Разказ на един от първите огнеборци, отишъл на мястото на взрива
Секция: БЪЛГАРИЯ
02 Октомври 2014 15:27
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Разказ на един от първите огнеборци, отишъл на мястото на взрива

/КРОСС/ „Има план да не се влиза на територията на завода при такива произшествия, но аз реших, че има застрашени от изгаряне хора и трябва да влезем вътре и да спасим колкото може повече от тях". Това разказа в ефира на Дарик един от първите огнеборци, отишъл на мястото на взрива в село Горни Лом.
Пламен Петров е шеф на пожарната в Белоградчик. Той решава заедно със своите колеги да се опитат да спасят работници, да гасят огъня и да претърсят съседните полуразрушени сгради.
Около 17:05 ч. на телефон 112 са получили сигнал за произшествие в завод „Миджур", село Горни Лом, а около 17:45 ч. пристигнали на мястото на произшествието.
„Първото нещо, което видях, беше около 10-15 човека, струпани пред входа на завода. От разказите на част от тях разбрахме, че има пожар в един от цеховете и има застрашени хора от изгаряне. Нямах време да се обадя на никого и затова прецених, че трябва да влезем вътре и да може да спасим колкото се може повече хора. Има план, който при произшествия в завода не трябва да се влиза, но все пак от разказите на гражданите, които бяха отпред, прецених, че трябва да влезем, за да можем да спасим хората, които са застрашени вътре", разказа Петров.
При приближаването до въпросния цех спасителите установяват, че цех няма и всичко е унищожено.
„При пристигането на място в цех С, установих, че го няма. Имаше една гола поляна. Нямаше го цеха и имаше пожар в едната му част. Ние предварително си бяхме взели два пожарогасителя с въглероден диоксид и тръгнахме да гасим огъня, но приближавайки около 15-20 метра от огъня, започна да се чува един пукот. Тъй като не знаех какво има там, прецених, че не трябва да рискувам живота на пожарникарите и ги изтеглих на безопасно разстояние", допълни мъжът.
„През цялото това време и след това започнахме да викаме: „Има ли хора! Алооо!" Обаче никой не се обаждаше. След около 10 минути разбрахме, че няма да се обади никой и започнахме да претърсваме полуразрушените сгради, които бяха по-отдалечени от въпросния цех. Влязохме в сградите, имаше паднали мазилки, предмети, разчистихме ги, викахме пак, но се убедихме, че в тези сгради няма хора. След това се върнахме пак на безопасно разстояние до цеха, пак викахме. Това отнема около 15-20 минути. След като се убедихме, че няма никой там, напуснахме завода", каза още Петров.