/КРОСС/ Единността и действията на бъдещата Европейска прокуратура във всички държави членки обсъдиха днес министрите на правосъдието на заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи в Люксембург.
България се обяви за силна Европейска прокуратура, която да може да разследва и повдига обвинения в цялото единно европейско правно пространство. Това стана ясно от думите на заместник министър-председателя и министър на правосъдието Христо Иванов, който представи позицията на България по предложението за Регламент на Съвета за създаване на Служба на Европейския прокурор.
Министърът на правосъдието подчерта, че границите не бива да препятстват преследването на престъпления и именно в това ще е приносът на европейската прокуратура - тя трябва да действа пряко в засегнатите юрисдикции и да използва собствени способи и процесуални правомощия, без да се налага да прибягва до традиционните методи на взаимна правна помощ между държавите членки.
Министърът посочи още, че въпросът за тълкуването на обхвата на използваното в чл. 25 понятие „единно правно пространство" (single legal area) следва допълнително да бъде обсъден в рамките на работна група „Сътрудничество по наказателноправни въпроси" за изясняване на обхвата на понятието и постигане на съгласие по въпроса.
По проекта на общ Регламент за защита на данните държавите членки, включително България, подкрепиха частичен общ подход по текста на глава IV „Подход, основан на риска". След дебат относно „правото да бъдеш забравен" в Интернет министрите на правосъдието се обединиха около становището, че това право не може да има предимство пред свободата на изразяване и трябва да се намери внимателен и балансиран подход в Регламента.
По време на срещата министрите обсъдиха и въпроси, свързани с укрепването на презумпцията за невиновност, както и премахването на легализацията за някои актове на гражданско състояние.