Чувате думата „преференция" често в новините. Помните и онова момче, което е известно повече като „15/15", отколкото с името си. Помните и как в продължение на дълги години много хора повтарят как е време да гласуваме за „личности", а не за „партийни послушковци". Това време вече дойде.

Ако сте от тези, които вярват, че всички са маскари и всички са еднакво лоши, няма нужда да продължавате да четете. Ако вярвате в горното, значи вярвате също, че всички лекари са убийци, всички полицаи са подкупни, а всички журналисти са платени неграмотници. Следващите редове са само за тези, които вярват, че в България все още има свестни хора.

Ето как работи схемата:

Бюлетината е подобна на познатата ви бюлетина от последните европейски избори. Отляво е списък на партиите по реда, който бе изтеглен от Централната избирателна комисия (ЦИК). Затова и всеки плакат, всеки клип, всяка запалка дори, които виждате по време на кампанията, имат голямо число отгоре.

Отдясно на бюлетината пък има кръгчета - от 1 до 32. Те са за поредния кандидат в листата на избраната от вас партия или коалиция. Т.е. ако си харесате 33-та партия - маркирате отляво 33-та партия. В нейната листа обаче има един човек, когото познавате лично и знаете, че е свестен. Или пък ви е харесал от телевизията. Или пък е братовчед ви. Няма значение. Ако този човек - примерно Пешо, е под номер в 12 в листата, тогава гласувате 33 за партия и 12 за преференция.

Какво се случва после с моя глас:

Всеки кандидат с поне 7% преференции от гласовете за неговата партия в неговия район тръгва нагоре в листата.

Вариант 1

Посоченият от мен кандидат вероятно се е харесал и на други хора и той е събрал още преференции. Ако за нашата партия са гласували 1000 човека в нашия избирателен район - примерно Варна, 350 от тях са посочили преференциално Пешо. Т.е. Пешо е спечелил 35% преференция. Ако никой друг не е събрал преференции, всички бюлетини без избран конкретен кандидат служебно се броят като подадени преференции за водача на листата - примерно Гошо. Така в крайното класиране Гошо има 65%, а Пешо - 35%.

Ако партията печели само един мандат - в парламента отива Гошо. Ако са два - отиват Гошо и Пешо. Ако са три - отиват Гошо, Пешо и този, който е бил под номер 2 в листата. Т.е. Пешо просто се е вмъкнал между първия и втория. Струва си да го подкрепим, нали?

Вариант 2

Пешо пак печели 350 гласа с преференция от общо 1000 за нашата партия в нашия район. Мишо обаче е спечелил 400 гласа с преференция. Останалите 250 не са подали преференция. Нали помните - те отиват служебно при водача на листата Гошо. Сега правим класирането - първи е Мишо с 40%, втори е Пешо с 35%, а водачът Гошо се е озовал чак на трето място с 25% преференция.

Тогава в парламента отива Мишо - ако е спечелен само един мандат. Ако са два - и Пешо стяга куфарите. Ако пък са три - водачът Гошо също ще бъде депутат. Така нашият Пешо не само ще бъде народен представител, но и успява да измести поставения от партийното ръководство водач на листата. Струва си да го подкрепим, нали?

Вариант 3

Във вашия избирателен район обаче са се кандидатирали няколко свестни хора. Дори и в партията, на която симпатизирате малко повече, отколкото на другите. Всеки от тези хора е познат на някого, всеки е харесван от някого. И всеки получава преференция. Така за Пешо става по-трудно да събере 350 гласа и той успява да вземе само 200 гласа. Този път част от привържениците на Мишо са гласували за други кандидати и той има 150 гласа с преференция. Още шестима кандидати са получили по 100 преференции, сред тях е и водачът Гошо. Този път сметката е малко по-сложна.

От всичките 1000 бюлетини за нашата партия само 50 са подадени без преференция. Помните - те отиват служебно при водача Гошо. Той обаче има и 100 бюлетини с посочена преференция за него. Общо стават 150 и това е числото, с което той участва в крайното класиране.

Ето го и него: Пешо е на първо място с 20%, Гошо и Мишо са на второ с по 15%, останалите са с по 10%. Тук всеки един глас в повече за някой от тях прави класирането по-лесно. Ако имат еднакви гласове, тогава ЦИК ще определи с жребий кой да е депутат. Важното обаче е, че нашият Пешо вече ще бъде депутат и то само с 20% преференции. Как да не го подкрепим!

Изводите:

- Не е вярно, че водачите на листи са бетонирани.

- Колкото повече хора дадат своята преференция, толкова повече гласът на избирателите ще подрежда следващия парламент, а не ръководствата на партиите.

- Разкажете на вашите приятели колко е лесно вие да посочвате кой да отиде в Народното събрание.

Сега обяснихте ли си защо партийните ръководства не водят кампания в полза на преференциалното гласуване. Изненадайте ги :)

П.П. Заглавието не е мое изобретение. Срещнах такъв хаштаг в социалните мрежи, който напълно кореспондира с идеята на това, което исках да ви кажа.

Иван Бедров, clubz.bg