/КРОСС/Два цеха за обезвреждане на мини ги няма. В кратера, останал след взрива, потъна поредната илюзия, че не живеем в държавата на регистраторите.

Това пише журналистката Миролюба Бенатова във Фейсбук профила си. И още:

15 те работници, обезвреждали гръцки мини в момента на взрива, също ги няма. Засега вместо загинали ги водят безследно изчезнали. Бог да ги прости. И да подкрепи живите, останали след тях.
15 човека, сред които и синът на собственика, са изпепелени. Оказва се, предвидимо. След поредица от „по-леки инциденти", с по-малко жертви. След натрупване на нарушения.
По логиката на документите, става пределно ясно, че този завод за разваляне на чужди оръжия, съществува против всички правила. Отдавна.
Написано е.
Само инспекцията по труда е издала 7 акта за констатирани нарушения от началото на годината. Хората са работили в цехове без авариен изход, заобиколени от взривоопасни отпадъци, разхвърляни артистично по коридорите на фабриката.
Службата за контрол на взривните вещества също се е изказала. Преди две седмици открили повече боеприпаси от разрешеното, складирани на неподходящо място и от вид, неописан и разрешен надлежно.
После инспекторите пак минали и подписали, че всичко е наред. Преди 5 дни всичко е било наред. Дали?
Защо тази цех не е затворен? Защото е единственото място, което предлага работа. Смъртоносна служба, срещу 240 лева. А хич?
Барутен погреб за млади българи, готови да разглобяват мини с ръце, без модерна техника, без авариен изход, заобиколени от барут, за да вземат малко пари, изкарани с работа. А не от бюрото по труда.
Ако държавата беше посегнала на тези малко работни места, никой от региона нямаше да позволи затварянето на цеха. Заради безизходицата.
Тези работници не са протестирали заради липса на нормални условия. Може би и да бяха повдигнали глава, никой нямаше да ги чуе. Щяха да уволнят протестиращите и да назначат нови кандидати за смърт. Защото хората в тези региони на бедността отдавна са пред избора дали да умрат от глад или от взрив на работното място.