/КРОСС/„Пипи Дългото Чорапче вече не може да бъде дъщеря на негърски крал. Заради опасения, че може да бъдат изтълкувани като расистки, някои реплики и действия на любимката на милиони деца, те бяха отстранени от новата версия на телевизионната адаптация на едноименния роман на Астрид Линдгрен. Бащата на Пипи ще бъде вече просто крал, а сцената, в която героинята си дърпа очите, за да се направи на китайче, също ще бъде отстранена от популярния детски сериал. Тези и други подобни промени реши да направи шведската телевизия SVT, за да не обиди някои от зрителите си." - това съобщи БНТ в новинарската си емисия.

Е, щом ще пазим нечии чувства и права, в контекста на епидемията от ебола, причинила вече хиляди смъртни случаи, от филма трябва да изпадне и г-н Нилсън, защото той е представител от видовете маймуни, които разпространяват вируса, пише в коментара си за "Гласове" Лияна Панделиева.

Трябва да се махне и коня от верандата, защото той няма валидно разрешение от общината да живее там, да не говорим, че тази площ не отговаря на нормативите на ЕС за отглеждане на щастлив кон;

Напълно невъзможно е Пипи да вдига коня над главата си - така ще бъдат нарушени неговите права, както съществува и риск други деца да опитат това у дома;
Да се махнат и дългите чорапи на Пипи, защото според Комисия за защита на потребителите те са дълги и тя може да се обеси на тях, докато си играе;
Задължително от сценария да бъде изтръгнато дървото, което ражда лимонади, защото те са газирани и вредни;
Родителите на Томи и Аника да бъдат докладвани на социалните служби, защото те доброволно оставят децата си под влиянието на емоционално нестабилната Пипилота;
Да бъде премахната сцената в която Пипи побеждава акулата, защото защитниците на рибите ще се възпротивят;
Накрая - да махнем и самата Пипи, защото тя е малолетна (едва на 9 годинки) и не може да живее сама, а трябва да бъде настанена в социален дом или благородно и морално приемно семейство. Освен това задължително трябва да тръгне на училище и да не казва нито думичка срещу таблицата за уморение.
В цялото безумие по налагане на цензура в световната класика се постига единствено акцент върху проблеми, които всъщност не съществуват.Да прощават свръх толерантните продуценти от шведската SVT, но няма по-сладък пример за етническа търпимост от мечтата на Пипи, останала без татко (и с майка ангел), да си го представя жив и здрав на екзотичен остров с чернокожи.Книгата е написана през 1941 година - по време на Втората световна война. И в годините, когато един европейски диктатор търси расова чистота, Линдгрен излиза насреща с чудната история за приятелство с чернокожите, с другите раси. Колко по-етична може да е една детска книга?

Идеята за любов и единение между децата и непознатите хора от други раси, разказите за чудните и непознати обичаи и култури прави Астрид Линдгрен автор, изпреварил силно своето време по отношение на расовата етика. Щастието на Капитан Дългия Чорап в далечна и екзотична държава е израз на обич към непознатите хора по света, към чудния свят на различното.
Е, Пипи си отива. Да се готви Емил от Льонеберя, РВД-тата да внимават за Карлсон и да се ослушват за децата от Шумотевица. За Винету просто не ми се мисли.

Източник: "Гласове"