Едно електорално объркано общество наистина е способно да повярва, че има нужда от "твърда ръка". Суфльорите, които му нашепват, че либералната демокрация е отживелица, са достатъчно много.

За да укрепи ръководната роля на партията (Фидес), унгарският премиер Орбан трябваше да променя конституцията. ГЕРБ постигна същото само за година и половина и то без да докосне основния закон. Бойко Борисов започна с опипването на почвата в тази посока още предизборно, а това буди сериозни тревоги, тъй като след постигането на модела „Орбан" идва ред на амбицията по технологията „Путин". Ако бившият конституционалист Георги Марков бе възкликнал „Гледайте Борисов, мислете за Орбан" само в зала Арена Армеец, докато ГЕРБ откриваше предизборната си кампания, бихме могли да предположим, че масовите сцени помрачават разума на юриста. Дори бихме допуснали и прекалено вълнение, предизвикано от наситеното присъствие на Веселин Маринов, в комбинация с патетични речи. В случая, обаче, не говорим за „проблясък", нито за инцидентно тласкане на най-голямата партия към апетити с авторитарен привкус. Напротив - конституционният експерт на ГЕРБ работи методично, целенасочено и напълно осъзнато, за да убеждава и бездруго електорално обърканото ни общество, че страната има нужда от здрава ръка, а либерално-демократичните възгледи са отживелица.

Когато опасността стана истинска

Тезата на Георги Марков, че България има необходимост от промяна в модела на управление не е нова. Тя датира от създаването на странния политически субект РЗС. Под предлог, че ще защитава родния производител на домашна ракия от акциз, наложен от неразбиращите тънкостите на българския бит и душевност еврочиновници, лидерът на формацията Яне Янев още в периода 2006-2007 година пропагандираше широко идеята за „рестарт на системата". Консултираше го отново Георги Марков.

Във времето, в което фигури от РЗС обикаляха страната с двулицеви плакати с надпис „Не посягайте на домашняка" от едната страна и „Смяна на политическия модел" от другата, Виктор Орбан още бе лидер на опозицията в Унгария. Така че тогава бившият конституционалист и кандидат-президент на въпросната квази-партия нямаше „успешен" пример, който да дава. Щенията на Георги Марков за твърда ръка и различен модел на управление пък не изглеждаха толкова опасни, тъй като бяха лансирани от странно политическо формирование с неясни, малобройни избиратели и липсваща идеология.

Сега, повече от седем години по-късно, когато зад Марков стои партия с милионен електорат, идеите за нова конституция изглеждат не просто екзотични, а опасни. Сега, когато юристът има за пример унгарския премиер и не се свени да го използва, увличайки в това и вероятния победител на изборите - Бойко Борисов, устоите на инак крехката ни демокрация изглеждат все по-заплашени.

Вкус към авторитаризма

Впрочем, ГЕРБ и в частност техният лидер вече имаха възможност да покажат вкус към авторитаризма и овладяването на всички власти в страната. И без да отрича демократичните устои, в мандата между 2009 и 2013 година бившият вътрешен министър Цветан Цветанов раздаваше „присъди" за различни неудобни магистрати. Без дори да поглежда към Унгария пък Борисов успяваше да изговори цялата държавна власт от първо лице, единствено число. Без да отрича официално либералния модел, както стори Орбан, бившият премиер успяваше да покаже на парламента предпочитанията си за фигурите във ВСС, а след това на ВСС за избрания от него главен прокурор. На Борисов дори не му се наложи да дава обяснения за случаи като „Ало, Ваньо" или едноличните решения за футболни отбори, превозвани с правителствения самолет. Макар и в парламентарна република, премиерът не само се държеше като недосегаем, а Народното събрание дори не понечваше да упражни контрол върху него.

За да стигне до изказването, че ще преследва националните интереси, а не някаква форма на либерална демокрация. И Виктор Орбан преследваше същата цел, настанявайки се удобно във всяка една от независимите власти на Унгария. За да овладее медиите имаше необходимост от законодателна промяна. У нас медиите отдават почит на премиера (без значение кой е той) още преди да е спечелил изборите. За да кадрува в съда, Орбан трябваше да предприеме поредица нормативни стъпки. У нас това се случва с разговор в Банкя. За да има контрол над регулаторните органи, унгарският премиер също трябваше да променя закони. В България регулаторите не са нищо повече от партийни квоти. За да срасне партията си „Фидес" с държавата, Орбан трябваше да промени конституцията. ГЕРБ успя да направи това само за година и половина, без да докосне основния закон.

От Орбан към Путин

Каква е ситуацията към момента? В програмата на ГЕРБ залягат мъгляви обяснения за промяна в основния закон, а уж независими анализатори прокламират създаването на президентска република. В контекста на демонстрираните досега умения от Борисов да овладява всеки източник на власт, идеята за конституционна промяна изглежда като заявка за президентски мандат, който да бъде източник на неограничена власт. Още повече, че само преди година лидерът на ГЕРБ уж на шега каза, че иска да бъде и държавен глава, защото само това не е бил.

Подобен тип опипване на почвата още в предизборната кампания трябва да бъде сериозна индикация за узаконяване на скришните погледи, които Борисов хвърля към Унгария като политическа технология. От друга страна пък симпатиите на Виктор Орбан към руската форма на управление са всеизвестни и са естествено продължение на авторитарния модел, методично налаган в Унгария.

Постигне ли модела „Орбан", (препоръчван така силно от Георги Марков), Борисов неизбежно ще погледне и към технологията „Путин". Още повече, че в ГЕРБ кандидати за ролята на Медведев има достатъчно.

Коментар на Полина Паунова, "Дойче веле"