София /КРОСС/ Във връзка с публикации в медиите, алармиращи за поредния опит КТБ АД да бъде изкуствено фалирана, временно отстранените от длъжност изпълнителни директори на КТБ АД са отправили писмен сигнал до всички парламентарно представени партии, до служебния министър-председател и до министъра на финансите, до Комисията за финансов надзор, с копие до БНБ. В този сигнал те изразяват опасения, че в периода на безвластие, преди да се сформира парламент и да се избере правителство, се правят опити незаконно да се отнеме лицензът на банката.
Според публикуваната в медиите информация, БНБ изисква от квесторите анализът и оценката на активите, в това число и кредитите, да бъде извършена към 30 септември 2014 г. Съгласно изискванията на закона оценката следва да бъде извършена към дата 30.06.2014 г., или в едномесечен срок след назначаването на квесторите - към 25.07. 2014 г.
Влошаването на състоянието на активите е в резултат от начина, обхвата и обема на провеждания специален надзор и е следствие от забавянето на набелязването и привеждането на реални оздравителни мерки от страна на БНБ и квесторите.
Докладът на квесторите за текущото състояние на банката, в това число и на величината на собствения й капитал, е индикирал, че банката е жизнеспособна и годна да осъществява банкова дейност, което изключва прилагането на мерки, различни от оздравителните. Тоест, недопустими се явяват мерки по отнемане на лиценз на банкова институция, чийто статут като „работещо предприятие" в нейното „текущо състояние" показва положителен собствен капитал към датата на доклада на квесторите по чл. 121 от ЗКИ.
Временно отстранените от длъжност изпълнителни директори заявяват, че за да бъдат създадени реални условия за оздравяване на КТБ АД, е необходимо БНБ, в рамките на законовата си компетентност, да постанови решения за премахване на рестрикциите и за прилагане на предложените с предходно тяхно писмо до БНБ мерки, както и други по преценка на Централната банка.
Новоприетата от квесторите Методика за обезценка на кредитите, наречена „Политика за определяне на загубите от обезценка на финансови активи", влязла в сила по-късно - на 22.08.2014 г., е неприложима към датата на доклада на квесторите и довършваната сега от одиторите оценка на активите на КТБ, явяваща се неразделна част от същия този доклад на квесторите по чл. 121 от ЗКИ.

В своя сигнал временно отстранените от длъжност изпълнителни директори на КТБ АД питат:

1. Ще се приложи ли от БНБ и квесторите „духът и буквата" на Закона за кредитните институции?
2. Кой ще носи отговорност за случващото се с КТБ АД и последствията от него върху икономиката на страната, националната сигурност, финансовата и социалната стабилност?

Ето и пълния текст на сигнала:

До: ПП ГЕРБ
гр. София, пл. „България" №1, НДК - Административна сграда, ет. 17.

БСП
гр. София, ул. "Позитано" №20, п.к. 382

Централен съвет на ДПС
гр.София, п.к.1301, ул."Ал.Стамболийски"45А

Реформаторски блок
гр. София, Ул. „Г. С. Раковски" №134, ет. 3

ПП „България без цензура"
гр. София, бул. "Черни връх" №25А, бизнес център „Хемус", ет.1

Национален фронт за спасение на България
гр. София, бул. „Васил Левски" №94

ВМРО
гр. София, ул. „Пиротска" №5

ПП АБВ
гр. София, пл. „България" №1, НДК - основна сграда, кабинет 1.7.

ПП „АТАКА"
гр. София, пл. "Славейков" 4А ет.2

Проф. Георги Близнашки
Министър председател на РБ
Адрес: 1594 София бул. "Дондуков" №1

Г-н Румен Порожанов
Министър на финансите на РБ
Адрес: София 1040
ул. "Г. С. Раковски" 102

Г-н Стоян Мавродиев
Председател на
Комисията за финансов надзор
Адрес: 1000 София, ул. "Будапеща" 16

Копие: УС на БНБ
Адрес: гр. София 1000, пл. "Княз Александър І" №1

От Илиан Зафиров, Георги Христов,
Орлин Русев, Александър Панталеев -
временно отстранени от длъжност
изпълнителни директори на Корпоративна търговска банка АД

Адрес за кореспонденция: София, бул. "Цар Борис III" №7, вх. А, ет. 1, офис 3
моб. 0885 806 040, адвокат Христо Ботев

