРОЯВАМ...

На въпроса, дали в България може да се случи такъв дър­жавник при цялата условност на сравнението с Турция или с Унгария, отговарям: за съжаление не може да се слу­чи. Българското общество се намира в съвършено друг политически, социален и демографски статус. За съжале­ние България е единствената от източноевропейските страни, в която разпадането на социализма доведе до разпадането на българското въобще като такова. Те бяха много свързани помежду си. България беше бременна с автентични промени през 80-те, колкото и да е стран­но. Времето на раждането на българската средна класа при цялата условност на това клише беше през 80-те го­дини - дребни и средни собственици, натрупани капита­ли, спестявания, наследниците на хората от село навля­зоха в градовете, второ, трето поколение и т.н. Всичко това беше буквално унищожено за една нощ. Защото това, което се случи на 10 ноември, не е нищо друго освен контрареволюцията на българската номенклату­ра, която беше извършена в контекста на геополитиче­ското решение. И оттам нататък има последователно сриване на всякаква възможност за алтернативно поли­тическо поведение, модел и пр. Политическата манипу­лация, зомбирането на огромни маси от хора, съчетано с лишаването от всички икономически предпоставки за алтернативно политическо поведение, стоят зад съдър­жанието на българския преход до ден днешен.

ЗАЩО БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА, ФИНАНСИРАНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЩЕДРО ОТ САЩ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА ПРЕХОДА, НЕ УСПЯ ДА ПОСТРОИ ДОБРО ОБЩЕСТВО, ПРОФУКА ВСИЧКО И НИ ОСТАВИ В КОЧИНАТА, В КОНСТРУИРАНЕТО НА КОЯТО И ТЯ УЧАСТВАШЕ?

Ще използвам думите на един известен руски класик: защото са страшно далеч от своя народ. Българското дясно е абсолютно изкуствен феномен, създаден, имплан­ тиран отвън. Не случайно той се базира на два основни стълба, на които, обяснете ми, кое им е дясното? Еди­ният е трайна русофобия, тоест обслужване на чужд геополитически проект. И другият е пълна сервилност по отношение на Брюксел. Тези хора, ако са десни, би следвало да отговорят на простичкия въ­прос: кой дребен, среден или едър бизнес представляват в България? Какъв тип социални и икономически групи стоят зад тях? Това, което се е самонарекло „дяс­но" в България, не е нищо друго освен политиче­ската креслива артикулация на едно малцинство в рамките на жълтите павета. То е много странен микс, една комбинация между наследството на бабите от 30-те години, които са пили кафе във виенската слад­карница срещу днешната Руска църква, тоест софийска­та, пази Боже, средна буржоазия, доколкото изобщо я е имало в България, и кресливите деца на червената но­менклатура, които много бързо усетиха накъде духа вя­търът. Не случайно някои от десните политстратези, например във Виена, са точно с такъв генезис. Дясното у нас е перверзно съчетание между това, което се само­определя като градска класа (което беше много активно миналата година), и икономическите, идеологическите и персоналните ресурси на дечицата на късната комунис­тическа номенклатура, овреме изнесли се на запад. И в момента, в който беше изчерпан първоначалният заряд на обяснимото социално недоволство от 90-те години срещу предишния режим, което беше износено и много хитро употребено, за да бъдат демонтирани икономи­ческите и политическите предпоставки, за да нямаме ляво и дясно в момента в България, се оказа, че всъщ­ност това „дясно" е мъртво родено. Както се казваше в една епитафия на Смирненски: „Що простенваш, майко, в горест тиха, ронейки безспир сълзи на гръд? Те не са умрели - мъртви се родиха, та не могат даже да умрат!".

ГЕРБ ИЗЗЕХА ПАРАМЕТРИТЕ НА СТАРАТА ДЕСНИЦА, АМЕРИКАНЦИТЕ ПРЕОРИЕНТИРАХА ПОДКРЕПАТА СИ ЗА ГЕРБ ОТДАВНА...

Те са създатели на ГЕРБ, то е повече от ясно.

ТОЕСТ ПРЕМЕСТИХА СЕ ЕДНИ ПАРИ ОТ ОНЕЗИ КЪМ ТЕЗИ.

