/КРОСС/ Официалното откриване на реставрираната крепост Яйлата край каварненското село Камен бряг беше съпроводено с протест, информира БНР. 

Археолози, архитекти и други специалисти декларираха, че ще използват Яйлата, за да се борят срещу непрофесионалното изпълнение на подобни европейски проекти.

От месеци от гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство недоволстват от начина, по който се изграждат подобни обекти, финансирани с евросредства, като Перперикон, Созопол и Пернишката крепост.

Според проф. Дияна Гергова случаят с Яйлата, финансиран по Оперативната програма „Регионално развитие", е пример за корупционни интереси. „Използването на огромни суми от еврофондовете за псевдопатриотични и абсолютно противоречащи на всички принципи на опазване и съхранение на археологическото наследство дейности. Огромни суми се използват, на практика, за унищожаване на наследството. В знак на протести или в дълбоки конфликти с местните ръководства, които не са компетентни, но са им дадени правомощия да решават съдбата на такива паметници, наши колеги напускат своята работа, архитекти се отказват от своите права и надзор, поради огромното разминаване между това, което трябва да бъде направено за един паметник и реализацията на тези проекти", заяви проф. Гергова.

„Това е бъдещето на България, а не постоянните жалбоподатели пет-шест-десет човека. Искам да кажа, че не сме дошли от хиляди километри да даваме акъл на местните хора какво да правят", подчерта кметът на Каварна Цонко Цонев.

Европейските пари са около 1,8 млн. лева. Съфинансирането от общината е с около 400 хил. лева

Първата копка на обекта е направена през октомври 2013 година. За него са предвидени 2,2 млн. лв. по оперативна програма „Регионално развитие", с които кметът на Каварна Цонко Цонев „реставрира", като надгради двуметровата крепостна стена до 6 м, за да е по-внушителна, както и да създаде „модерни европейски атракции", с които да привлича туристи. През 2013 г. по проекта са усвоени повече от 745 хил. лв. като безвъзмездна финансова помощ.

Основната цел на проекта „НАР Яйлата - античната врата на Добруджа" е „съхраняване на културно-историческото наследство и свързаната с него инфраструктура, чрез превръщането му в модерна европейска атракция, и изграждане на устойчиви механизми за целогодишно развитие на туризма на територията на община Каварна", пише в Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България.

От своя страна специалисти и археолозите споделят сериозни резерви към повече туристи точно в тази местност, която е и силно уязвима. Яйлата е красиво място с уникален терасовиден релеф, скални пещери, много напластена история и ценно биоразнообразие. Не е случаен фактът, че още през 1989 г. мястото е обявено за национален археологически резерват заради откритата там ранновизантийска крепост, мегалитни паметници, пещери, които са били обитавани, скални манастири, но има още много неразкрити пластове от миналото. Това е местообитанието на повече от 15 растителни видове, включени в Червената книга. Сред тях е и дивият божур. Около 100 са защитените растителни и животински видове, които обитават местността, която е част от мрежата „Натура 2000". Това е и място за миграция на птиците. Става дума за изключително ценно местообитание, което е под екологична защита. Или би трябвало да е.

„Ако този проект има всички разрешителни да строи на това място с уникална природа, това показва колко измислена е цялата ни система за превантивна защита на зоните от „Натура", коментира през април за „Дневник" Стефан Аврамов от българска фондация „Биоразнообразие". Според него проектът е в тотално противоречие с опазването на природата, както и духа на мястото. Аврамов сравни реставрирането на Яйлата с това на Перперикон и Татул, където така са унищожени редица неща, съхранени с хилядолетия преди това. „В подобни проекти трябва да направим важен избор между туристическия атракцион в бруталния смисъл на думата или опазването на традиции и история", смята Аврамов. По думите му в конкретния случай става дума за строителство, дори да се води за реставрация и без значение, че се работи с камък, което уврежда средата там като природа и история. Според Стефан Аврамов това е пореден пример за начина, по който у нас се социализират исторически и културни паметници не както трябва, въртят се пари и ценното в тях се унищожава.