София /КРОСС/ Бившата шефка на Агенцията по вписванията (АВ) Виолета Николова е била в правото си да раздава по собствено усмотрение на себе си и на служителите пари за допълнително материално стимулиране (ДМС) от неразпределените средства. За това не може да ѝ се търси наказателна отговорност, а само морална. До този извод е стигнал в мотивите си Софийският апелативен съд (САС) в състав Иво Вапцаров (председател), Стефан Илиев (докладчик) и Калинка Георгиева, който през юни т.г. оправда Николова и подсъдимите с нея Раина Иванова и Тотка Стоилова.
Трите жени бяха изправени пред съда, след като в началото на 2012 г. избухна скандалът с раздаваните бонуси в Агенцията и Николова беше уволнена. Тя бе обвинена, че като шефка на АВ е присвоила 53 000 лева под формата на ДМС - 48 000 лв. раздала на себе си, а други 5000 били за служители. Обвинение, че е улеснила шефката си бе повдигнато срещу Раина Иванова - директор на дирекцията "Административно правно обслужване, човешки ресурси и връзки с обществеността" в АВ, а финансовият контрольор в агенцията Тотка Стоилова бе обвинена за неупражнен контрол.
Още преди делото да стигне в съда Виолета Николова твърдеше, че разпределението на излишъци от предвидените пари в бюджета за ДМС, е нейно правомощие, за което не дължи да уведомява и правосъдния министър. Такива са разпоредбите в Наредба №2 (Наредба за условията и реда за начисляване и разходване на средствата за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от Агенцията по вписванията), според която неразпределените пари за ДМС "могат да бъдат разпределени ежемесечно, на тримесечие или в края на годината от изпълнителния директор".
Въпреки аргументите на Николова и защитата ѝ, на 17 октомври м.г. състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Десислав Любомиров я осъди на 5 години затвор по обвинението за присвояване, макар дори прокуратурата да бе поискала условно наказание и за трите подсъдими. На 2 години затвор условно и 3000 лева глоба бе осъдена и Тотка Стоилова, защото не контролирала Николова, а Раина Иванова бе оправдана още на първа инстанция.
Според апелативните съдии обаче, изводите на СГС противоречат на всепризнати принципи на контитененталното право и са направени след некоректно тълкуване на наредбата.
"Основен принцип на правото е, че всичко, което не е забранено от закона, е позволено. Този принцип е познат и възприет още в античността, заляга и в римското право и една от основите на съвременните правни системи, каквато е и правната система на Република България. Преценката за противоправно поведение в държавите, възприели системата на континенталното право, се прави освен въз основа на позитивното право и субсидиарно - въз основа на морала.", се казва в мотивите на съда.
Според САС приложението на този принцип в конкретния случай означава, че за да е присвоила Николова парите с разпределянето на излишъци от ДМС, следва да е съществувала изрична забрана за това. Такава обаче няма и не се сочи от прокуратурата, нито от СГС.
Фактите по делото показват, че за 2011 г. АВ е разполагала с бюджет от 2 млн. лева за ДМС, които се разходват съгласно наредбата. Пак според нея размерите на ДМС-тата на изпълнителния директор и на заместниците му се определят от правосъдния министър, което също е изпълнено. Правосъдният министър, тогава Маргарита Попова, е определила 24 000 лева ДМС за Николова, а общият размер на раздадените пари за ДМС бил около 1,735 млн. лева. Според същата наредба останалите над 260 000 лева могат да бъдат разпределени по всяко време от изпълнителния директор - в случая Николова.
В мотивите си САС не пропуска и обстоятелството, че през инкриминирания период Николова е разпределяла много повече пари за себе си, отколкото за останалите служители.
"Настоящата инстанция намира за нарушение на добрите нрави извършеното от изпълнителната директорка определяне на парични средства в значителни размери в полза на самата себе си, но както бе посочено по-горе начинът по който е разпределила средствата по чл.8, ал.2 от Наредбата не противоречи на инкриминираните й норми по чл.11 и 15 от Наредбата. Наред с това в българското законодателство е налице изрична нормативна забрана -чл.46, ал.3 от ЗНА, която не дава възможност, чрез тълкуване на аналогия да се обоснове наказателна отговорност на Николова за средствата по чл.8, ал.2 от Наредбата, към изискванията за разпределение на средствата по чл.8, ал.1 от Наредбата.", се посочва още в мотивите.
