- Какво е Вашето отношение към компромиса, който ръководството на ГСДП е готово да направи по отношение на ТПТИ?

- Решението на заседанието на ГСДП има ясна формулировка и поставя конкретни изисквания и параметри. Нашата позиция гласи, че: ТПТИ не трябва да съдържа предвидената в момента възможност чуждите инвеститори да заобикалят националните съдилища и да атакуват държавите пред частни международни арбитражи; не се приема клаузата, според която се отнемат още повече регулиращи и контролни функции от националните парламенти; да бъдат договорени валидните у нас стандарти, като например в сферата на трудовата заетост, заложени в съществуващите конвенции на МОТ за минимални стандарти, които до момента не са ратифицирани от САЩ; ТПТИ, както и водените преговори, трябва да станат напълно прозрачни за обществеността.

Всичко това непрекъснато се изисква от председателя на Европейския парламент Мартин Шулц и от председателя на търговската комисия на Европейския парламент Бернд Ланге. Това са част от минималните изисквания и на Германските профсъюзи. Въпросът сега е дали и от кого ще бъдат спазени тези изисквания - и какво следва, ако това не се случи.

- В доклада си за ФФЕ поставяте искане Споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада (CETA) да бъде също „наново договаряно" като „споразумение за свободна търговия от нов вид". Де факто преговорите по CETA вече приключиха, текстът няколко месеца се гледа от юристи и сякаш няма възможност то да бъде развалено. Какви възможности има според Вас?

- ТПТИ и CETA представляват търговски споразумения за свободна търговия от „нов тип", защото те излизат далеч извън рамките на мита за премахване на митата и облекчаване на бюрокрацията. В своите клаузи включват редица т.нар. непочтени търговски прегради, които силно ще променят ежедневието на обикновените граждани. Решението на ГСДП от миналата събота е валидно със същата сила и за CETA. Това означава, че бързо ще стане ясно дали поставените от нас изисквания са взети под внимание, тъй като скоро предстои подписване на CETA. Договарянията по CETA и самите преговори не изпълняват нито едно от 4-те минимални изисквания, поставени миналата събота. Затова, ако преговорите по CETA не бъдат възобновени, ГСДП няма да го подкрепи нито в Европейския парламент, нито в Бундестага.

- Според експертното становище на ГСДП, Бундестага трябва да ратифицира споразумението. Това не се оспорва от никого. Но под ратифициране не се ли разбира един вид нотариална заверка. „Ратифицирам" не означава „развалям". Не съм ли прав?

- Не само ГСДП, но и досегашният еврокомисар по търговията Карел де Гухт, твърди, че ТПТИ е „смесено" споразумение, което се нуждае не само от одобрението на Европейския парламент, но трябва да премине и всички процедури по ратифициране, предвидени от националните законодателства на държавите членки. Това до голяма степен ще зависи от съдържанието, но е много вероятно. CETA ще трябва също да се разглежда като смесено споразумение. Вие правилно предположихте, че в Германия например, законът за ратифициране няма да може да „развали" договора. Могат обаче да се правят възражения. Съществува и възможността даден ратифициращ закон, при необходимост, да бъде атакуван пред конституционния съд поради нарушаване на основните закони.

- Европейският съюз не остави никакво съмнение - и в това отношение явно юридически е на сигурната страна - че националните парламенти няма да се занимават със CETA, което важи до голяма степен и за ТПТИ. Какви според Вас са възможностите на националните парламенти в такъв случай?

- Моята информация е друга. Още през пролетта еврокомисарят по търговията де Гухт поясни пред Бундесрата, че CETA и ТПТИ са „смесени" споразумения, което означава, че трябва да бъдат одобрени не само от Европейския парламент, но да бъдат ратифицирани и от националните парламенти.

- Европейският парламент и Европейският съвет трябва задължително да дадат съгласието си или да ги гласуват. Но колко е вероятно депутатите да разполагат с необходимото време, за да се запознаят подробно с договора, който е 1600 страници?

