/КРОСС/ Парачин е малък град в централна Сърбия, в които живеят близо 26000 човека. Той влезе в фокуса на вниманието след обилните наводнения в западната ни съседка през Май. Все още се усещат щетите, които бяха нанесени на хората живеещи в него. Хората в Парачин получават средните за Сърбия заплати и пенсии, но в града, тези които работят в „Сръбската фабрика за стъкло", имат много добри заплати - работниците близо 400 Евро , а инженерите 800 евро, съобщи БНР. Кметът на Парачин Саша Паунович разказа за значението на фабриката за местната икономика.
Фабриката има 850 работници, а някога преди години в нея са работили и 5000 души. Преди приватизацията в нея работиха около 1500 души, част от които чрез социални програми бяха освободени. Фабриката внася днес доста сериозни средства в бюджета на Парачин. В същото време тя дава възможност и на външни местни компании да работят с нея, което дава допълнително възможности на още доста хора. Фабриката има своето и регионално измерение.
Приватизацията на парачинската фабрика за стъкло е била успешна и през последните две години се е видяло, че има интерес предприятието да се развива разказва.
Във фабриката бяха реализирани доста сериозни инвестиции, над 10 милиона евро. Разви производството си и модернизира се. В момента не е завършена до край инвестицията за монтирането на специалната пещ , но за сега това не е завършена заради станалото в България около банката на г-н Василев. Ако тази инвестиция бъде завършена това ще бъде важно не само за Парачин, но и за цяла Сърбия. Така че приватизацията беше успешна до този момент. Ако не бъде завършена инвестицията, заради тези проблеми, могат да бъдат поставени под въпрос работните места на доста хора.
За първи път чух и видях Василев когато той се появи за откриването на втората пещ във Фабриката в Парачин, когато присъстваше и президента на Сърбия Томислав Николич и тогава видях кой е човекът, които стой зад собствеността на Фабриката. След това видях в Интернет кой е той и разбрах че е много богат човек в България. Следващия път, когато нещо чух за него, бе когато започнаха нещата около неговата банка в страната ви. Той никога не е идвал в кметството, за да разговаряме. Това правиха неговите сътрудници и ние в общината нямахме контакт с него като собственик на най-голямото предприятие на територията на Парачин. Дори на откриването на обновеният цех нямах възможност да разговарям с него.