Точно така. ГЕРБ е съчетание на ресурсите на част от старата комунистическа номенклатура, милиционерския елит, свързан основно с клановете около Живков. Генези­сът на ГЕРБ е свързан със своеобразен реванш на наслед­ниците на Луканов в социалистическата партия. Тоест появата на ГЕРБ е проблем и на тежка вътрешнопар­тийна свада, ако щете, дори на чисто персонално ниво. Всичко това, съчетано с прихващането на този проект навреме от външни геополитически централи. ГЕРБ е еманация на българския преход, това е дълбоко антии­деологическа структура, за тях идеологиите не значат нищо по определение. Формите на мобилизация при тях са свързани много просто с властта и ресурсите, които тя дава, тоест това е типична партизанска популист­ка организация. ГЕРБ е структурирана около силната ръка, което привлича огромна част от нашите сънарод­ници. Съществото среден българин е удивителен синтез между обществена неграмотност и тежка политическа некомпетентност. Това същество смята, че сложните неща се решават просто и че силната ръка ще отмени земното притегляне, ако се налага, и ще започне едно реене във въздуха щастливо и доволно. И ако трябва да цитирам д-р Михайлов: българинът иска много държава, малко частно, да краде по малко и ред да има. Това са предпоставките за появата на ГЕРБ. И миналата година комбинацията между натрупания ресурс на Борисов и не­говата партия и очакванията на техните партизани, че тяхното отстраняване от властта е временно недоразу­мение на природата, поради което то трябва тутакси да се поправи, родиха „гражданските протести". „Спонтан­ните граждански протести" бяха съчетание между либералстваща гмеж и ресурсите на подземието. А срещу тях беше изправена карикатурата, наречена БСП. Ще го кажа съвършено накратко: Доган взе под наем БСП за определен период от време, за да свърши някои работи.

ОТ СТРАНА НА ЗАПАДА ЯВНО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КОЙ КАКЪВ Е, ЩО Е, А САМО ДАЛИ ИЗПЪЛНЯВА В МОМЕНТА ДИРЕКТИВИТЕ ИМ. ПРЕХВЪРЛЯ СЕ ЕДИН РЕСУРС ОТ ЕДНИ КЪМ ДРУГИ И ТОЛКОЗ. ТОЕСТ ЗАПАДЪТ НЕ ПОДМЕНИ ЕЛИТА, НЯМАШЕ И НАМЕРЕНИЕ, ПРОСТО СЕ СРАБОТИ С ТЕЗИ, С КОИТО МОЖЕШЕ...

Това упражнение те вече са го играли. Големият проблем на провинциализма на българския публичен дискурс е, че той е провинциален. Тоест той не знае как са се случ­вали нещата. Това упражнение го играят сили с богат колониален опит. В Германия целият нацистки елит е възпроизведен като гръбнак на Федералната република Германия начело с един Райнхарт Гелен, който беше шеф в шпионажа на нацистка Германия. Така че, ако някой е очаквал гнусливост по отношение на средства­та и хората, които трябва да бъдат използвани в една геополитическа и икономическа окупация, защото нашият случай е точно такъв, то това е дълбоко непознаване на механизмите, по които се управлява този свят. Ясно беше, че силите, които държат икономическите и силовите лостове в страна­та, това са висшата българска политическа и милицио­нерска номенклатура. Ясно е, че те даваха сигнали още в началото на 80-те години било по съветска линия, било самостоятелно, че искат да бъдат приети в западния елит. Това, което сбъркаха, е, че те си мислеха, че ще бъ­дат приети на равни основания. Не, приеха ги, но като слуги.

ЕС ЩЕ СЕ ОТКЪСНЕ ЛИ ОТ САЩ, ИЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ В ТАЗИ СИЛНА ХВАТКА НА АМЕРИКАНЦИТЕ? ГЕРМАНИЯ СЯКАШ ПРАВИ ИЗВЕСТЕН ОПИТ ЗА САМОСТОЯТЕЛНА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ.

Ще отговоря в контекста на т.нар. украинска криза, която на брюкселски политкоректен език сега е наречена „източна криза". Всъщност ние живеем в много драма­ тичен период. И това не са само думи. Не ме напуска усещането за дежа вю, че нещо се повтаря от 1939-1940 г., при цялата условност, че историята никога не се повтаря. Залогът е за това дали светът ще продължи да бъде управляван и командван от същите сили по същия начин. И със същите резултати. Един американски гене­рал го е казал много точно по отношение на целите за създаване на НАТО. Той казва така: „Целите са мно­го прости, НАТО трябва да държи руснаците вън, германците долу, а ние - отгоре!". Ако погледнете в историческа перспектива, последните 500 години, винаги се е задавал въпросът: защо Европа, която е концентри­рала най-големия икономически, цивилизационен и военен ресурс, не управлява света? И не е единна, не е едно цяло.

