София /КРОСС/ На фона на продължаващите протести срещу разпределението на мандати по райони, вече тече седемдневният срок, в който могат да бъдат оспорени изборните резултати. До седмица след обявяването на официалното решение на ЦИК за резултата от вота, кандидатите за депутати, партиите, коалициите и този, който представлява инициативен комитет, издигнал независим кандидат, могат да изпратят своята жалба в Конституционния съд. Сезирането обаче не става директно, а чрез президента, Министерския съвет, главния прокурор и председателите на върховните съдилища.
В интервю за Дарик бившият конституционен съдия и бивш член на ЦИК проф. Емилия Друмева обясни процедурата за оспорване на парламентарни избори. Според нея може да се атакува като противоречаща на Конституцията и самата методика, която е част от Изборния кодекс. Проф. Друмева смята, че трябва да се работи за по-директен достъп на избирателите до правото им да оспорват изборни резултати.
„Оспорването пред Конституционния съд не е пряко и това е един проблем на действащото българско изборно право, върху който трябва сериозно да се замислим и да го направим по-проходимо, по-лесно и достъпно за отделния гражданин. Защото сега какво може да направи избирателят - да използва посредничеството на президента, главния прокурор, МС, на минимум 1/5 от общия брой на всички народни представители, ВКС, ВАС. Гражданите - и то не всеки отделен гражданин, а само тези, които са били кандидати и представители на партии и коалиции, преки участници в изборите, могат да се обърнат към някой от тези органи. Това те трябва да направят в 7-дневен срок от обявяването на крайното решение на ЦИК и в още един 7-дневен срок след това някой от тези органи, ако прецени, че оспорването е основателно, ще сезира КС".
По думите на Друмева сезирането може да е цялостно оспорване на изборите или отделни - един или повече, мандати на народни представители.
„В срок от два месеца съдът трябва да разгледа искането и може да постанови, ако установи съществени нарушения, които са повлияли върху крайния резултат, да възложи на Централната комисия да преизчисли резултата - какъвто случай имаше 2010 г. Тази методика, която е част от закона, може да се оспорва пред КС, но по друг ред, когато се оспорват текстове на закона като противоконституционни - че може да произведе силно несправедлив резултат, което води до нетърпимост, силно отклонение от разбирането за справедливост, пропорция между гласове и мандати".