- Новоизбраният Европейски парламент вече в няколко заседания на комисията дискутира много критично така нареченото споразумение за свободна търговия. Виждам действително шанс известният днес със своите 521 страници текст на договора заедно с приложенията да бъде преработен. И членовете на Европейския парламент да не бъдат притискани да бързат. Скандално обаче е, че Европейската комисия все още не е предоставила на обществеността и на депутатите текстовете по договора, като така ги прави зависими от неофициални текстове. Това е сериозно нарушение и липса на прозрачност, за която така настояваме с решението на ГСДП. Допълнително по отношение на CETA съществуват и правни проблеми, защото има съмнения дали Европейската комисия не е превишила своите компетенции по Лисабонския договор.

- Не би ли било по-честно ГСДП да каже на своите членове, че CETA може да бъде спряна единствено, ако Германия провали цялото споразумение? Не би ли трябвало, в най-лошия случай, ГСДП да постави под съмнение коалицията?

- След решението от събота ГСДП ще настоява за спазване на минималните изисквания и то безкомпромисно. Ако не го направи, просто ще загуби доверие. Членовете на ГСДП много внимателно ще следят поведението на компетентния министър на икономиката, правителството като цяло и представителите на ГСДП в Европейския парламент и разбира се тук в Германия. Няма да има възможност за шикалкавене.

- Във Вашия доклад споменавате за възможни обжалвания: пред германския Конституционен съд и пред Европейския съд. Сигурно би било възможно, но дали подобни обжалвания ще имат някакъв ефект?

- Предпоставките за обжалване на CETA - и по-късно на ТПТИ - пред Европейския съд и пред Германския конституционен съд са различни. Това се отнася най-вече до въпроса, кой има право да обжалва, както и кои са отделните клаузи, които ще бъдат оспорвани. Както е известно, в момента Европейската гражданска инициатива срещу ТПТИ/CETA, заедно с множеството си поддръжници от различните държави-членки, обжалва пред Европейския съд отказа на Европейската комисия да приеме петицията. Допълнителни стъпки за проверка на правния аспект могат да бъдат предприемани едва когато стане ясно как ще продължат нещата със CETA или ТПТИ. Тези споразумения могат да влязат в сила едва когато са изпълнени и са налице всички процедури по одобряването им.

- Вие критикувате т.нар. „регулационен съвет", в който недемократично назначени „експерти" ще могат да решават какво попада в клаузите на ТПТИ. Това може ли да се нарече опит за постепенно премахване на парламентите?

- Критикувам го особено сега при CETA, чиито клаузи ясно показват какво представлява тази система. Тук действително се цели да се отнемат регулаторните функции и правомощия, не само на легитимно избраните парламенти, но и на градските и общински съвети. Всичко това подкопава устоите на демокрацията, превръща избраните парламенти във фасада и стимулира тенденцията за „пазарно ориентирана демокрация", която госпожа Меркел постоянно пропагандира.

- При СETA много се настоява и говори за прозрачност. А именно - прозрачността, която трябва да осигурят държавите на концерните. Обратното обаче не важи: от правителствата се изисква да третират всички важни елементи „поверително". Ние вече имахме възможност да видим при различните проекти, основаващи се на публично-частни партньорства, че дори и депутатите нямат право на информация. Тази концепция не означава ли, че гражданите в бъдеще трябва да спазват закони, чието съдържание дори не познават?

- Това, което ме дразни е наглостта, с която CETA се опитва да наложи правото на чуждестранните инвеститори да съдят Федерална република Германия пред частни инвеститорски арбитражи и да претендират за обезщетения. Това нарушава основните принципи на европейското право, атакуват се принципите на правовата държава. Ядосва ме също така нахалството, с което тук целенасочено се изолира обществеността и се разпорежда поверителност и по отношение на парламенти и депутати. Това е направо безобразие. И това, че CETA допълнително се опитва да стимулира влиянието на лобизма за сметка на демократично избраните и служещи на общественото благо парламенти, нарушава допълнително демократичните принципи. Това е повече от нередно. Виждате, аз самата съм любопитна, доколко решението на ГСДП от миналата събота ще успее да окаже влияние върху Европейската комисия и Европейския парламент.

Херта Дойблер-Гмелин, бивш министър на правосъдието и депутат от ГСДП, пред вестник Deutsche Wirtschafts Nachrichten

Превод: Галина Гайдарова

Solidbul.eu