/КРОСС/ "Непротивокоалицииоснователствувайте" - това е заглавието на анализа на Веселин Стойнев в "Труд"

Изборите решават кой ще управлява. Не е задължително това да е този, който ги спечели. При предишния парламентарен вот ГЕРБ, макар и първа, остана в опозиция.

Според социологическите проучвания засега не се очертава ГЕРБ да спечели абсолютно мнозинство. И колкото повече партии влязат в 43-ия парламент, толкова по-малко депутати ще има ГЕРБ. Според електоралните сондажи на "Галъп" и "Екзакта" в средата на кампанията, шансове за парламентарно представителство имат 6-7 партии.
Преференциалният вот пък дава на партиите шанс да постигнат максимума си. Две трети от избирателите на Реформаторския блок /според "Екзакта"/ ще пренареждат листите. И ако всеки от тях гласува за човек от своята партия, ще осигури по един парадоксален начин единството на коалицията. Без преференцията РБ сигурно ще има по-малък резултат от най-скромния сбор на съставляващите го партии.
При големите формации, които могат да вкарат повече от един депутат от един избирателен район, преференциалният вот няма толкова голяма тежест, но пак е вариант за разочаровани и несъгласни да останат под партийната си стряха. Половината от социалистите /по "Екзакта"/ смятат да пренареждат листите, което вероятно "ще спаси" мнозина от тях от изкушението да гласуват за някоя нова лява или патриотична алтернатива, или изобщо да не гласуват. Над една трета от избирателите на ГЕРБ също възнамеряват да ползват преференция, което е шанс за Бойко Борисов да не пропилее гласове заради нежелани водачи.
Предизборната кампания във финалната си права също може да наклони везните в различни посоки, дано само това не е ала "Костинброд" от миналия май. Гласовете от чужбина, които няма как да се отчетат в социологическите сондажи и които този път се очаква да са повече, също може да осигурят допълнителни депутатски места, най-вече за ДПС, Реформаторите и ГЕРБ.
Решаващо обаче за това дали и какво управление ще роди 43-ият парламент е има ли варианти за следизборна коалиция. Изглежда българите са наясно, че е почти невероятно една формация да спечели самостоятелно мнозинство, или пък залагат на политическа стабилност с по-широка парламентарна подкрепа. Затова 56% от решилите да гласуват /според "Галъп"/ смятат, че най-добре за страната е да имаме коалиционна власт, едва 12% са за еднопартийно управление.
Според заявките на партиите с шанс да влязат в парламента обаче коалиционни формати не се очертават. Всички изключват ДПС като партньор. ГЕРБ и РБ през ден се развеждат. ББЦ декларира пълна самостоятелност. Патриотичният фронт би могъл при определени условия да се коалира вляво или вдясно, но дори и да влезе в парламента, едва ли депутатите му ще са достатъчни за двупартийна коалиция. Трипартийна вляво заедно с ДПС е двойно изключена /БСП не ще ДПС, а ПФ е невъзможно да го преглътне/, а вдясно, заедно с ГЕРБ и РБ е имагинерна /Реформаторите още не са преглъгтнали Герберите, камо ли Патриотите/.
Така след 5 октомври ни очаква замазване, отричане от предишни позици за некоалиране или инатливото им отстояване. Преговорите за съставяне на правителство вероятно ще се проточат, възможно е и да не се стигне до реализиране на мандат и зимата да има нови избори. До това най-глупаво решение партиите ще стигнат толкова по-бързо, колкото повече в остатъка от кампанията се заричат кой с кого няма да се коалира.