И отговорът е: защото Европа има, разбира се, вътрешни противоречия много тежки, но по-ва­жното е, че англосаксонците са се старали никога да не допускат това. При сблъсък на две конти­нентални сили резултатът е, че британците ви­наги печелят. Британците, а по-късно и тяхното отвъдокеанско издание - САЩ. Има и друго, същест­вува един огромен страх относно европейското конти­нентално ядро (разбирайте основно Германия, защото Франция е ерзац държава, а за другите няма смисъл да говорим) и отношенията му с Русия. Тези отношения между Континентална Европа и Русия са като двете страни на едно уравнение. Или лявата, или дясната част винаги са били толкова слаби, че в резултат никога не е имало истинско сътрудничество. Или западната част на уравнението се е чувствала толкова силна, че е на­стоявала да превърне Русия в придатък, икономически и колониален, или пък обратното - Русия е била толкова силна, че единия път се е разходила до Париж, а вто­рия път до Берлин, тоест отсъствали са предпоставки за действителен синтез между източната и западната страна на Евразия. За първи път, колкото и да е стран­но, след разпадането на СССР и след идването на Пу­тин, значи визирам един процес от 2000 година насам, са налице уникални условия. Нито Германия и Франция са достатъчно слаби, за да бъдат потиснати от Русия във всичките сфери на господството на геополитиката, нито Русия е достатъчно силна, за да ги подчини, нито пък е достатъчно слаба, за да бъде превърната в жерт­ва, в обект на експанзия. Имаме обективни предпос­тавки за синтез между Русия и континенталното ядро на Европа. Казвам директно: имаме предпоставки за кошмара на англосаксонските геополитици и Бжежин­ски го казва ясно: който контролира Евразия, контро­лира света. И целта на американската политика е това никога да не се допуска. И това, което наблю­даваме с операцията „Украйна", е именно това да не се допусне. Целта не е Украйна. Целта е Русия и, разбира се, Германия. Да не се получи синтез помежду им, между две­те страни на условното евразийско уравнение. Целта на САЩ в тази жестока игра е да създадат тежък конфликт, дълготраещ, между Русия и Централна Европа и, второ, този конфликт да не допусне ка­квито и да било форми на синтез, икономически, политически и военен, между Русия и Германия. И, трето, много важно, по този начин САЩ искат да превърнат Европа в подчинен елемент на това, което те наричат Голям Запад или евроатланти­ческо сътрудничество и т.н. Каквото и да кажа в момента, би било доста самоуверено за перспективите. В момента все още Америка определя правилата. И все още Германия не е самостоятелен субект на геополити­ческо действие. Знам, че моят приятел Валентин Вацев привижда mitteleuropa като самостоятелен субект, но нека не бъркаме желаното с действителното. Между другото въпреки огромната американска преса Германия да бъде държана долу, както казваше онзи генерал, Германия се изхитри все пак да влезе в генерално споразумение с Русия по различни кана­ли, един от които беше подписът между Путин и австрийски представители за „Южен поток" във Виена. А знаем, че Австрия е задният двор на Гер­мания. Така че всичко това е жестока игра с отворен финал. Залогът не е Украйна. По-скоро целта на тази операция е Европа да бъде държана под контрол и в подчинение с различни суфистицирани средства. А режимът на Путин да бъде разгромен, самият Путин да бъде махнат и Русия да бъде превър­ната в суровинен придатък на Западния проект. И, разбира се, след това руското пушечно месо да бъде използвано в бъдещия конфликт с Китай.

АБВ Е В БЛАГОПРИЯТНА СИТУАЦИЯ ПОРАДИ ХАОСА В БСП И БЕЗОБРАЗНОТО ПОДРЕЖДАНЕ НА ЛИСТИ, КОЕТО ПРИКАНВА ЕЛЕКТОРАТА ДА ГЛАСУВА ЗА АБВ...

Ако БСП се провалят на тези избори, за което те работят упорито на персонално, организационно и всякакво друго ниво (и това го казвам с болка дотолкова, доколкото при всичките ми резерви към БСП тази партия е един от малкото що-годе цивилизовани политически центрове в България), то БСП ще придобие характеристиките на предприятие в ликвидация. Единият вариант за поведението на АБВ е да се явява като един от ликвидаторите и да предявява претенции за наследството. Другият вариант е АБВ да се включи като синдик по оздравяване на предприятието, тоест разделението да е временно, а след това под някаква форма да има връщане на екипа на Първанов в БСП. Но проблемът е, че това са ситуативни, тактически игри, те не решават основния проблем на лявото у нас. Доколкото знам, АБВ се колебаят около 4%, което означава, че могат да влязат, но могат и да не влязат. Все пак има доста хора, които са интелигентни и са разочаровани от БСП, тъй като са очаквали известна промяна, и биха могли да се насочат към АБВ. Друг е проблемът, че АБВ разполага със слаб ресурс.

ВЪПРОСЪТ Е ЗАЩО СЕ СМЯТА, ЧЕ АБВ Е НЕЩО РАЗЛИЧНО ОТ БСП? ТО Е ПАРЧЕНЦЕ ОТ БСП.

