/КРОСС/ С дефицит от 4-4,5%, вместо планираните 1,8% може да приключи финансовата 2014 г., съобщиха за „24 часа" високопоставени държавни източници. Това означава, че държавата няма да разполага с около 3,2 - 3,5 млрд. лв. в последните месеци на годината.

Във финансовото министерство вече подготвят план за актуализация на бюджета. Предварителният му вариант ще бъде обявен в понеделник, а още в неделя проектът ще бъде изпратен на синдикати и работодатели, защото планът е тристранният съвет да го обсъди в понеделник.

"Не коментирам", лаконичен бе министър Румен Порожанов вчера. От пресцентъра му заявиха: "Нито отричаме, нито потвърждаваме каквато и да е информация, експертите още работят, изчакайте понеделник, ще обявим вариант за обсъждане".
Ако не се намери решение, може да влезем в процедура по свръхдефицит, която Брюксел ще ни наложи.

Планът на министър Порожанов е бил обсъден вчера на оперативно заседание на МС. Тревожните цифри да бъдат подготвени като вариант за актуализация и след обсъждане в Тристранния съвет, още в сряда да влязат в Министерския съвет, се разбрали вчера министрите. След това ще се чака новият парламент. Подготвяло се дори извънредно изявление на финансовия министър Порожанов в национална медия тази неделя, казват запознати.

За актуализация на бюджета Порожанов предупреди веднага, след като пое поста. Тогава той заяви, че е възможно бюджетният дефицит да достигне 3% от БВП до края на 2014 г. И се зарече: "Ще опитаме да го удържим до 3%, което влиза в Маастрихтските критерии, за да не влизаме в процедура по свръхдефицит, а само в обяснителен режим защо не сме изпълнили бюджетните си цели", каза тогава Порожанов.

При подготовката на вариантите обаче, експертите му установили, че само забавянето в събирането на приходите и спрените плащания от ЕС по замразените ОП „Околна среда" и „Регионално развитие" вече са надули дефицита до 1,2 млрд. лв. още в края на юли, което е 78% от планирания за цялата година.

Какви са причините за заплахата?
1. Въпреки че служебният премиер Георги Близнашки и финансовият министър Румен Порожанов отчетоха, че приходите били надценени, за да бъдат направени повече разходи, те направиха същото. До момента няма видимо увеличаване на приходите. От митниците за 2 месеца в хазната влязоха 50-70 млн.лв. приходи и така „стопиха" изоставането в приходната част от 600 млн. лв. до 530 млн. лева.

Хайките на данъчните за касови бележки и укрити обороти вкараха допълнителни 120 млн.лв. Очакванията са при актуализацията планът за приходите да се коригира с 1 млрд.лв. надолу.

Служебният кабинет продължи харченето, въпреки, че отчете преизпълнение на плана за разходите с 990 млн. лв. На 10 септември МС извади 750 млн. лв. от централния бюджет и ги даде за разплащане по проекти от спрените оперативни програми ОП "Околна среда" и ОП "Регионално развитие" се осигурява продължаването на тези проекти". Ако тези пари не бъдат възстановени от Брюксел, те ще вдигнат дефицита в края на годината с почти 1%.

На всяко заседание, служебният кабинет е одобрявал допълнителни разходи - средно за 40-70 млн.лв., установи „24 часа". Така буферът от 500 млн. лв., заложен в бюджета е почти усвоен. Преди седмица например кабинетът спря публичната инвестиционна програма за 500 млн. лв. за общини без сключени договори с изпълнители. Министрите пренасочиха част от паритеза инвестиции към издръжка на администрация - на президента, за СЕМ, за БНТ.

Още няма решение на Брюксел за възстановяване на плащанията по двете оперативни програми. До момента, пари за финансирането им се вземат от бюджета- над 400 млн.лв.

Сигурна вече е загубата от финансовите корекции - 153 млн. лв. европари, заради сбъркани проекти. Експертите на Порожанов изчислили, че има вероятност финансирането по европрограми до края на годината да достигне до 1,2-1,5 млрд.лв., които формират дефицит, докато не бъдат възстановени.

Неяснотите около КТБ и банковата система също могат да затруднят балансирането на бюджета.