Прочетохме с притеснение изнесената в електронната медия Frognews на 08.10.2014 г. информация („БНБ тайно фалира КТБ, за вложителите - среден пръст!") и споделяме тезите, изложени в нея. Нееднократно сме алармирали държавните институции и обществеността чрез медиите за ненавременните или незаконни мерки, които БНБ и назначените от нея квестори извършват, вместо оздравителната процедура по провеждане на специален надзор по чл. 115 и следващите от Закона за кредитните институции (ЗКИ).
ЗКИ определя точно кога и с каква цел БНБ може да наложи режим на специален надзор върху банка.
Съгласно чл. 115, ал. 1, когато по отношение на конкретна банка (а не банкова група) е налице „опасност от неплатежоспособност, БНБ може да постави тази банка под специален надзор". Според текста единствената цел на специалния надзор е оздравяване на застрашената от неплатежоспособност банка. Предвид законово определеното предназначение на специалния надзор, той не може да влошава състоянието на банката, като всички мерки трябва да съдействат за възстановяване на нейната жизнеспособност.
В този смисъл по време на специалния надзор е недопустимо да се влошават финансовите показатели на поднадзорната банка, в т.ч. не може да се намалява величината на собствения й капитал.
ЗКИ уточнява и какво представлява опасността от неплатежоспособност, като определя, че такава опасност възниква в три случая: 1. когато отношението й на общата капиталова адекватност е под определеното минимално равнище, или 2. ликвидните активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, или 3. банката не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите кредитори.
Условията, при които една затруднена банка се поставя под специален надзор, са различни от условията, при които БНБ е длъжна да отнеме лиценза на банката поради неплатежоспособност съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗКИ
По чл. 36, ал. 2 от ЗКИ лицензът задължително се отнема:
1. ако банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време, или
2. собственият й капитал е отрицателна величина.