АБВ са част от БСП, леко така дисперсирани, които очакват или индуцират процесите в предприя­тието в ликвидация.

КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО ДПС ПОЛУЧИ ПОВЕЧЕ ГЛАСОВЕ ОТ БСП?

Помнете ми думите, това ще бъде най-доброто пред­ставяне на ДПС за цялата история на прехода. Има издадена интифа от най-високо място за пълна моби­лизация. И както си спомняте на предишните избори, ДПС постигнаха потресаващ резултат и мисля, че сега ще го надминат. И всички са се вторачили в онези 20-30 хиляди гласа, които те получават от Турция, но това според мен е сръчен маньовър да се отклони внимание­то от реалните ресурси на движението, а те са тук, в България. На последните евроизбори много български избиратели, включително и в Панагюрище, са гласували за ДПС. Познайте за какво става дума! Разбира се, не трябва да се надценява процесът, аз мисля, че това е таванът на ДПС.

АКО ЕЛЕКТОРАЛНИЯТ ВОТ ЗА БСП ПАДНЕ ПОД ТОЗИ ЗА ДПС?

Това означава земетресение. Ако БСП стане трета по­литическа сила, ще настъпи нощта на дългите ножове там с всички произтичащи от това последици. Това ще означава пълно разпадане на партията на крила или крилца и превръщането на това, което се е самонарекло ляво в България, в съдбата на онова, което се е самона­рекло дясно. Огромна е опасността това да стане на тези избори.

ДОБРЕ ДЕ, КАК МОЖЕ ДА СЛОЖАТ ВИГЕНИН ЗА ВОДАЧ ИМЕННО В ТОЗИ РАЙОН, ЧИЯТО ОРГАНИЗАЦИЯ МУ Е ИСКАЛА ОСТАВКАТА ПРЕДИ ТОВА? ЗВУЧИ КАТО ВИЦ.

Това е демонстрация на апарата в лицето на Станишев, че той командва парада и определя положението. Трябва да си изключително политически късоглед, да не кажа по-тежък медицински термин, за да си сечеш клона, на който стоиш, това означава, че в Пиринска Македония БСП ще покаже най­слабия резултат за тия 25 години. Това да налагаш крайно непопулярно лице като Вигенин в такъв невралгичен район като Пиринска Македония, и то демонстративно, въпреки желанията на хората там, това е странна комбинация между малоумие и арогантност. Петричката организация станала и си излязла, ми казаха. Цялата. На областната конференция. И сутринта слушах по телевизията един от лидерите на БСП, който обясняваше, че „да, да, има дискусии, но това е демокрацията". Без Станишев по станишевски, просто Станишев направи една крачка назад, за да не обира непрекъснато пешкира.

ТАЗИ „ДЕМОКРАЦИЯ" ЯВНО Е СЪВСЕМ ФАЛШИВА, СЛЕД КАТО ТОВА, КОЕТО КАЗВАТ ОРГАНИЗАЦИИТЕ ОТДОЛУ, НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ТОВА КОГО В КРАЙНА СМЕТКА ЩЕ ИМ СЛОЖАТ ЗА ВОДАЧ.

Запушени са всички канали за вертикална мобилност в БСП. Това е един апарат, който паразитира върху жела­нията и страховете на хората с непрекъснати обеща­ ния, че аха-аха още малко и ще започнат да го играят като лява партия. И това ще продължи, докато не умре и последният последовател, последният социалист.

ВИЖДАМЕ, ЧЕ ГЕРБ УПОРИТО СЕ ГОТВИ ДА УПРАВЛЯВА.

А те управляват вече.

ХАХА, ДА. СЛУЖЕБНИЯТ КАБИНЕТ НАПРАВИ НЯКАКВА ЧИСТКА, СВЕТКАВИЧНО. ПРАВИТЕЛСТВО, КОЕТО ИМА ЗА ЗАДАЧА САМО ДА ПОДГОТВИ И ПРОВЕДЕ ИЗБОРИТЕ, СЕ ЗАНИМАВА СЪС СЪВСЕМ ДРУГИ ДЕЛА. ДАНИЕЛ МИТОВ, КОЙТО ДОСКОРО БЕШЕ ЧЛЕН НА АМЕРИКАНСКА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ, А СЕГА Е НА ПОДХОДЯЩОТО МЯСТО ВЪНШЕН МИНИСТЪР, ВЕЧЕ ИЗРАЗИ ПОДКРЕПА ЗА ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКОТО ПАРТНЬОРСТВО...

