/КРОСС/ Нови и неочаквани тенденции в края на предизборната кампания, за това свидетелстват данните от последното социологическо проучване на агенция "АФИС". На първо място следва да се подчертае интересната интрига в дясно. Възходящото развитие на Реформаторския блок е прекратило нарастването на ГЕРБ. Независимо, че партията на Бойко Борисов запазва предимството си на първа политическа сила в електоралната група на ГЕРБ се наблюдава увеличен дял на колебаещи се избиратели, които не е сигурно, че ще потвърдят декларирания си вот на 5 октомври, но и че ще гласуват изобщо. БСП със сигурност ще удържи позицията си на втора политическа сила въпреки привидно късата дистанция между нея и ДПС. Голямата загадка си остава резултатът на следващите пет партии, чиято подкрепа по време на кампанията често варираше на приливи и отливи. Партиите от тази група може да поднесат изненада в изборния ден, категорични са от социологическата агенция.

Очертаващата се избирателна активност се движи в стойности, приблизително близки до активността на парламентарните избори през май миналата година. В началото на кампанията регистрирахме спад в интереса към предстоящите избори, но към края на кампанията се наблюдава връщане към изходните нива от 50-55% или 3.4-3.7 млн. души, съобщават от "АФИС".

От тази гледна точка преизчислените в номинални гласове дялове на основните партии изглеждат по следния начин:

ГЕРБ ....................................................................................................................... 1,150-1,200 хил.
БСП .............................................................................................................................. 700-725 хил.
ДПС .............................................................................................................................. 470-490 хил.
Реформаторски блок ................................................................................................. 240-250 хил.
България без цензура................................................................................................ 220-230 хил.
Патриотичен фронт ................................................................................................... 170-180 хил.
АБВ .............................................................................................................................. 155-160 хил.
Атака ........................................................................................................................... 150-155 хил.

Факторът, който може да промени описаната картина е задграничният вот, ако е в стойности над обичайните за парламентарни избори.

Данните свидетелстват за неравномерно разпределени нагласи за упражняване на правото на преференциалния вот както между основните партии, така и по региони. Сравнително по-изразена готовност за използване на преференциите декларират избирателите на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и Атака. Докато първите две формации обаче са коалиции и в тях е налице логично съперничество между съставящите ги партии, високата нагласа за преференции по отношение на Атака е изненадваща. От друга страна това е вероятната причина за възходящото развитие на тази формация по време на кампанията, която за пореден път като че ли възкръсва от мъртвите, анализират от "АФИС".

При условие, че изборният резултат е приблизително идентичен с прогнозните данни разпределението на мандатите в следващия парламент ще изглежда по начина, представен на долната диаграма. Видно е, че ако това се случи, първо - формирането на мнозинство се очертава като трудна задача, второ - евентуалното мнозинство ще представлява най-малко тройна коалиция, освен ако не се стигне до коментирания напоследък „германски" вариант на широка коалиция между първите две политически сили. Картината би се променила съществено, ако комбинация от вътрешни и външни електорални събития и факти не намалят броя на парламентарно представените партии, подчертават от агенцията.

Абсолютно сигурни участници в следващия парламент са ГЕРБ, БСП и ДПС, а почти сигурни - Реформаторският блок и България без цензура. Останалите три формации - Патриотичният фронт, АБВ и Атака са под риск, макар и в не висока степен, да изпаднат от разпределението на мандатите. При подобно развитие на нещата дяловете на първите пет формации ще се повишат, но това пак няма да облекчи задачата за съставяне на стабилно мнозинство. Единственият вариант, при който може да се постигне такова мнозинство е, ако в парламента се класират само три или четири формации, което обаче е изключително слабо вероятно, коментират от "АФИС".

Период на провеждане: 27-30 септември 2014 г. Брой на анкетираните лица: 1200. Подбор на респондентите: случаен. Метод на регистрация: количествен - полустандартизирано интервю "лице в лице" в дома на респондента. Данните са представителни за мнението на пълнолетните граждани с избирателни права. Коментарът е на АФИС. Проучването е извършено със собствени средства на агенция АФИС.