/КРОСС/Народът би дузпата на големите партии и ги наказа с гласуване за малките при много ниска активност. Съставянето на правителство ще е мисия почти невъзможна, пише Галя Горанова в "Сега"

Силно фрагментиран парламент с присъствие на 7-8 партии и тежки проблеми при формирането на нов кабинет. Такава картина се очертава според прогнозните резултати на социолозите от вчерашните предсрочни парламентарни избори. В търсене на алтернатива народът наказа големите партии, като гласува за по-малките.

ГЕРБ запазва лидерските си позиции с около 33%, но е далеч от въжделеното мнозинство от 121 депутати. В зависимост от броя партии, които ще влязат в следващия парламент, партията на Бойко Борисов ще има между 85 и 100 мандата. БСП се срина главоломно, като допусна най-тежката изборна загуба за целия преход. Социалистите ще имат под 50 депутати със скромните си около 15%. В същото време ДПС стопи разликата със столетницата до 1% с потенциал да я достигне и дори задмине при преброяване на гласовете от чужбина. Вотът за ДПС се характеризираше с ниска активност в смесените райони и висока мобилизация зад граница. Наблюдатели предположиха, че става дума за изкуствено задържане на вота в традиционните бастиони на движението, за да не се нагнетява етническо напрежение. Със своите около 14% партията на Местан може да се надява на 34-45 места в бъдещото Народно събрание, но с вота от чужбина е възможно те да са повече. 

Реформаторският блок се изкачи до 4-то място с 8.7%, следван от Патриотичния фронт с над 6%. Считаната за фаворит сред малките партии "България без цензура" остана едва шеста с около 5.5%. Според повечето социологически агенции "Атака" и АБВ са почти сигурни участници в следващия парламент, но резултатите им - малко над 4%, крият рискове и те ще треперят до последно. 

Вотът, на който над 6.8 млн. българи с право на глас избираха между 18 партии, 7 коалиции и 3-ма независими кандидат-депутати, премина при крайно ниска активност - 49% към 19 ч. На предишния вот през 2013 г. тя бе 51%, или 3.6 млн. души. 

Броят на партиите в парламента е определящ за възможните бъдещи коалиции за съставяне на правителство. Колкото повече са партиите, толкова по-сложни ще са преговорите. Ако в следващото НС влязат шест партии, аритметиката ще обслужи съюза между ГЕРБ и РБ. Ако са 8 - това ще е рекорд в най-новата история на българския парламент и в този случай дясноцентристката коалиция ще трябва да увеличи формациите в състава си поне с Патриотичния фронт (ПФ). Ангел Джамбазки от ПФ обаче обяви, че коалицията му няма да влезе в съглашение с реформаторите и ГЕРБ. Друг възможен вариант е широка коалиция между ГЕРБ и БСП или между ГЕРБ и ДПС. 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче не бе настроен за миролюбиви преговори - той изключи коалиции с БСП или ДПС и остро разкритикува Реформаторския блок.

"Не виждам как ще се състави правителство при тази конфигурация. За съжаление реформаторите се представиха зле. С техните 8%, дори и да ги добавим, не става мнозинство", коментира в края на изборния ден лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той отказа да назове партиите, с които би преговарял за кабинет, но посочи, че с ДПС няма да управлява заедно. Борисов призова "колегите си лидери на партии" да преспят с резултатите, да се смирят, ден-два да не правят гръмки изявления и ако им е мила държавата, да загърбят личното, да се чуят по телефона и тогава да коментират. Но даде да се разбере, че кандидатът на ГЕРБ за премиер ще се казва Бойко Борисов. "Не виждам мандат за Бойко Борисов да е министър-председател", контрира лидерът на ДСБ Радан Кънев.

БСП заяви, че остава в опозиция. "Това е тежка загуба за партията", коментира Корнелия Нинова в отговор на въпроса дали партията би участвала в управленска коалиция. "Очевидно сме сбъркали в много неща, особено в управлението, и нашите избиратели ни наказват. Това винаги се случва след управление с ДПС," коментира по БНТ Атанас Мерджанов от "БСП лява България.

ББЦ, която през цялата кампания се кълнеше, че няма да участва в правителство с ГЕРБ, БСП, ДПС, РБ, обаче е отворена за преговори. "На всяка цена трябва да има правителство", коментира снощи лидерът на ББЦ Николай Бареков. 

"Това е уравнение с 8 неизвестни, което България трябва да изчисли", коментира социологът Андрей Райчев пред Би Ти Ви. Според изборния експерт Михаил Константинов увеличението на тока непосредствено преди вота е преляло 30 мандата от първите към последните партии. Според Борисов обаче основна причина за ниската активност е взривът в Горни Лом, при който загинаха 15 души точно преди изборите, и който, по думите му, "не е случаен".

Вотът ще се запомни и с високия процент на хората, гласували с преференции - около 50%. Най-активни бяха избирателите на РБ - над 60%.

----ИЗБИРАТЕЛИТЕ----- 

Най-активни в изборния ден бяха хората над 65 години - традиционен електорат на левицата, който обаче изглежда е предпочел други партии, ако се съди по катастрофалния резултат на БСП. Най-пасивни са били младежите между 18 и 25 години. Под 10% от тази възрастова група е участвала във вота. София се затвърди като синя крепост. В оспорвания 25 МИР, където се състоя лидерска битка, РБ, воглаве с Меглена Кунева, измести БСП от второто място с 16%. За червената листа, предвождана от соцлидера Михаил Миков, са гласували 15%.