Калина, аз някъде го бях казал, основната задача от ге­ополитическа гледна точка на такива кабинети като това недоразумение, което в момента е скалъпено, е следната: във водещата се война срещу Русия да бъде разчистена прифронтовата полоса. България попада в прифронтовата полоса. Цялата драма отвъд спецификите на българските фєлии и фобии в рамките на тази една година беше да не се допусне дори като идея възможността да мине какъвто и да било руски ге­ополитически проект тук. Въпреки „проамериканската партия" в БСП има изначално недоверие към БСП, че това е всъщност прикритата ръка на Москва на тере­на, а на цялата тази конструкция се гледа като на руска конструкция в най-слабото звено на ЕС. И целта на це­лия този натиск за тази една година, който беше опакован като граждански протести, беше „това" да бъде изчистено и да бъде наложена най-после тишината в региона. Тъй като действително Бълга­рия е най-слабото звено в т.нар. евроатлантическа соли­дарност. Поради тази причина имаме две програми на служебното правителство: официална и неофи­циална. Скритата неофициална програма на този служебен кабинет е да бъдат изчистени всякакви възможности за руски реванш и за руско влияние тук под каквито и да било форми. И да бъде обезпе­чен атлантическият интерес в България. И в този сми­съл заявлението на външния министър Даниел Митов формално е малоумно, но реално е абсолютно логично. Той просто твърде прибързано казва на глас това, което са му казали, че трябва да прави.

БИХТЕ ЛИ МИ ОБЯСНИЛИ В КОМПЕТЕНЦИИТЕ И ЗАДАЧИТЕ ЛИ Е НА ЕДИН СЛУЖЕБЕН КАБИНЕТ ДА ПРАВИ СМЯНА НА ШЕФА НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ? ТОЗИ ШЕФ Е НАЗНАЧЕН ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГЕРБ, А СЕГА ИЗВЕДНЪЖ ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ ИСКА ДА ГО СМЕНЯ! ДА НЕ БИ МИНИСТЪРЪТ НА ОТБРАНАТА ДА ИЗПЪЛНЯВА ПОРЪЧКА ОТВЪН? ЯВНО ШЕФЪТ НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ НЕ ЖЕЛАЕ ДА ОТВАРЯ ВСИЧКИ ДОСИЕТА И Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДЕ СМЕНЕН...

Служебното правителство трябва да свърши мръсната работа, която след това да не бъде прехвърляна върху следващото правителство и то да бъде обвинявано в политически реваншизъм. Следователно те изпълняват ролята на чистачи пред основния политически субект, който след това ще се намести удобно във властта. Колкото до поръчките отвън, скоро си говорихме с един приятел относно това дали сме колония. Не сме коло­ния, има една друга фигура след Втората световна война, която се нарича подмандатна територия. Ние сме по-ло­шо от колония. Защото колонията предполага известна субектност, генерал-губернатор, колониални сили и т.н.

НАПОСЛЕДЪК МНОГО СТРАНИ ИЗВЪН ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ОГЛЕЖДАТ ЗА СВОИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ - ИНДИЯ, БРАЗИЛИЯ, КИТАЙ И ДР. ЗАПОЧВА СЯКАШ ЕДНО ОБЕДИНЯВАНЕ ПО ИНТЕРЕСИ, ВИЗИРАМ БРИКС. ВЪЗМОЖНО ЛИ Е НЕЩО ДА СЕ ПРОМЕНИ, ИМАМ ЧУВСТВОТО, ЧЕ СВЕТЪТ Е ЗАМРЯЛ В ОЧАКВАНЕ...

