/КРОСС/Снимката на лидера на ДПС Лютви Местан с турския президент Ердоган се превърна в най-коментираната и тиражирана снимка в навечерието на парламентарните избори. Последвалите обяснения на г-н Местан, че са разговаряли без преводач на „майчиния и за двамата ни език", дадоха поредното основание на дежурните националисти да предупредят как „ДПС ни продаде на Турция" или пък как „Ердоган посяга към България". Реалността обаче е друга.

Самата снимка ясно издава кой от двамата е протоколно безразличен и кой е видимо доволен. Какво цели Ердоган с тази среща, е отделен въпрос. Засега очевидното е, че употребата на това ръкостискане е изцяло във вътрешнополитически и предизборен български контекст. В последвалите дни Лютви Местан започна да отправя всекидневни послания към следващата власт - обеща 200-300 дни толеранс, отхвърли призивите за поставяне на ДПС „в изолатора", припомни последователното прозападно поведение на партията. Всички тези думи и действия отправят два сигнала: единият е навътре към партията ДПС - аз съм тук и то за дълго, а вторият е към т.нар. десни и прозападни партии - ако не харесвате нас, нима харесвате повече проруските националисти?

Пробивът "Ердоган"

Точно преди четири години тогавашният турски премиер Ердоган бе на официално посещение в София. В последния момент той отмени срещата си с някогашния лидер на ДПС Ахмед Доган. Ердоган и друг път е посещавал България - бил е и в Кърджали, но никога не се е срещал с Доган. Поне публиката не знае да е имало такава среща. Знае се обаче, че това определено не се нрави на Доган. В речта си през януари 2013 година, която бе прекъсната от изстрелите на Октай Енимехмедов, основателят на ДПС подигравателно нарече Ердоган „колегата от Анкара на нашия герой-спасител" (Бойко Борисов - б.р.). А навремето Ердоган демонстрира неодобрението си за Доган чрез активната подкрепа за партията на отцепилия се от ДПС Касим Дал.

Лютви Местан от своя страна фокусира върху себе си огромна част от негативното отношение към неприкрито корпоративното поведение на ДПС по време на кабинета „Орешарски". Всесилността на Делян Пеевски стана видима точно по време на неговото лидерство. Докато за широката публика Местан е жонгльорът с думи, който се опитва да оправдава безобразията в управлението, истинският „лидер" на Пеевски живее далеч от прожекторите в т.нар. боянски сарай. Председателят на ДПС съучаства в тази конструкция, но на всеки човек рано или късно би му омръзнало да понася само негативите от наследството на Доган.

Партията ДПС понякога е наричана „военизирана корпорация", друг път - „машина за корупция". Определенията са различни, но сигурното е, че тази организация винаги е била под похлупак. Процесите вътре в нея стават видими за външния свят само чрез недомлъвки, намеци и слухове. Все повече обаче са сигналите, че напрежението между почетния и настоящия председател на ДПС е факт. Централизацията на всички партийни решения, дори на регионално равнище, в ръцете на един-единствен човек, който на всичко отгоре не е председателят на партията, също поражда напрежение в организацията. В тази ситуация отчасти изолираният Местан има нужда от силен съюзник. Точно това е смисълът на снимката с Ердоган. А репликата за майчиния език е насочена към традиционния актив на партията - в публикуваното вече досие на Ахмед Доган се казва, че той „не владее добре писмен и говорим турски език".

Не може да не ни харесвате

Всички, абсолютно всички политически сили, които имат шанс да попаднат в следващия парламент, декларират, че няма да кооперират с ДПС. Призивите за поставяне на партията на „диета от властта" са все по-чести. Дори социологическите проучвания показват, че две трети от българите искат партията на Лютви Местан да остане извън властта. Някои дори говорят за „10-годишна карантина". Тези настроения са лесно обясними - именно ДПС най-последователно и най-цинично преследва бизнес интересите на своята върхушка. Делян Пеевски само ускори това развитие - никой вече не иска ДПС.

В същото време партията е в цветущо електорално здраве и нищо няма да ѝ попречи да постигне поредния впечатляващ резултат на 5 октомври. От една страна ДПС ще има голяма парламентарна група, от друга - всеки казва, че не включва Движението в плановете си за сътрудничество. Стъпил на този факт, Лютви Местан отсега отправя послания към бъдещите управляващи - той обеща на следващото правителство почти година толеранс, а единственото условие, което постави, е кадрите на ДПС да не бъдат масово уволнявани след изборите. Направи го обаче със заплаха: "опущенията в изолационизъм са опасни и по никакъв начин не кореспондират с националния интерес и сигурността на страната". Използва и най-силния си коз - на фона на все по-силните гласове за промяна, Местан не пропуска да припомни последователната прозападна ориентация на партията си.

По всичко изглежда, че „изпитателният срок" на Местан като лидер на ДПС вече е изтекъл. Сега той си има свой път. По-кооперативен от създателя си Ахмед Доган и по-трезв в поведението си. Единственият проблем е самият той - защото беше неизменна част от това ДПС, което днес никой не понася.

Коментар на Иван Бедров; dw.de