/КРОСС/Всички партии без ГЕРБ са против предложената от служебния кабинет актуализация на държавния бюджет за 2014 г. Критики предизвикват както завишаването на разходите с още 448.5 млн. лв. на фона на липсващи приходи и нарастващи дългове, така и предложените алтернативи за изход от кризата с КТБ. 

Това става ясно от първите коментари по предложения от служебното правителство проект за актуализация на държавния бюджет. Проектът предвижда намаляване на приходите с близо 1.06 млрд. лв. и завишаване на разходите с 450 млн. лв. Този нов дефицит от близо 1.6 млрд. лв. (заедно с минуса при еврофондовете и НЗОК) трябва да се покрие с теглене на нови заеми. Допълнителен дълг в размер до 2.9 млрд. лв. се предвижда и за евентуално оказване на ликвидна подкрепа на банковия сектор.

Според прочита на ГЕРБ тази актуализация е показателна за наследството от кабинета "Орешарски". "Като гледам каква трябва да бъде актуализацията на бюджета, и най-тежките прогнози се сбъдват", коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, без да навлиза в детайли. С повече аргументи, които припокриват мотивите на служебния кабинет, излезе кандидат-депутатът на ГЕРБ Менда Стоянова. Според нея очакваното неизпълнение на приходите в размер на 1 млрд. лв. е логично следствие от раздути прогнози и ревизираните в посока надолу макроикономически показатели са доказателство за това. Стоянова счита за неизбежно и предложеното завишаване на разходи. "Бюджетите на министерствата бяха отрязани с 12% при приемането на бюджета заради програмата за растеж на регионите, после се орязаха втори път със заложения буфер от 10%. В същото време има поети ангажименти без осигурен ресурс - само в МВР за подсигуряване на вече увеличени заплати са нужни 112 млн.лв.", даде пример тя. Според ГЕРБ недостиг има и в други системи. Както "Сега" писа, подобна разбивка в проектозакона отсъства и от него не става ясно за какво ще бъдат извънредните разходи. Сумата от 448.5 млн. лв. се предоставя като резерв на правителството - подход, заради който м.г. президентът Росен Плевнелиев наложи вето над актуализацията на кабинета "Орешарски".

Партиите от Реформаторския блок са категорично против това безадресно завишаване на разходите. "Финансовото министерство трябва да излезе с много подробен разчет за какво точно смята да разпредели средствата, с които ще натовари данъкоплатеца", коментира пред "Сега" кандидат-депутатът Гроздан Караджов. Според Мартин Димитров нито една фирма и нито един семеен бюджет не би постъпил при криза така, както се предлага в актуализацията. "Няма никакъв опит за намаляване на неефективни разходи, допуска се прекалено голям дефицит", коментира той. В блока не одобряват и предвиденото вземане на заем, с който да се осигурят пари за КТБ. Реформаторите обаче намират актуализацията за нужна заради нереалистично заложените приходи в бюджета. От там са готови между първо и второ четене да предложат промени в проектобюджета и да отстояват нуждата от оптимизиране на разходите. Неофициално и в ГЕРБ не отхвърлят възможността по част от параметрите да има промени при евентуално гласуване в парламента. 

От ДПС вчера разкритикуваха остро момента на публикуване на проекта, но движението също дава знак, че е готово да работи по него. "Ние не сме наивници. Очакват от нас да приемем безрезервно представянето на проекта точно в седмицата на изборите. Защо това не бе отложено за идната седмица", коментира пред "Сега" кандидат-депутатът Йордан Цонев. Той допълни, че ДПС продължава да стои зад предложената при кабинета "Орешарски" актуализация, която предвиждаше намаляване на приходите в по-малък размер - 500 млн. лв., и допълнителни разходи единствено в полза на НЗОК. Цонев обаче даде знак, че движението е готово на диалог. "Стоим зад предходната актуализация, защото за нея има ясни разчети. Сега се предлагат нови числа, по които трябва допълнително да се работи", допълни той.