Ще разделя въпроса на две: какво ми се иска и какво може да стане. Реално само два субекта извън консолидира­ния Западен свят (макар и условно консолидиран) могат да обърнат ситуацията. Китай е икономически гигант, но военно джудже. Докато Русия е военен гигант, но е икономическо джудже. Тоест има диспропорция. Освен това Китай е изключително зависим от САЩ, защото огромната част от неговия икономически просперитет се дължи изцяло на САЩ. И затова Китай пипа много внимателно. От друга страна, Китай никога не може да предложи на света друга цивилизационна алтернати­ва, която да е примамлива. Китайската цивилизация и култура са интровертни. В този смисъл Русия е единствената, която може да предложи друга ал­тернатива (сега ще използвам една неполиткоре­ктна фраза) за бялата цивилизация. И не случайно ударът е насочен пряко към Русия. Русия предста­влява заплаха и затова се задвижва целият този процес на смачкване на Русия. Този е по-дълбокият пласт, иначе на повърхността могат да се изброят доста причини - икономически, ресурсни, военни и пр. Проблемът на Русия обаче е, че въпреки приказките, че Путин е самодържец, той реално не контролира ситу­ацията в Русия. Той се опитва да балансира между ня­колко лобита и не контролира това, което се е самона­рекло руски елит и което е монтирано в началото на перестройката още, и което е дълбоко проамериканско и проевропейско. Грубо казано, вижте къде са им парите и къде са им децата и ще разберете какви са техните ин­тереси. Статутът, който Елцин и Козирев предложиха на Русия в началото на 90- те, напълно задоволява тези хора. Да бъдат губернатори на територията, наречена Русия, срещу което да получават процент от рентата в западно направление. Тази ситуация с конфронтацията между Русия и Америка по повод Украйна влиза в проти­воречие с техните базови интереси. Другата групировка в Русия, която има значение освен Елциновия елит, е групата около военнопромишления комплекс, чиито ин­тереси съвпадат с това Русия да бъде самостоятелен су­бект на силата. Предполагам, че Путин изминава сложен път, защото той дойде като представител на онова, което те наричат пета колона, и се движи към другия полюс. Но дали ще стигне до някъде, още не е ясно. Нищо чудно историята да изпревари Путин в процесите, в ескалацията. Русия се опитва да играе някаква координи­раща роля в БРИКС, но БРИКС е твърде разнопосочно образувание с различни интереси, различен потенциал и различни възможности. Една от страните там, ЮАР, се срива с шеметна бързина. От най-развитата стра­на в Африка ЮАР се превръща в типична страна от Третия свят. Индия преминава през един много тежък процес на трансформация, индийското общество има ог­ромни проблеми и диспропорции. Новата вълна, която идва с националистическия министър-председател, кой­то гледа на Индия като на самостоятелен субект, има хубава програма, но той ще влезе в челен сблъсък първо с политическото наследство на Неру и Ганди, а после с Китай и Пакистан. И две думи за Китай в тази кон­фигурация: моделът на китайския икономически ръст в своята основа е дълбоко порочен. Китай не е нищо друго освен фабриката на Америка, където се експлоа­тира евтиният труд, след което се изнасят продукти за Америка и Китай получава хартийки. Ще го кажа по друг начин: в началото на XIX век англичаните са измъквали среброто от Китай и са им давали опиум, сега в момента техните англосаксонски наследници също им дават зелен опиум под фор­мата на хартийки, наречени долари. Китайското ръководство си дава сметка за тази ситуация, но едно е да си даваш сметка, друго е да обърнеш не­ щата. САЩ разбират, че Китай може в един момент да се еманципира и тъй като не бива това да се случи, те действат превантивно. Разликата между истин­ската велика сила и големите сили - но не вели­ки, се изразява в това, че великата сила създава кризите и ги управлява. А другите просто влизат в коловоза и сценария, който им създава истинският субект на геополитиката. САЩ още са в тази позиция, те създават кризата, сценария, логиката. И каквото и да направят другите, те винаги са в ролята на догон­ващ, техният геополитически противник винаги е с две крачки напред. Както казваше Фурсов, такава ситуация е все едно, че ти си среден шахматист и срещу теб има гросмайстор, тогава имаш един-единствен печеливш ход: да събориш фигурите и да го удариш с дъската по главата. Тоест сменяш полето и правилата на играта. Така че Китай има две алтернативи. Първата е тази, в която американците се опитват да вкарат Китай от няколко години насам: да набутат Китай в конфликт в Пасифика. С Япония и др. Защото в Пасифика Китай ще бъде буквално смазан от огромното превъзходство на Америка. И там САЩ ще имат обективни съюзни­ци като Индонезия, Южна Корея, Япония и пр. Дру­гата алтернатива за Китай е онази особено гъв­кава конструкция - Пекин, Москва, Берлин, която предизвиква кошмари у американските стратези.
Затова Китай действа за високоскоростната страте­гия, която включва и Турция. Ердоган с огромна гордост откри железницата под Босфора, която е елемент от китайската стратегия.

Е, ТЕ ЗАТОВА МУ СКРОИХА ШАПКАТА С ПРОТЕСТИТЕ.

Капката, която преля чашата при Ердоган, беше, че той избра за противоракетна система за отбра­на китайска, а не американска такава. Което беше направо демонстрация. Това стана миналата година. Но по въпроса за Китай. Ако той използва руските ресурси и високите технологии на Европа, това създава друга въз­ можност Китай да си гарантира собственото оцеляване. И не само оцеляване, а присъствие като грамаден геополи­тически фактор, базирайки се на ресурсите на Евразия и на стратегически съюзници като Русия и Германия. Кое­то, разбира се, никой няма да допусне. Историята в Близ­кия изток в момента, Сирия, Ирак, Иран, и историята в Украйна са елемент от тази американска стратегия.

КАКВО МИСЛИТЕ ЗА РАЗПАРЧАТОСВАНЕТО НА ЕВРОПА, ЗА ЕМИГРАНТСКИТЕ ВЪЛНИ, ЗА БАВНИЯ ПРОЦЕС НА ИСЛЯМИЗИРАНЕ НА ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА?

