/КРОСС/ България е не просто бедна страна. България е една от трите страни в ЕС, където цари най-голяма несправедливост. До този и до други тревожни изводи стига едно изследване на голямата германска фондация Bertelsmann.

Евросъюзът се разпада на богат Север и беден Юг, предупреди Еврокомисията още миналата година. Въпреки кризата държавите от Северна Европа запазват стабилните си икономики, докато в Южна Европа доминират безработицата и безперспективността. Но този континентален разлом се наблюдава не само в икономиката. Както показва едно изследване на голямата германска фондация Bertelsmann, публикувано на 15 септември, в двете географски части на континента и справедливостта е „разпределена" много неравномерно. Обширното проучване взима под лупа 35 критерия на социалната справедливост, обединени в шест големи групи: бедност, образование, пазар на труда, здравеопазване, междупоколенческа справедливост и дискриминация на определени групи от населението. Резултатите показват, че Европа върви към социално разцепление по оста север-юг.

Според „Индекса на справедливост", който измерват експертите от Bertelsmann, най-справедливите общества са изградени в Швеция, Финландия, Дания и Нидерландия, докато най-голяма несправедливост цари в България, Румъния и Гърция. След кризата и тежките реформи, на които беше подложена, тъкмо Гърция се оказва най-несправедливата страна в ЕС. Според авторите на изследването, тази европейска тенденция е като експлозив, който рискува да взриви хомогенността на обществата в Европа: „Ако социалното разединение продължи, ако несправедливостта се увеличава и занапред, под въпрос ще се окаже самото бъдеще на европейския интеграционен проект," четем в изследването. Специално по въпроса за бедността експертите стигат до много тревожни изводи:

„Ако измерваме процента на онези хора, които страдат от тежки материални лишения, ще установим, че в Скандинавските страни това предизвикателство почти не съществува, докато в България и Румъния между 40 и 50 процента от хората са засегнати от така наречената „материална депривация" (мярка за лишаване от блага - б.ред.). Това в особено голяма степен се отнася до децата и младежите". На това място следва едно предпазливо формулирано заключение, което в пряк текст гласи: хората, засегнати от бедност в тези две страни, са лишени от най-елементарните предпоставки и възможности, за да могат да участват в обществения живот и да водят едно що-годе поносимо съществувание.

Според изследването на Bertelsmann, икономическата сила е важна, но не и единствена предпоставка и гарант за повече социална справедливост. Ето защо авторите на изследването апелират занапред европейската политика да си постави като основна задача борбата срещу несправедливостта. Председателят на Европарламента Мартин Шулц реагира с тревога на резултатите от изследването: „Нямаме право бездейно да гледаме как в Европа се отваря ножицата на несправедливостта", каза той и повтори, че Евросъюзът трябва да вземе спешни мерки срещу младежката безработица, която разяжда отвътре обществата на континента.

Разяжда ги обаче и дискриминацията на определени групи, твърдят авторите на изследването: „Всички държави от ЕС са изправени пред предизвикателството да предоставят равни шансове на хората с миграционен произход. В някои страни от Евросъюза обаче проличават и тенденции на масивна дискриминация срещу определени малцинства. Това се отнася най-вече до ромите, които в Унгария, Румъния, България и Словакия са принудени да преглъщат някои сериозни ограничения и дискриминационни практики. Тази етническа група изобщо няма равни шансове за реализация".

Проучването на фондацията Bertelsmann за справедливостта (и несправедливостта) в Европа е много тревожен сигнал, на който политиците са длъжни да обърнат внимание. В противен случай Евросъюзът наистина може да се разпадне точно по този разлом.

Александър Андреев

DW