/КРОСС/Левицата трябва да стане отново онази демократична партия, в която имаше идейни течения, различни мнения, уважение към опонента, смята политическият анализатор Димитър Гронев. "Ръководството на БСП занемари идеологическата дейност. В партията вече въобще не се говори за идеология", казва той пред "Дума".

- Г-н Гронев, как бихте коментирали резултатите, които постигна БСП на предсрочния парламентарен вот в неделя? Кои са причините за лошото представяне на партията?
- Резултатите са логично следствие от един капан, в който попадна БСП преди време. Левицата прави опити да се измъкне от него и има всички шансове да успее. Това може да се случи обаче, само ако помисли сериозно върху това в коя от двете основни доктрини иска да бъде и ще продължава ли да бъде в тази, в която кой знае защо някак си услужливо позволи да бъде вмъкната.

- Кои са двете доктрини? Разкажете малко повече за тяхната философия.
- Първата е "който не е с нас, е против нас", а второта - "който не е против нас, е с нас". Първата доктрина това е социал-дарвинизъм, оформен в областта на политиката в началото на ХХ век. Идеята е, че обществото се състои от различни групи - малки, големи партии и т.н., като естественото състояние на отношенията между тези общности е агресията и враждата. При сталинизма това беше врагът с партиен билет, в другия полюс, крайно дясното, това беше доктрината на националсоциализма. Хитлер казваше, че националсоциализмът трябва да получи и заслужи омразата на своите врагове. За съжаление, БСП се вмъкна в общия хор на езика на омразата и словесните престрелки към опонентите си. Каква е втората доктрина? Спомням си един епизод, описан в Евангелието на Марко. Отишли сподвижници на Христос при него и му казали: "Абе, тук един от твое име гони зли демони, лекува болни и т.н". Попитал ги тогава Христос: "Какво направихте с него?" "Е, как какво? Прогонихме го", отговорили съратниците му. Тогава Христос им казва същността на тази доктрина, която предадох в буквален вид: "Който не е против нас, е с нас."

- Възможна ли е в тази ситуация на почти ступор да се състави правителство?
- В момента има най-различни варианти и решения това да е случи, но всичко трябва да се прекара през т.нар. "филтър на ситуацията". Смятам, че след като всички партии се ангажираха с идеята да се намерят национални приоритети, трябва те да се обединят около тях. Управляваща коалиция може да се случи, стига тя да бъде направена правилно. Обединението не бива да е механично и извън разбирането "всеки, признаващ нашата програма и нашите ценности, е добре дошъл", а да има нов облик и ценности.
Правилно коментираха от БСП, че партията, спечелила изборите, трябва първа да подаде ръка за преговори. Това се отнася и до другите формации. Ако обединяването около националните приоритети се случи, то трябва да се закове с едно конституционно мнозинство от 3/4. Ако това не стане, измъкване от политическата криза няма. Затова смятам, че това е правилният подход, който трябва да реализира ръководството на БСП. Да седнат, да поговорят разумно с останалите парламентарно представени партии и, дай боже, да се разберат.