В БСП не приемат предложената актуализация на бюджета нито в приходната и разходната му част, нито в увеличаването на дълговото бреме. "Предложеното намаление на очакваните приходи с 1 млрд. лв. е безумно на фона на данните за изоставане от около 650 млн. лв. Това означава, че не се полагат никакви усилия за повишаване на събираемостта. Това е най-лесният начин - като не можем да изпълним приходите, да не се опитваме да го правим", коментира кандидат-депутатът от БСП Георги Кадиев пред "Сега". "Предвидената възможност за ликвидна подкрепа от 2.9 млрд. лв. за банковия сектор говори за тенденция КТБ да се спасява с публични средства", коментира още Кадиев. Групата на БСП бламира и предложената от кабинета "Орешарски" актуализация, която предвиждаше намаляване на приходите с 500 млн. лв. и завишаване на разходите с 225 млн. лв. заради НЗОК.

ПОЗИЦИИ 

Георги Ангелов, икономист от "Отворено общество": 

Няма как заложените приходи в бюджета да се изпълнят и това прави актуализацията необходима. В разходната част обаче не се дава никакъв знак, че безконтролното харчене на пари от нереформирани системи ще спре. Отново се предвиждат допълнителни пари за системи като МВР и здравната каса, които постоянно не успяват да се справят с бюджетите си. Това е много лош сигнал - че нереформираните системи спокойно могат да продължат да харчат, защото ще получат пари. Не е лошо да се мисли за поемане на изрични ангажименти за реформи в тези системи. По отношение на КТБ законопроектът всъщност развива две алтернативи. В случай че се върви към неплатежоспособност на банката, се предвижда възможност фондът за гарантиране на влоговете да вземе гарантиран от държавата заем в размер на 2 млрд. лв. и да се покрие недостига в него за изплащане на гарантираните депозити. Развит е и друг сценарий - за спасяване на банката чрез осигуряване на ликвидна подкрепа от бюджета до 2.9 млрд. лв. Не считам за правилно този въпрос да се решава сега, било то с осигуряването на алтернативи, преди да е ясно състоянието на банката.

Божидар Данев, БСК:

Единственото безспорно нещо около проекта е, че ще има неизпълнение в приходната част, което се дължи и на лошо планиране, и на други обективни обстоятелства, като политическа криза, спад на европейската икономика и банкова криза. Начинът, по който се предлага тази актуализация обаче, е абсолютно неприемлив. Не знаем какво е очакваното неизпълнение на бюджета за тази година към края на септември, не знаем какво е състоянието на фискалния резерв, не знаем с каква срочност заеми се взимат и кога ще ги връщаме. По адрес на разходната част в бюджета не може да се разрешават 500 млн. лв. нови разходи, когато се вземат такива заеми. Тези пари не са предвидени за инвестиции, ще ги изсипем в канала. Не знаем каква е картината и при КТБ, колко точно е недостигът във фонда за гарантиране на влоговете. Просто е недопустимо лимитът на дълга да расте толкова рязко. Постоянно се изтъкват като контрааргумент големите плащания по падежи в началото на 2015 г., но те са въпрос на следващия бюджет и могат да се решат догодина.

НЕДОСТИГ 

Наред с МВР сериозни трудности с изпълнението на бюджета ще имат още няколко министерства. Дупката в социалното министерство според Менда Стоянова възлиза на 47 млн. лв. По данни на ГЕРБ не стигат парите и за Държавен фонд "Земеделие". Тук за различни групи са платени 72 млн. лв. повече от предвиденото. "Това става за сметка на други като зеленчукопроизводителите", обясни Стоянова. Недостиг има и в регионалното министерство. От ГЕРБ уточниха, че 900 млн. лв. от предвидените 2.9 млрд. лв. за ликвидна подкрепа на банките всъщност са предвидени за ПИБ. За банката вече бе осигурен ресурс в размер на 1.2 млрд. лв., но това стана чрез теглене на краткосрочен заем, чийто падеж предстои през ноември, тоест следва да се рефинансира. 

Таня Петрова, "Сега"