САС подчертава и една промяна в наредбата от юли 2005 г., която допълнително освобождава Николова да разпределя както иска тези неразпределени пари. От чл. 8, ал.2 от Наредбата, според който "неразпределените средства по алинея първа, могат да бъдат разпределени от изпълнителния директор, след изтичане на всяко тримесечие или в края на годината", е отпаднало препращането "по реда на тази наредба", което е присъствало в текста по-рано. Тъй като няма мотиви на вносителя на тази промяна, съдът приема, че така е счел за правилно да бъде изменена наредбата правосъдният министър и това е единствено възможният извод от историческото тълкуване на наредбата.

Писмото е формално вярно, но непълно

Николова и Раина Иванова бяха обвинени и за съставяне на официален документ с неверни обстоятелства, за което обаче бяха оправдани още от СГС. Става дума за отговор на писмо до Министерството на правосъдието, в което се казва, че за месеците септември и октомври 2011 г. на Николова не са разпределени средства за материално стимулиране. Според обвинението, целта на документа е да бъде използван пред заместник-министъра на правосъдието, като доказателство за тези обстоятелства. Отговорът на Николова е във връзка със запитване от медия за получени ДМС в този период. Съдът е съгласен, че Николова е отговорила завоалирано на запитването, но това не означавало, че документът е с неверни обстоятелства.
"Съгласно чл. 11, т.1 от Наредба №2 ......, индивидуалният размер на материално стимулиране на изп.директор и на зам.изп.директор на Агенцията по вписванията се определя до 15-число на месеца от Министъра на правосъдието. За посочените в запитването месеци-септември и октомври 2011 г. не са определени средства за материално стимулиране.", се посочва в отговора, в който Николова не е написала, че в тези месеци си е разпределяла суми от неразпределените за ДМС.
"Формалното тълкуване на документа сочи,че съдържанието му е вярно. В него е цитирана вярно разпоредбата на чл. 11 от Наредбата и изрично е заявено че за посочените месеци септември и октомври не са определяни средства за материално стимулиране. Това твърдение се отнася до средствата за ДМС, които се определят от министъра по реда на въпросния чл. 11 на Наредбата. Безспорно установено фактическо положение по делото е, че по реда на чл. 11 от Наредбата за конкретните месеци министърът на правосъдието не е определял средства за ДМС на изпълнителния директор и неговия заместник. Следователно в писмото не съдържа невярна информация. Отделно от това е обстоятелството,че даденият отговор е непълен, защото не е посочено,че изпълнителния директор е получил средства за ДМС по реда на чл. 8 ал.2 от Наредбата", пише в мотивите на съда.
САС не споделя изводите на първоинстанционния съд, че финансовият контрольор Тотка Стоилова не е упражнила достатъчен контрол върху Николова, като подчертава извод на СГС, че достатъчен контрол би бил налице, само ако становището ѝ по инкриминираните заповеди на Николова е било отрицателно.
Апелативните съдии са на мнение, че финансовият контрольор изпраща становището си на изпълнителния директор, който обаче взема самостоятелно решение и не може да се приеме, че мнението на Стоилова може да задължи Николова да извърши или да спре плащане. Първоинстанционният съд е приел, че фактът, че в бюджета на АВ е предвиден бюджет за ДМС, не означава, че той трябва да бъде изразходен. "Тези съждения са в пряко противоречие с нормативната уредба, според която ДМС е част от работната заплата. Работната заплата включва и ДМС, като то е с постоянен характер", смята обаче САС.
"Отделно от това следва да се отбележи, че за агенцията по вписванията не е настъпила щета от действия или бездействия на подсъдимата Стоилова, тъй като в бюджета на Агенцията по вписванията са били предвидени 2 милиона лева за ДМС, като тази сума не е била надвишена. По тази причина разходването на тези средства не може да се окачестви като щета, както е сторил в мотивите си първият съд, а като изпълнение на бюджета. В случай че не са били изпълнени тези бюджетни разходи, бюджетът на агенцията е нямало да бъде изпълнен, което от своя страна е нарушение", пишат в заключение апелативните съдии.
Решението на САС не е окончателно и може да бъде протестирано от прокуратурата пред Върховния касационен съд, пише "Правен свят".