/КРОСС/ В глобални мащаби има затопляне на климата, това обаче не означава, че навсякъде ще става по-топло. Това заяви пред Дарик изследователят на промените в климата Антоанета Йотова, като допълни, че глобалното затопляне може да бъде изразено както със силно засушаване, така и с интензивни валежи, които водят до наводнения.
По повод информациите, че температурите през идващата зима у нас могат да достигнат до - 40 градуса, Йотова коментира, че все още е рано да се дават точни прогнози, но населението трябва да бъде подготвено за всякакви климатични аномалии.
По думите й се налага да бъде изготвена Национална стратегия за адаптиране към промените в климата, която да координира действията между държавните институции и общините.
"В глобални мащаби има затопляне на климата, но това не означава, че навсякъде ще става по-топло, по-приятно и по-лесно. Промените в локални мащаби са коренно различни от това какво се случва на глобално ниво. Просто по различен начин се проявява - може да бъде засушаване, могат да бъдат интензивни валежи с наводнения, може да бъдат силни бури. Всичко това сумарно дава едни неблагоприятни ефекти, свързани с това глобално затопляне", каза Йотова.
По отношение на метеорологичните условия през предстоящата зима прогноза не може да се даде, категорична е експертът. "Въз основа на наличните данни от изследванията и това как науката може да оперира с тях, колегите от НИМХ към БАН дават реални възможни сценарии за това каква ще бъде зимата", коментира тя.
"След като виждаме, че в резултат на промените в климата имаме много повече и по-интензивни екстремни прояви на времето, значи ние бихме могли да очакваме, че и зимата няма да ни бъде така приятна и спокойна, а може да ни изненада и с много ниски температури, и с високи температури", каза Йотова и припомни първият месец на тази година, който беше топъл и също се характеризираше с необичайни за сезона прояви на времето.
Въпросът опира до национална стратегия за адаптиране към промените в климата и тя да дава рамката, по която всички министерства, всички държавни институции и общинските власти и дори отделните хора да работят в синхрон, координирано, каза Йотова. По думите й една национална стратегия не може да реши проблемите, но може да даде основата, върху която да се гради друг вид координация, друг вид адекватни, синхронни действия на всички нива.