Тежка седмица. Беше гадна. И звучна. Оглушително като взрив избухнаха гласовете как няма държава, как всичко се е стопило и изпарило. Дето се вика, и Глухият цар най-сетне разбра, че гниенето е тотално и е стигнало до корен. И най-неинформираните вдянаха, че няма полуразпад, а пълен разпад и при процеса се е отделила опустошителна енергия. Че системата е счупена, щом "прокъсани" чиновници с 400-500 лв. заплата трябва да контролират и евентуално да затварят бизнеса на някой, който борави с хиляди тонове тротил за Африка...

Колко време ще ни трябва? С извинение - колко време ще ИМ трябва? На тези, които дирижират нещата. Дали са с български или турски имена - това няма значение, всички сме хора, има огромна вероятност и те да умрат, нали така?... Колко време ще им трябва да разберат, че нещо не е наред.

Православната концепция е да се търси вината винаги в себе си. И това съм го писал много пъти, но сега ще се осмеля да им обърна внимание и на тях. Докога? Къде ще ги носите тези пари? Ще векувате ли?

И тук взе, че ми стана радостно. Замислих се - не е просто кофти, че всичко е кофти, а е цяло чудо, че изобщо е останало нещо. Че има някакви хора, които се опитваме да бъдем нормални. Мислите ли, че не е чудо? Че има хора, които се обичат, които създават деца, които са любезни помежду си по 40-50 години и живеят с топлота...

Едно от най-интересните неща в православието е отношението към т. нар. чудеса. Православието - по скромното ми мнение - не толерира смайването на публиката с чудеса. Обратното - повечето хора, на които тази благодат е подсигурена, предпочитат да я крият. Защо? Защото не се търси ефектното шоу. Като фенерче - който го включи (и ако има батерии), да вижда, който не включи - не вижда.

Е, не е ли прекрасно, смайващо, изумително чудо, че изобщо продължаваме? Че сме тук и опитваме да оцеляваме, да се борим, да вярваме и да сме добри? Да ядем, да живеем, да се смеем понякога и да си подаваме ръка...

Бях в Горни Лом и видях. Просто една кратка синтезирана рисунка на всичко - ето какво е Горни Лом. Оглушителна проповед. Казвам ви - чудо е, че ни има.

Запознах се в метрото с едно момче от Судан. Трябва поне по телевизията да сте виждали как изглеждат суданци... Завършил е в Букурещ стоматология (6 години къртовско учене - колкото и при нас), сега продължава тук лицево-челюстна хирургия.

„Човек трябва да живее достойно, да обича това място, на което е. Което му дава подслон, работа и възможности и да си плаща данъците с радост там."

Ето това ми каза.

Никога не съм разглеждал мозайката на пода на метростанцията с по-голям интерес. В смисъл - забих поглед в земята от срам... И от радост де, че има такива хора. Брилянтен, достоен, истински млад мъж. Който иска да вирее именно тук и от суданската си гледна точка цени това, което ние имаме.

Е, не е ли прекрасно чудо, че не е попаднал на агитките на Левски-запад или на Мездра-юг, или де да знам на кой провален глупак, за да го осакати? Без да му дадат думата първо.

Не е ли живо чудо, че продължаваме да опитваме да се държим добре помежду си, да ходим на църква, да сме почтени, когато най-четеният вестник е този, който може да пусне Мартина Вачкова чисто гола? В сегашния ѝ вид.

Че има хора и на концертите на "Металика", и на "Любе". Въпреки онези късогледи изроди, които са готови за един ден да запалят чергата на противопоставянето - ако трябва и с оръжие, - стига това да ги устройва...

Ходили ли сте на планина скоро? В Ломско има една прекрасна дума - превървица. В смисъл - тарапана, народ. Почитателите на този начин на живот се размножават като мицел и сигурно сега, докато ние с вас тук си пишем и четем, са се появили още 10-ина. В страната, в която най-гледаното нещо е "ВИП брадър"! Не е ли божествено, че са избрали този начин, а не пред телевизора да се надсмиват на абстинентните истерии на хора с видими зависимости от "препарати"?!

Не е ли магия, че изобщо ни има, когато сигурно 80% от народонаселението въздиша с любов и носталгия по режим, който те вкарваше в ареста, ако дънките ти са тесни? И не ти позволяваше да отидеш току-така до Трън, камо ли до Виена. А тези, които им набиват в главите тази носталгия, отскачат да пият по едно кафе до Виена и обратно. Всъщност не само до Виена - светът е техен. Защото светът е роб на парите, а те пари имат. Не е ли чудо, че още ни има и нас - останалите?

Може би не е пресилено и ще го кажа: уникални сме. Прекрасни сме, защото Бог ни пази. Ако не вярвате, че ни пази, отидете в Горни Лом.

Нека продължаваме.

Коментар на Стефан Миланов, Клуб З