- Г-н Нейков, изборите минаха, идва време за отдавна обещаната пенсионна реформа. Заговори се за протести на полицаите заради намеренията да им бъде въведена възраст за пенсия.
- Една от спецификите в социалната сфера е, че лесно се обещават добри неща и много трудно след това се отменят или променят. Всичките, които по време на предизборната кампания се кълняха, че обещават мед и масло, трябва да знаят, че утре може да се наложи да ги осигуряват. Една от най-тежките задачи по време на пенсионната реформа от 2000 г. насам беше именно преодоляването на този български феномен - да мотивираш хората да работят в една професия с идеята, че ще им дадеш ранно пенсиониране. Т.е. да мотивираш човека да заеме някаква длъжност без значение къде - на кораба, в мината, в металургията, в армията или полицията, но с мисълта, че бързо ще го направиш аутсайдер, ще го обявиш за пенсионер. Това е нонсенс. Знам, че не е приятно да се приказват такива неща, но при всички положения трябва да се въведе възраст за всички, които се осигуряват за пенсия.

- Защото в България пенсиите са за стаж и възраст, а не само за стаж.
- Да. Подходът „ние сме специална професия и затова за нас няма да е така" не води до никъде. В продължение на близо 15 години слушаме как ще се затрият армията и полицията, ако се променят възраст и стаж за пенсиониране. Такава позиция е разбираема - никой не вика „ура", когато ги увеличаваш. Тук има един неудобен въпрос към всички управляващи и той касае точно работата в опасните професии, които дават право на ранно пенсиониране. Кодексът на труда изисква правителството да създаде специален нормативен акт, по силата на който, когато един човек, работещ в опасна за здравето му среда, отработи съответните години, които му дават право на ранно пенсиониране, да бъде изваден от това работно място. Ако един миньор или военен пилот придобива право на пенсия след 15 години работа и той направи тези години, в нашата практика е хората да продължат да работят на същата длъжност същата работа, без значение дали са се пенсионирали или не. Добре, продължавай, ама нали преди малко бяхме казали в закона, че това е вредна и опасна работа, затова те пенсионираме по-рано. Тогава, щом е вредна и опасна, в момента, в който изпълни условията за пенсиониране, трябва да му кажеш - ти тази работа не бива повече да я работиш, защото уврежда фатално здравето ти. И си дотук. Въпросният нормативен акт трябва да урежда този процес как хората, изпълнили годините стаж за опасните професии, ще бъдат изваждани от тях. Такъв акт обаче няма. Това е другият горещ картоф, който новото правителство трябва да решава.

- Как ще се отрази замразяването през 2014 г. на възрастта и стажа за пенсия?
- Една година ние изпълнявахме команда „Бегом на място", т.е. загубихме една година, което означава, че в някакъв момент ще трябва да я наваксваме. Това ще се отрази на темпото, с което ще нарастват възраст и стаж. Неизбежно е, освен ако ни харесват ниските пенсии. Тогава можем тази промяна да си я влачим, докато на Брюксел му писне и извади „големите шамари".

- Ако нищо не се предприеме до края на годината, значи от 2015 г. пенсионната възраст ще расте с по 4 месеца по схемата „Дянков" - законът беше временно спрян, но не е отменен. Консултативният съвет по пенсионната реформа също лансира проект в този дух.
- Мисля, че въпросът трябва да бъде решен сериозно от новия парламент. Първото, с което той трябва да се заеме след бюджет 2015 г, са проблемите с пенсионния модел. Мерки от този тип - ами то май законът трябва да си действа наново, защото не е отменян, намирисват малко на липса на кураж. Първо, няма никакво време, второ, половината от днешните кандидат-депутати се тръшкат, че ще защитават ранното пенсиониране, което прави проблема още по-сериозен. Всеки парламент има една специфика в поведението си - първите 2-3 месеца от работата му всички още са на вълна предизборна говорилня и съм сигурен, че ще изприказват доста непрофесионални приказки по отношение на пенсионната реформа. Това е много рисково, много опасно. Най-лошото, което може да се случи, е, ако това замразяване, което беше направено през
2014 г, някой умник вземе да предложи да продължи и през
2015 г. Това вече ще бъде наистина сериозен проблем. Защото ще доведе до още по-голямо нарастване на дефицита в НОИ. Би трябвало да се направят разчети отново.

- А осигурителните вноски?
- Дискусията трябва да стартира веднага след сформирането на парламента и на правителството. защото решението не е само в една посока. Има няколко стъпки, които задължително трябва бъдат направени по отношение на размера на осигуровките, възрастта и стажа, затова трябва час по-скоро да се седне на масата на преговорите.

- Много от работещите не си плащат осигуровките или пък вноските не са върху реалните им доходи.
- Проблемът е много голям. Никой не знае колко са несъбраните осигуровки. Злите езици говорят, че става въпрос за няколко милиарда лева. Но няма безгрешен, който да хвърли камъка. Отговорността пада и върху работника, и върху работодателя. защото всичко това не става без мълчаливото съгласие между тях. Въпросът е и в това - когато осигуровките се събираха от НОИ. несъбраните бяха в пъти по-малко, отколкото днес. когато се събират от Националната агенция за приходите. Логичният въпрос е - не е ли по-добре събирането на вноските да се върне в НОИ.