Не бива да се говори за САЩ като за монолитен субект. Има мощни транснационални елити, които са избрали за база САЩ, и често националните интереси на държа­ вата САЩ и интересите на тези наднационални елити и групи изобщо не съвпадат.

НАЦИОНАЛНИТЕ ДОКТРИНИ НА АМЕРИКАНСКАТА ДЪРЖАВА ВЕЧЕ СА УЗУРПИРАНИ ОТ РАЗЛИЧНИ ЛОБИТА, ВОЕННИ, ФИНАНСОВИ, КОРПОРАТИВНИ И ПР.

Европа единствена, при всичките ни резерви към нея, притежава онзи потенциал, цивилизационен, икономиче­ски, иновационен, ако щете, дори и дремещ военен, ми­ литаристичен, макар че той е смазан максимално, чрез който тя може да постави въпроса за американското върховенство. И то буквално скоростно, ако се акселе­ рира процесът. Това не бива да бъде допуснато. Европа трябва да бъде достатъчно силна, за да може тя да представлява контрапункт на Русия, и съще­временно тя трябва да е достатъчно слаба, за да е винаги в подчинено положение спрямо Америка.

И американската политика в това отношение е абсо­лютно последователна, тя се реализира чрез въвеждане на системи на контролиран хаос, раздробяване на на­ ционалното политическо, етническо и всякакво друго пространство. Тоест в Европа са нужни колкото се може по-малки субекти, които да бъдат лесно ма­нипулирани. И, разбира се, държането на Германия в състояние на колене. С комплекса за вина, с Холо­коста и цялата митология около него, с недопускането на обвързването на Германия по никакъв начин с Русия и пр. Германия е буквално разкъсана в момента. Защото нейните икономически и стратегически интереси са на изток, в Русия и в Украйна, но нейният политически елит е изцяло проатлантически, буквално е селектиран до последния полицай. Допълнително към това тряб­ва да добавим и разяждането на християнския код на Европа. Става дума за вторичното юдеизиране на католицизма под формата на протестантството, под формата на преразглеждането на доктрините на хрис­тиянството от прочутия Ватикански събор от 1964 г. и опита за реформа в Католическата църква като субект, който удържа някаква цивилизационна общност на европейския модел. В Европа освен това се натруп­ва и проблемът с т.нар. емигранти. Европа не е имала проблеми с първата вълна ислямски емигранти - алжир­ци, турци. Проблемът е, че с вкарването на тези хора да работят като щастлив добитък във фабриките на Европа, техните генерации, втората, третата и особе­но четвъртата, те са огромният проблем. Защото те нито се интегрират, нито са например алжирци като алжирци, и тъй като нямат собствена идентификация, започват да се превръщат в субект през исляма. И то през един съвършено нов, изобретен ислям. Знам полуграмотното ниво на българските публични медии, които говорят като папагали, използвайки клишетата на CNN, те говорят за ислямизъм, салафити и пр. Това са абсолютно нови, модерни форми на т.нар. ислямска доктрина. Не случайно финансирана и насърчавана по линия на салафитския ислям в Саудитска Арабия или Катар, това даже не е автентичният фундаменталист­ки ислям, който води своето начало от саудитската династия от края на XVIII и началото на XIX век. Грубо казано, този нов ислям е вирус, който е създаден, за да бъде използван. Американската геополитика е създаване на звена на управляем хаос. Един ана­лизатор много точно го казва в „Стратфор". Каква е, казва, нашата стратегия за Близкия изток и Северна Африка - да ги превърнем от държави в племена със зна­мена, каквито те винаги са били. Това става. И затова не случайно „Ислямска държава" се посели точно в неф­тоносните райони на Ирак. Ни малко наляво, ни малко надясно. Защото, който контролира близкоизточния петрол, той контролира енергийното сърце на Европа. САЩ са най-малко зависими от близкоизточния петрол. Икономически те въобще не са зависими от него. Аме­рика произвежда собствен петрол и основно внася от Канада и от Мексико. Но който контролира близкоиз­точния петрол, той контролира трите потенциални геополитически алтернативи на САЩ - това са Европа, Япония и Китай.

КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ФЛИРТА НА АМЕРИКА С ИРАН НАПОСЛЕДЪК?

Иранският флирт е много интересен. Не бива да за­бравяме, че иранският елит е дълбоко проамерикански. Като генезис, като образование. Англосаксонците имат много дълбоки корени в Иран. В Близкия изток има две общества с висока държавна и имперска традиция. Това са Турция и Иран и американците много добре знаят това. Действително другото са „племена със знамена" по техния израз. Изключвам особения случай на Египет, но той наистина е много особен. Така наречените свет­ски диктатури и държави в Арабския изток бяха създа­дени след Втората световна война по геополитически и икономически съображения и те бяха вкарани обратно в хаоса на предмодерността, което не е много трудно за трибалистки общества, каквито те са. Флиртът с Иран не случайно предизвика такова огромно напре­жение и дори гняв в Израел. Защото това показва, че включително ционистките елити в САЩ са готови да пожертват Израел, защото просто са сметнали, че техните интереси не съвпадат със запазването на израелската държава там. Само че има една малка под­робност: Израел ще се бие до последния арабин.

