Как (не)гласуват в „Аспарухово“
Секция: БЪЛГАРИЯ
05 Октомври 2014 15:13
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Как (не)гласуват в „Аспарухово“

Варна /КРОСС/ Бойкот на днешните и на всички следващи избори е обявил варненецът Ангел Ангелов, чиято майка е една от 13-те жертви в „Аспарухово" при потопа от 19 юни. За разлика от него жителите на квартала, загубили къщите си, ще отидат от урните, които вече се намират на няколко километра от сегашните им домове, съобщи Дарик.
На 19 юни 70-годишната Иванка Пенчева се е намирала в приземния етаж на къщата си на ул. „Гривица", когато приливната вълна я изхвърля на около 100 метра от дома й. За трагедията днес синът й Ангел обвинява всички районни кметове, управлявали през годините „Аспарухово". Досега не е пропускал вот, но сега за първи път няма да гласува. Зарича се, че няма и да е за последен, тъй като според него няма смисъл от изборите. След трагедията, сполетяла семейството му и квартала, той отрича цялата политическа система.
„Няма да гласувам, защото са се наредили 7-8 банди престъпници, които искат да крадат българския народ. В последно време виждаме, че и го унищожават. Който и да спечели, ще броим трупове. Отново ще има убити хора от некадърност - както в „Аспарухово", в Мизия, в Горни Лом. Няма осъдени, няма виновни, така че няма смисъл да се гласува. Аз няма да бъда участник в това престъпление, наречено „избори". За която и партия да гласувам, безобразията ще продължат. Друго не мога да направя в момента. Другото, което трябва да направи този народ, е да се обединим и да вземем нещата в свои ръце. За съжаление в България вече няма изход - всички кадърни и млади хора заминават, живеем по инерция вече", смята Ангел.
На около 3 километра от „Аспарухово" се намира фургонното селище, което беше изградено за жителите от квартала, останалите без домове след потопа на 19 юни. Първоначално те отказваха да се настанят в него, но вече целият му капацитет е запълнен. В селището има оформени своеобразни махали и също като в „Аспарухово" циганите живеят в по-високата част, а българите - в по-ниската.
В неделя преди обяд около фургоните е тихо. Една част от обитателите му още спят, тъй като са били нощна смяна, други са на работа, трети са отишли да пазаруват в „Аспарухово" или да празнуват Курбан байрам. В циганската махала заварваме Надя Тихомирова, двете й съвсем малки внучета, синът й, който е баща на едното дете, и неговата тъща. Всички са живеели на ул. „Горна студена", където бяха повечето жертви на потопа. Те не са загубили близки, но са загубили домовете си. Сега имат адресни регистрации, но на тези адреси няма къщи. Никой от тях все още не беше гласувал, но смятаха да го направят по-късно през деня, след като помислят. Досега не са пропускали избори и твърдят, че никой не им е предлагал пари за гласа им. Единствено Надя се съгласява да говори и да бъде записана. Синът й се притеснява, че не може да говори добре български език, а тъщата му има нужда от преводач.
„Уж казаха автобус ще пускат, карта ще дават за автобус - нищо. Днеска хляб няма, как ще се отива пеша за хляб. Тоз момче (посочва сина си) безработен, жена му безработен - да дойдат да помогнат на всичките, не само на нас. Тук има болна жена, едвам го вземаха в болницата жената. Никакъв политик не съм видяла тук. Журналист дойде - един път, два пъти видях. От ден на ден по-лошо става, по-добре не става. Нямаме държава, не можем да си търсиме правата, нямаме права", оплаква се Надя (запазен е автентичният й изказ - б.ред).
В българската махала на фургонното селище също е тихо и неделно мързеливо. Стоян Петков, чиято къща на ул. „Кирил и Методий" е съборена като опасна, гледа телевизия във фургона си.
„Не се знае докога ще стоим тук. Ток и вода плаща държавата, обаче не можем да пием вода и да бъркаме в контакта да ядем ток, дето се вика. Но това вече си е мой проблем, аз трябва да си търся работа. Малко сме далечко от „Аспарухово". Тук няма лекар, няма магазин - най-близкият е в квартала".
Стоян смята да гласува и не крие кой номер ще задраска в бюлетината. Има послание към политиците, но му липсват думи за друго.
„Който и да изберат - да пооправи малко държавата. Като гледам, нашата държава вече я няма на картата на света - тя се заличава с всеки ден и става все по-малка. Накрая ще я купят и ще ни продадат. Турците ни завладяха вече. Просто нямам думи".