При съпоставка на чл. 36, ал. 2 от ЗКИ с целта по чл. 115 от ЗКИ и със задълженията на квесторите по чл. 121 от ЗКИ, може да се направи извода, че след поставяне на банката под специален надзор БНБ има правомощие да отнеме нейния лиценз, но само, ако в края на първия месец от специалния надзор квесторите са докладвали за отрицателна величина на собствения капитал на банката. В този случай, при който намаляването на капиталовата величина е в резултат от дейността на самата банка, БНБ е задължена по своя инициатива или по предложение на квесторите да отнеме лиценза. Ако влошаването на стойността на собствения капитал е в резултат на провеждания специален надзор обаче, отговорността за това е на БНБ и не е налице правно основание за отнемане на лиценза, тъй като причината за влошеното състояние ще бъде неизпълнение на законовите ангажименти на Централната банка и/или на назначените от нея квестори.
Ако в доклада на квесторите по чл. 121 от ЗКИ, който те са длъжни да дадат най-късно до края на първия месец от назначаването си, няма констатация за отрицателна величина на собствения капитал, следва да се счита, че не са налице условия за отнемане на лиценза поради неплатежоспособност и банката гарантирано следва да бъде оздравена.
В случая с КТБ специалният надзор е наложен от БНБ не поради недостатъчна капиталова адекватност, а поради огромен натиск от страна на клиентите, желаещи да изтеглят спестяванията си и инцидентно възникналата ликвидна криза, което предпоставя намеса на БНБ с цел постигане на оздравяване на банката.
Освен това следва да се има предвид и това, че вече е налице нарушение на закона от страна на БНБ и квесторите, тъй като представеният в законовия срок доклад от квесторите не отговаря на изискването по чл. 121 от ЗКИ - да бъде изчерпателен и да дава възможност въз основа на него да се предлагат конкретни оздравителни мерки. ЗКИ не урежда възможността доклада по чл. 121 да има характер на предварителен доклад, без да се указва в какъв срок следва да се представи окончателния доклад. За това текстът за задължението на квесторите е, че те „представят", а не „могат да представят" доклад.
Считаме, че докладът по чл.121 от ЗКИ (за текущо състояние на банката) не съдържаше информация, която да позволи на квесторите да дадат заключение пред БНБ за цялостна оценка на активите и за представяне на счетоводен отчет, отразяващ тази цялостна оценка.
Именно затова БНБ указа на квесторите, че следва да бъде извършена цялостна оценка на активите от трите одиторски фирми към същата дата, към която се отнася самияя доклад на квесторите.
Съгласно Решение №114/16.09.2014 г. на БНБ, в т. 2 се вменява задължение на квесторите до 20.10.2014 г. да внесат доклад за цялостна оценка на активите, който доклад считаме, че е липсващата част от доклада по чл. 121 от ЗКИ. По този аргумент датата на въпросната оценка следва да е същата, която е указана от ЗКИ в чл. 121 - т. е. 25.07.2014 г.
Това е така и защото в самото Решение №114/16.09.2014 г. на БНБ липсва каквото и да е указание до квесторите за друга дата на цялостната оценка. Напротив, в самото решение се изисква да се продължи дейността по изготвяне на одиторските доклади до 20.10.2014 г., предвид „сложността" и „обема" на задачата. Тоест, това е първоначалната задача по изготване на доклада по чл. 121 от ЗКИ, с допълненията и усложненията, произтичащи от нуждата да се удължи срока поради големия обем и сложност (аргумент от стр. 2, първи абзац на Решение №114/16.09.2014 г.).
Нормите, които регламентират специалния надзор, са императивни и не могат да бъдат тълкувани разширително нито от БНБ, нито от квесторите. Именно стриктното им спазване е гаранция за постигане на целта за оздравяване на банката.
Неспазването на срока за изискуемия се от закона доклад и протакането на работата по него не само поставят под въпрос постигането на законовата цел за оздравяване на КТБ АД, но на практика я правят неосъществима. Недопустимо от гледна точка на буквата и духа на закона е 4 месеца от общо 6-месечния оздравителен период да няма яснота за състоянието на КТБ АД, срокът на специалния надзор да се изчерпва в проучване на състоянието на банката и да не остане време за предлагане и прилагане на оздравителни мерки, реализирането на които зависи от други фактори извън БНБ (акционери, инвеститори и др.) и изисква провеждане на продължителни процедури по договаряне и фактическо осъществяване. Допуснатото забавяне на процедурата по специалния надзор ограничава до минимум времето за прилагане на същинските оздравителни мерки и възпрепятства постигането на целта на специалния надзор за оздравяване на банката.
Предвид посочените по-горе доводи БНБ е задължена да отнеме лиценза на КТБ АД само в случай, че квесторите са докладвали при условията на чл. 121 ЗКИ, че величината на собствения капитал на банката е отрицателна величина към датата на поставяне на банката под специален надзор.
В случая с КТБ АД, съгласно посочената норма, това вече би трябвало да е докладвано до 25.07.2014г. - края на първия месец от назначаването на квесторите на банката. Най-късно до тази дата е трябвало и да бъдат дадени и указанията на БНБ за приложимите методики за изясняване на състоянието на банката (а не както в случая БНБ дава указания едва на 31.07.2014г., след изтичане на законовия срок).
Независимо от неизпълнението задължението по чл. 121 ЗКИ да представят прецизен доклад и неспазването на посочения в разпоредбата срок за изясняване на всички аспекти по финансовото състояние на КТБ, преценката за това дали са налице условия за отнемане на лиценза на банката поради неплатежоспособност трябва да бъде направена за КТБ АД като за работещо предприятие.
Законът изисква в края на първия месец от специалния надзор да е докладвано „текущото състояние" на банката, вкл. величината на собствения й капитал. Неоснователното удължаване на срока за представяне на доклада на квесторите не може да измести момента, към който трябва да се отнасят данните на квесторите - той остава непроменен и се определя от посочения чл. 121 ЗКИ. Ако докладът съдържа финансови показатели на банката към по-късен момент, това вече не е отразяване на изискуемото се от закона „текущо състояние на банката", а състоянието, което е резултат от работата на квесторите.
Поради това не може за изясняване на текущото състояние на КТБ АД към датата на поставяне на банката под специален надзор да се прилага приетата от квесторите „Политиката за определяне на загубите от обезценка на финансови активи". Този документ е възложен от БНБ на 31.07.2014г., приет е със заповед на квесторите от 20.08.2014г. и влиза в сила на 22.08.2014г. - всичко това става след датата на която чл. 121 от ЗКИ изисква да е представен доклада на квесторите, която е 25.07.2014г.
Приетата от квесторите Политика няма обратно действие, може да бъде прилагана само занапред и въз основа на нея може да бъде оценявано състоянието на кредитите на КТБ АД само след 20.08.2014г.
Политиката е вътрешно-банков документ с нормативен характер, по отношение на който по аналогия следва да се прилагат правилата за нормативните актове. Съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове „обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба." В случая с приетата „Политика за определяне на загубите от обезценка на финансови активи" такава изрична разпоредба, която да й придава обратно действие, няма. Политиката действа от 22.08.2014г. и може да служи за преценка на състоянието на кредитите на КТБ АД след тази дата, докато докладът по чл. 121 ЗКИ трябва да отразява тяхното състояние най-късно до 25.07.2014г.
За да бъдат създадени реални условия за оздравяване на КТБ АД е необходимо БНБ, в рамките на законовата си компетентност, да постанови решения за премахване на рестрикциите и за прилагане на предложените с наше писмо до БНБ (вх. № БНБ-106589 от 11 септ. 2014 г.) мерки, както и да следи за стриктното им прилагане от страна на квесторите.

Въпреки огромните възможности за саниране на банката, до момента те не са използвани, в това число: готовността на Европейската Комисия да окаже помощ на страната ни, декларираното от акционерите на КТБ АД желание да предприемат действия за оздравяване на банката, готовността на водещи банкови експерти да се включат с компетентно мнение и др.

Задаваме следните въпроси:

1. Ще се приложи ли от БНБ и квесторите „духът и буквата" на Закона за кредитните институции?
2. Кой ще носи отговорност за случващото се с КТБ АД и последствията от него върху икономиката на страната, националната сигурност, финансовата и социалната стабилност ?

С уважение : ........................

(Илиан Зафиров)

.........................

(Георги Христов)

........................

(Орлин Русев)

.........................

(Александър Панталеев)