АБЕ НЕ ИЗГЛЕЖДА ИРАНСКИЯТ ЕЛИТ МНОГО ПРОАМЕРИКАНСКИ, ЧЕСТНО КАЗАНО...

Не, аз говоря като цивилизационни корени, като бекграунд, ако щете. Идеята там чрез създаването на движението „Ислямска държава" е много проста: да бъде прекъсната връзката между Иран и Сирия. Чис­то географски вижте на картата кои райони са бло­кирани. Обаче трябва да се отбележи, че никога такава операция не се извършва само с една цел, за решаването само на една задача. Другата цел е да се създаде обективна легитимация за въз­никването на кюрдска държава, която ще играе ролята на втория американски опорен пункт в района. И на Израел. Това означава директно шанта­жиране на Турция и директно шантажиране на самия Иран, който също има кюрдски малцинства. Отговор­ните турски официални лица са в ужас от това, кое­то се случва. Защото една кюрдска държава може да предизвика включително разпадане на самата Турция.

НАИСТИНА ГОЛЯМА Е КЮРДСКАТА ОБЩНОСТ В ТУРЦИЯ.

Тя е най-голямата. По различни преценки е между 15 и 30 милиона.

НЯКОЙ ДЕН И БЪЛГАРИЯ ЩЕ БЪДЕ ИЗТЪРГУВАНА ЗА НЕЩО МЕЖДУ ГОЛЕМИТЕ ИГРАЧИ - САЩ, РУСИЯ, ТУРЦИЯ.

Калина, България е интересна на големите играчи не като народ, а като територия. Такъв срив от 9 мили­она да докараш държавата на 5 милиона, реално ефикас­но пребиваващи на територията на България, никога не е имало. Онзи ден говорих с един приятел, който пътувал с кола през Словения, Хърватия, Сърбия и отивал на морето. И каза, че навсякъде до българска­та граница всичко е обработено, хората гледат да взе­мат максималното от земята си. Kато влезеш в Бъл­гария, все едно, че навлизаш в пустош. Следователно територията е важна. Изчезването на България, без да звучи апокалиптично, няма да се случи като един спектакулярен факт или нещо такова. С фанфари, с гръмотевици. Просто един ден ще се събудим и ще разберем, че живеем в съвършено друга страна. Вече се използва фразата не „ние, българите", а „българските граждани". Трябва да свикнете, че няма етниче­ска конотация, не бива да мислите, че все пак това е държавата на българите. А истината е, че другите са добре дошли, но това е държавата на бъл­гарите. Това като скрита програма бива изтлас­квано от съзнанието на гражданите. Това, съче­тано с друг чудовищен проблем, за който малко се говори - тежкото цивилизационно сриване и изпростяване на младите генерации.
В резултат на успешните реформи в образованието ние имаме полуграмотна младеж, за циганите е ясно, скоро тук ще си имаме афганистански вариант, много скоро. Но проблемът е за тези, които се наричат бъл­гари, техните най-млади генерации, защото аз работя със студенти. Поради това, че те не четат книги, те са вкарани в най-елементарните дискурси на потре­бителското образно моделиране, американско такова. Например те вече не възприемат метафорите, тъй като, за да имаш метафора, трябва да имаш въображе­ние. За да имаш въображение, трябва да четеш. Когато четеш, ти неволно се превръщаш в творец на свят. Четенето задейства друг тип мозъчни връзки в главата. Това нещо при младежите отсъства и даже имах случай, който щеше да е много смешен, ако не беше тъжен: ставаше дума за „Илиадата" и за Троя и един мой студент каза: „Че аз го знам това нещо, как, че аз съм гледал в ютюб трейлъра". Но ако обър­неш внимание, основен лайтмотив на парадигмите на новото обучение е пълната фрагментаризация на света. Има съзнателен отказ от очертаването на големи картини. Това е комповото поколение, цък, цък, копи, пейст и се сглобява нещо, кътваме оттук, оттам. Защо? Защото всеки опит за създаването на обща фундаментална картина се избягва. Когато ти липсват обща картина и представа за света, ти си много по-лесно манипулиран. Не случайно Болонският консенсус стои в основата на новото образование.

Мисля за съжаление, че битката е приключена, и дето казва Вальо Вацев, пожарът в гората ще приключи, когато изгори гората.