- От БСП заявиха категорично, че ще направят задълбочен анализ на ситуацията в партията и че промените в нея са неизбежни...
- Разбира се, че това трябва да се случи и БСП да изхвърли и да се освободи от онова, което започваше винаги с "аз". Авторитарност в левицата не бива да има. При десницата е обратно, вижте го този, хубавият човек, който и т.н., и т.н. Е, може ли този, хубавият човек, да управлява лошо? Я вижте Рейгън как ефектно си повдигаше веждата и с това казваше много и... миеше чинии, за да се хареса на драгия американски избирател. Ей такива подобни неща наблюдавахме дълго време. БСП трябва рязко да скъса с практиката да обслужва една личност, независимо коя е тя. Между другото, прегракнах да обяснявам по медиите нещо много елементарно. За левицата и за БСП специално щеше да е много добре, в професионално отношение говоря, иначе как беше - "експертът предлага, политикът разполага", да използва т.нар. "метод на взрива". Трябваше да си отиде цялото ръководство на партията, без значение дали са виновни или невинни. Имам лични приятели в това ръководство, което горе-долу си и остана, но всички трябваше да отстъпят крачка, две, три назад. Това обаче не се случи.
При Михаил Миков има един девиз, който между другото, когато участвах в една листа 1990 г., беше и моят девиз: "Бързай бавно!" Надявам се, че това в някаква степен ще помогне да се спре тенденцията надолу, може би да се стигне до едно плато, оттам да има някакво постепенно надграждане. Забелязвам с тревога, че много от политиците, в това число и от левицата, заживяват в някаква друга реалност и губят представата си за истината.
В лявото пространство наблюдаваме резултатите от един процес, който не че е достигнал своята кулминация, но от дълго време търси, като че ли кулминация и е на път да се разреши. Ръководството на БСП трябва да осъзнае, че т.нар. "твърдо ядро" не е онова твърдо ядро, което беше някога. Тогава преди избори се казваше: "Другари, да се консолидираме, да се мобилизираме пред това изпитание". И нещата се случваха. Както казваше по онова време една лява журналистика: "Абе дори косите да си боядисаме зелени, пак ще гласуват за нас". Трябва да се осъзнае, че това време отмина. В лявото пространство, говоря за БСП, както във всяка една партия, релефно се открояват три основни групи според една христоматийна класификация на Келман. Това са идеологическа, нормативна и ролева група.
В идеологическата група са хора, които имат модел какво трябва да бъде обществото според тях. Няма значение как ще се нарече това дали социализъм и по друг начин. Тази група е сигурна опора на всяко ръководство, за което групата преценява, че върви "по правилния път". Тогава те са най-сигурната опора на ръководството, но ако преценят, че е сбъркана генералната линия и че посоката не е тази, която трябва да бъде, те се превръщат в най-силните критици и противници на дадено ръководство. Нормативна група са хора, които подкрепят всяко официално избрано ръководство и за тях най-правилното е това, което то каже. Те са тези, които винаги викат "Да живее сегашният лидер!" В ролевата група попадат тези, които са в системата. Ако си вътре в системата, ти си предан и подкрепяш ръководството. Ако излезеш оттам - ставаш противник на властта. Ръководството на БСП трябва да прецени кой кой е в партийния му апарат и да си направи съответните изводи. 

- Оказа ли това влияние върху предизборната кампания?
- Цялата тази кампания се проведе изключително професионално, но политиците някак си не го осъзнаваха и затова предложиха някакъв вял вариант. Каква е истината? Истината е, че в горещата фаза на кампанията никога не се печелят гласове, а се губят. И затова всеки изчакваше или подпомагаше доколкото е възможно другия или другите да направят някакъв гаф и да се спечели от това, че те са загубили гласове. Ръководството на БСП занемари идеологическата дейност. В партията вече въобще не се говори за идеология. Хората бяха свикнали в продължение на години да има просветни събрания, на които да обсъждат политика и политически практики. Имаше система на политическата просвета. Това бяха хора, които доста добре владееха теорията. Примерно, ако събудиш един от такъв сън и го попиташ за определението на Ленин за революционна ситуация, ще го издекламира и ще си легне пак. От 25 години или може би по-малко тези работи са занемарени.

- Факт е, че лявото пространство е раздробено. Смятате ли, че има шанс за неговото единение?
- Трябва да се спре с нападките и БСП да подаде ръка на останалите формации, чиито послания са близки до нейните. И защо не да се поговори и с тези, които са кадри на нашата партия и които в момента са в другите леви формации. Много от тях са хора, с които имаме еднакви ценности, някакви нюанси, еднакво разбиране за нещата и т.н. По всяка вероятност напускането на БСП е лична драма и решението за това е било много трудно. Иначе, както се казва, най-големите кавги са между първи братовчеди в едно семейство и това е особено типично за левицата по света.
БСП трябва да се върне към корените си на автентичното ляво и да защитава хората на наемния труд, бедните, онеправданите. Тя трябва да реализира на практика идеята за солидарност, свобода и справедливост. БСП трябва да стане отново онази демократична партия, в която имаше толкова идейни течения, различни мнения,  уважение към опонента и т.н.  Искам да припомня на моите приятели от "Позитано" т.нар. проект "Лилов". Навремето Александър Лилов каза, че "ние сме в нова ситуация, с ново общество и трябва да направим нашата партия модерна и съответстваща на новите реалности". Искрено се надявам това най-после да се случи с нашата партия.