/КРОСС/ Турски дипломати посрещнаха Курбан байрама с мюсюлманите в Кърджали.
В централната джамия малко преди началото на тържествения намаз пристигнаха посланикът в София Сюлейман Гьокче и генералният консул в Пловдив Алпер Акташ, придружени от политици и кандидати за депутати. Храмът по традиция се оказа отново тесен да побере всички богомолци, много от тях останаха отвън в двора и така се включиха в молитвите за мир и благословение. Най-нетърпеливи за финала на службата бяха тълпи от просяци, които обсадиха излизащите и буквално ги притискаха с ръцете си, за да получат милостиня. За разлика от миналата година, когато трима духовници водиха празничния намаз, днес районният мюфтия Бейхан Мехмед сам оповести настъпването на байрама.
Отпреди година има готов проект и издадено разрешително за строежа на нова джамия, но все още няма финансиране. Около 10 млн.лева са необходими за изграждането на новия мюсюлмански храм, който ще побира 1 200 богомолци. Миналата година започнаха преговори с изселническите организации в Турция, както и с побратимените турски общини за стартиране на дарителска кампания.
Значението на думата "курбан" е приближаване към Бога с материално жертвоприношение, обясняват духовниците. Според исляма курбанът е задължение за богатите. Имамите обаче проповядват, че всеки би трябвало да заколи курбан, стига това да не се отрази сериозно върху неговото препитание. Ако човек, след като заколи курбан, няма да има възможност да си купува основните стоки за препитание, то тогава това задължение за него отпада. Жертвоприношението е в памет на пророка Ибрахим, който бил подложен на жестоко изпитание от страна на Аллах, уточнява мюфтията на Кърджали Бейхан Мехмед. "Докато в месеца Рамазан вярващият мюсюлманин говее, дава милостиня и се кланя, накрая Аллах го дарява с този празник. А при Курбан байрама историята е интересна - пратеникът Ибрахим дълги години е нямал дете. Той вдигнал ръце и се помолил: "О, Аллах, ако ме дариш със син, аз след време ще го направя жертвоприношение в твоето име". Аллах го дарил с дете, но Ибрахим забравил за обещанието си. И след време, вследствие на сънищата, които го спохождали, той решил да принесе в жертва своя син", разказва духовникът. Нещастният, но безкрайно предан на Всевишния баща тъкмо понечил да изпълни повелята, когато от небето му бил пратен тлъст и красив като ангел коч. Милостта на Аллах възвестила, че виторогото добиче иде да отмени детето и че всъщност кочът ще бъде курбан. Тази притча си припомнят мюсюлманите винаги в първия ден на Байрама.
Мюфтията подчертава, че курбанът /жертвоприношението/ символизира смирението на вярващия човек, неговата отдаденост към Бога. В една турска поговорка се казва, че с времето се купуват диаманти, но с диаманти не може да се купи време, затова този курбан се прави в определено време - в 10-ия ден от месец Зилхиджа, обяснява той. Ден преди това събитие хаджиите се качват в местността Арафат край Мека - там, където първият пратеник Адем /Адам/ и неговата жена Хавва /Ева/ са опростени от Създателя. Там всички вярващи хаджии получават опрощението. Според мюсюлманския духовник причината да се отбелязва Курбан байрам са именно хаджиите. "Първо, като даваме курбан, спасяваме синовете си, второ, трябва да се знае, че нито месото, нито кръвта достигат до Аллах, а единствено нашето смирение. След празничната молитва вярващите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка от тях. Защото пратеникът Мохамед е казал, че човек е създаден така, че да греши. А най-добрият грешник е този, който търси опрощение от Аллах. И, разбира се, ако си сгрешил пред хората, редно е да търсиш прошка от тях", казва мюфтията Бейхан Мехмед. Той допълва, че жертвоприношенията могат да се правят в първите три дни на празника, който заздравява отношенията между приятелите и съседите, но и между хората от различните вери. "На Рамазан байрама ние раздаваме на комшиите си баклава, на Курбан байрама - парче месо. Християните на техните празници ни подават сладки, козунаци, яйца, така ние взаимно се поздравяваме и това укрепва връзките между нас, хората в България", убеден е духовният водач на мюсюлманите в Кърджали.
Жертвеното животно се дели на три части. С едната се готвят традиционните ястия - печено с ориз, манджа със зеле или каквото домакинята прецени. Друга част непременно се раздава на съседи и приятели. Третата остава за дома. Вечерта при възрастните родители се събират всички синове, дъщери, зетьове, снахи и внуци. Те целуват ръка на по-старите си роднини и им искат прошка за сторени грешки. Трапезата е обилна, с поне 7 вида ястия и непременно завършва с многолистната баклава с орехи и студен айран, съобщи БГНЕС.