/КРОСС/„Не говоря често български, но всъщност съм дошъл да чуя какво ще кажат колегите, не да им давам уроци", каза Цветан Тодоров в първата си среща с българската публика за 50г.

Видният френски езиковед от български произход се завърна в България за представянето на филма на дъщеря си, Леа Тодоров.

Стотици се събраха пред Френския институт на пл. „Славейков" вчера. Обявената прожекция в „сградата на Алианса", както е известна, привлече огромен брой хора, повече, отколкото можеше да събере залата и на площада бе изнесен екран.

Така още повече хора успяха да видят филма „Спасяване на човечеството в работно време" на Леа за злополучната мисията на ОССЕ в Косово и да чуят след това дискусията за бъдещето на демокрацията в Европа.

Модерирана от посланика на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан, дискусията търсеше отговори на въпроса как е минал преходът в България.

„От падането на правителството на Жан Виденов, няма колебание у хората, както и у партиите за това къде е мястото на страната и каква е тя: република, геополитически част от група демократични страни, ЕС, както и че при заплаха може да разчита на колективната защита на НАТО", въведе темата посланик дьо Кабан.
Проф. Богдан Богданов от НБУ определи демокрацията у нас през десетилетията като „битова свобода".

Проф. Стоян Атанасов от СУ посочи ксенофобията като проблем на българското общество в момента.

Доц. Боян Знеполски от СУ анализира прехода през протестите през 90-те и сега.

„Съмнявам се, че България и Франция са толкова различни. Има различен начин на живот, различен начин на натрупване на богатството в миналото", каза Цветан Тодоров.

„В съвременния свят демокрацията не изглежда заплашена от откритите й врагове. През Първата и Втората световна и през Студената война се нападаше идеала за демокрация. Днес Саудитска Арабия, Иран, Ислямска държава нападат демокрацията, но не са голяма заплаха. Демокрацията има вътрешни врагове", каза писателят.
Според него това е манипулацията на хората, превръщането им в тълпа и месианството, обещаването на земен рай в духа на традицията от 16в.

„Не с революция, технологии, а с образование и възпитание ще се преборим с вътрешните врагове. Щом са се родили, значи ще умрат един ден. Не бива да се отчайваме", завърши Цветан Тодоров.

Цветан Тодоров е роден в София, но от 50г. живее във Франция.

В момента е почетен ръководител на научни изследвания на Националния център за научни изследвания в Париж (CNRS). Философ, литературен критик, социолог и есеист, Цветан Тодоров е един от най-ярките съвременни представители на хуманизма в Европа.

Известен е повече като „френски" автор. И има защо. Цв. Тодоров бе умишлено „забравян" в родината си по времето на тоталитаризма и неговите произведения, дори името му, не бяха включени в про-съветските учебни програми в университетите.

Сред книгите му, преведени на български език са „Завладяването на Америка", „Страхът от варварите", "Семиотика. Реторика, Стилистика", "Красотата ще спаси света: Уайлд, Рилке, Цветаева", „Гоя в сянката на Просвещението", „Интимните неприятели на демокрацията", и др. на издателство „Изток-Запад".

Подобрено, второ издание на „Несъвършената градина" от 2004, под заглавие „Недовършената градина" издаде сега НБУ.

Писателят, който казваше, че „България е затворена страница" за него, вече твърди с гордост че „ние сме минали за 10г. това, което на другите /европейски демокрации/ са им били нужни 100 години".

Посещението на Цветан Тодоров в родината съвпадна и със Световния конгрес по семиотика 16-20 септември, чийто домакин бе НБУ.