- Докога българските пенсионери ще са сред най-бедните? Кога пенсиите ще им стигат, за да идат като английските си връстници до египетските пирамиди на екскурзия?
- Ако продължаваме същия танц една стъпка напред, три назад с реформите, скоро няма да е. Най-много да отидат до мелнишките пирамиди. Ако наистина се вземем в ръце изапочнем сериозно да се отнасяме към пенсионния модел, трябва незабавно да започнем да коментираме и да решаваме минимум три неща - размер на осигуровките, размер на доходите, т.е. трябва ни нова политика по доходите, и нови нива на възрастта и стажа. Чак когато тези три стъпки бъдат направени, сравнително бързо, в рамките на 4 до 6 години ще има осезаем ресурс в НОИ, който ще позволи пенсиите да бъдат доста по-различни от сегашните.

- Само след един мандат?
- Един мандат време, след като се направят трите стъпки. Ако не се направи нищо, което е съвсем реална опасност, няма да ни стигнат и пет мандата.

- Вие много пъти сте казвали, че 65 години възраст за пенсиониране у нас за двата пола вече е ниска.
- За да може обществото да стисне зъби и да издържи, би трябвало да се стигне първо до изравняването на възрастта за двата пола и след това нарастването да продължи. Ако едновременно бъде направено и изравняването, и повишаването, се боя, че управляващите няма да имат куража да го направят. Според мен задължителният минимум е достигане на 65 години възраст за пенсиониране и на мъжете, и на жените. Но после трябва да се продължи нагоре. Рано или късно. Преди няколко години си мислех, че 66-67 г. ще са един разумен вариант, днес вече не съм сигурен дали това е достатъчно.

- Нещата отиват към 70 години ли?
- Нещата отиват към там, че ежегодно по няколко милиарда лева излизат от бюджета, за да се плащат пенсиите. Ако това ни харесва, можем по същия начин да продължим още много години. Ако искаме обаче тези милиарди да отидат в образованието, в здравеопазването, трябва да ги спрем към НОИ. А това ще стане, когато той има по-високи приходи от осигурителни вноски. Ще има такива приходи, когато имаме други осигуровки, други доходи и друга възраст за пенсиониране. Въпросът с пенсионната реформа въобще не е проблем само на НОИ или на министерството на труда. Така забъркахме кашата, че отказът да продължим пенсионната реформа започва да влияе на целия живот на обществото.

- Данните на Европейската статистическа служба Евростат сочат, че 49% от българите са в риск от бедност. С мерки като предстоящото раздаване на храни с пари от ЕС ли ще се стопи мизерията?
- Де да можеше да бъде премахната бедността само с една програма. Би било чудесно, но за съжаление не е толкова лесно. Проблемът е още по-сериозен, отколкото изглежда, защото в България вече има добре оформени т.нар. гнезда на бедността. Едно от тях са отчаяните безработни, които по неофициални данни са към 170 000 души. Това са хора, които вече не вярват, че системата може да им помогне да получат реализация на пазара на труда. При тях състоянието на безработен с малки доходи е ежедневие. Лошото е, че то започва да се предава и на децата им. Другото голямо гнездо на бедността са самотните възрастни жени, които разчитат на доходи само от пенсия. Те са истински бедни. Затова няма как да бъде решен проблемът с бедността само с една програма или с няколко пакета хранителна помощ. Решението е свързано с нова политика, ново законодателство, с нов подход по отношение на квалификацията на дългосрочно безработните. Много от тях са неграмотни, важно е час по-скоро да бъдат признавани знания и умения, които притежават, но които са придобити по неформален начин - не в училище, а на базата на собствен житейски опит. Това ще бъде истинска помощ за тях и наистина ще доведе до намаляване на бедността.

- В един виц безработен споделя: „Едно време ми казваха учи, сине, за да не работиш, и аз учих, учих и ето сега не работя." Как се отнася към днешната реалност?
- Тъжен, но верен виц. Друга голяма празнота в българския пазар на труда е тоталната липса на професионално ориентиране. А то е инструмент, който съществува по света над 100 г. Дава възможност да бъдат намерени силните и слабите страни на всеки човек и така обществото и икономиката да получат мотивирани хора, т.е. човек да работи онова, за което има призвание. Когато учиш нещо, което не ти е по сърце и по душа, после гледаш на работата си с отвращение. Това води до неудовлетвореност и няма защо да се чудим, че в изследванията българите излизат като най-нещастния народ. Кучето е заровено още в началото, затова час по-скоро трябва този нескъп, но много ефикасен инструмент да почне да се прилага. Иначе ще продължаваме да виждаме хора, които са учили, а след това не получават удовлетворение от труда си. А това се отразява на квалификацията, работоспособността, производителността и естествено оттам идват и ниските доходи.

Мария Костова 
„Преса”