/КРОСС/Днес, 26 септември 2014 г., от 11.00 часа, в Аулата на Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски" Юлия Кръстева ще изнесе публична лекция "Нови форми на бунта". 

Възможно ли е да се бунтуваш днес, какво точно означава това и как да се отиде отвъд онези форми на ентусиазъм, вдъхновен от истинските ценности, които се сринаха, преминавайки в тоталитаризъм - това ще бъдат основните въпроси, които лекцията ще разгледа, казва Юлия Кръстева пред радио "България".

"И моят отговор е, че най-добрият бунт е поставянето под въпрос на собствените ни ценности, обновлението на нашите идеали, внимание към изключителността на всеки индивид с неговите творчески и личностни възможности, преосмислянето на хуманизма и оттук важността на хуманитарните науки, в това число и на психоанализата. Накрая ще засегна и горещия днес въпрос за тези, които аз наричам "новите чужденци", хората, които се чувстват изключени от демократичната система, от глобализацията и по-специално младежите от крайните квартали, които стават джихадисти."

Лекцията ще бъде на български език, а дискусията - на български и френски

Темата за революцията и бунта в техните многопластови исторически значения и проявления занимава Юлия Кръстева още от времето на младежкия й magnum opus „Революцията в поетическия език" (1974). По-късно, в перспективата на настъпилите социални и политически промени в света, тя се връща към тази тема в крупните си изследвания „Смисъл и безсмислица на бунта" (1996) и „Съкровеният бунт" (1997). В лекцията си пред академичната общност на Софийския университет Кръстева ще постави тази проблематика в контекста на глобализацията с нейните инструменти да превръща всяка съпротива в зрелище и в интегрална част от обществото на спектакъла. Днес страдаме от заболяване на идеалността. Между нихилизма и фундаментализма, които са симптоматиката на тази болест, какви могат да бъдат „новите форми на бунта"? Според Юлия Кръстева те непременно трябва да тръгнат от революцията в себе си и наличието на душевен живот.

Юлия Кръстева, доктор хонорис кауза на Софийския университет и на редица университети в Съединените щати, Канада и Европа, e родена в България и още като студентка по френска филология в Софийския университет става част от една мощна, изпълнена с енергия интелектуална генерация (Цветан Стоянов е близък неин приятел), която се надява със силата на духа да преодолее репресивната идеологическа машина и да изведе българската мисъл на световната сцена. Изгнанието дава на Юлия Кръстева този шанс. От 1966 г. тя работи и живее във Франция.

Днес Юлия Кръстева е теоретичка, писателка, психоаналитичка, почетен професор в Университета Париж 7 - Дидро и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество. Офицер на Почетния легион, командир на Ордена за заслуги (2011). През 2004 г. става първата носителка на наградата Холберг (създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда). Получава наградата на името на Хана Аренд през декември 2006 г. и на името на Вацлав Хавел през 2008 г. Юлия Кръстева е авторка на трийсет книги, сред които „Революцията в поетичния език", „Истории на любовта", „Сили на ужаса", „Черно слънце. Депресия и меланхолия" (преведена на български), „Сетивното време. Пруст и литературният опит", трилогията „Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет", „Омраза и прошка", „Тази невероятна нужда да вярваме", „Нагони на времето", както и на романите „Самураите", „Убийство във Византия" (преведен на български) и др. Нейното творчество е преведно на десетки езици и изцяло на английски език.